По пътя на ДНК

По пътя на ДНК
468×60 – top

Брой 2/2013

Работата е не в това, да бягаш бързо, а в това да стигнеш по-рано.
Франсоа Рабле

На 28 февруари се навършват 60 години от определянето на двойно-верижната структура на ДНК. Заслугата за това е на James Watson и Francis Crick. Но пътят на това откритие е прокаран благодарение на дългогодишния и всеотдаен труд на много други брилянтни учени. Историята на ДНК учи на колаборация, много труд, четене, експериментиране и публикуване на резултатите.

Ето някои от основните открития, довели до откритието на двойно-верижната структура на ДНК, представени в хронологичен ред:

1866

Gregor Mendel публикува резултати от експерименти с грахови растения. Основоположник на законите на генното онаследяване.

1869

Friedrich Miescher откривануклеин– слабо кисела субстанция с неизвестна функция от ядрото на левкоцити. Тази субстанция по-късно е наречена дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК).

1903

Wilhelm Johannsen въвежда понятията генотип и фенотип.

1912

Сър William Lawrence Bragg изобретява рентгеновата кристалография.

1919

Phoebus Levene установява, че ДНК е изградена от дезоксирибоза (означена с буквата Д в ДНК), фосфатна група и четири бази – тимин, аденин, гуанин и цитозин, които се бележат съответно с буквите Т, А, Г и Ц.

1928

Franklin Griffith установява, че генетичната информация може да бъде предавана от убита, чрез нагряване бактерия, на жива бактерия. Този феномен, наречен „трансформация“ е първото доказателство, че генетичният материал е термично-устойчива субстанция.

1937

William Astbury извършва първата рентгенова дифракция на ДНК.

1941

George Beadle и Edward Tatum установяват, че гените контролират синтеза на белтъците.

1944

Oswald Avery, Maclyn McCarty и Colin MacLeod идентифицират нуклеиновите киселини като носител на генетичната информация.

1949

Erwin Chargaff открива, че количеството на тимин е равно на аденин и съответно това на гуанин е равно на цитозин, както и че съотношението пуринови/пиримидинови бази е специфично за всеки вид.

1951

Rosalind Franklin изнася лекция в Лондон за структурата на ДНК.

Maurice Wilkins стига до извода за спираловидната структура на ДНК

1951

Linus Pauling – автор на идеята за алфа-спиралата на протеиновата структура, предполага, че ДНК е тройна спирала. Идеята за алфа спиралата помага в голяма степен на James Watson и Francis Crick в последствие.

1952

Alfred Hershey и Martha Chase потвърждават генетичната роля на ДНК.

1952

Месец май, Raymond Gosling, млад учен, работещ в лабораторията на Rosalind Franklin и Maurice Wilkins прави ключовата снимка № 51, получена след 100 часа експозиция.

1953

Без знанието на Rosalind Franklin, през януари 1953 г. Gosling показва снимката на Wilkins, който от своя страна я показва на Watson. Тази снимка се счита за ключовия момент, благодарение на който, James Watson и Francis Crick стигат до извода, че ДНК представлява двойна спирала от две комплементарни вериги ДНК, усукани в противоположни посоки.

1962

Watson, Crick и Wilkins получават Нобелова награда по физиология и медицина.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom