Пристъпно предсърдно мъждене и НОАК – клиничен случай

Пристъпно предсърдно мъждене и НОАК – клиничен случай
468×60 – top

Брой 5/2020

Д-р А. Николаева,
Кардиологично отделение, Клиника по Вътрешни Болести, УМБАЛ „Света Анна” – София Катедра по обща медицина на МФ при МУ – София

Съвременната оценка за наличие на предсърдно мъждене в развития свят е около 1.5-2% от общото население с постоянно повишаваща се средна възраст, която сега достига средно между 75 и 85 години. Аритмията се свързва с петкратно увеличение на риска от инсулт. За дълъг период от време единствената възможна антикоагулантна профилактика беше терапията с витамин К антагонисти (синтром и варфарин). Индикациите включваха предсърдно мъждене, асоциирано с имплантирани механични клапни протези, наличие на клапно сърдечно заболяване, а през последните две десетилетия бяха разширени и до пациентите с неклапно предсърдно мъждене. Новите орални антикоагуланти, изследвани в клинични изпитвания {RE-LY (dabigatran), ROСKET AF (rivaroxaban), ARISTOTLE (apixaban) и ENGAGE (edoxaban)}, демонстрираха, че не са по-малоценни от антагонистите на витамин К, имат по-добра безопасност, на маляваща броят на вътречерепни кръвоизливи и тенденция към намаляване на инцидентите с голямо кървене при пациенти с неклапно предсърдно мъждене.

КупиАбонамент

468×60 – bottom

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom