Перитонзиларен абсцес

Брой 2/2008

Д-р Р. Ненов

Streptococcus pyogenes е най-честият аеробен микроорганизъм, асоцииран с перитонзидарния абсцес. От анаеробните микроорганизми водещо значение има Fusobacterium. При повечето случаи обаче се касае за смесена аеробно-анаеробна флора.
Перитонзидарният абсцес се развива като локално усложне­ние на остър или хроничен обо­стрен тонзилит. В други слу­чаи започва от предхождаща патология в последните зъби от долната зъбна редица (одонтогенен произход), а много по-ряд­ко се наблюдават такива с отогенен произход.
Предразполагащи фактори са: нарушен имунитет, съчетан с действието на простудни, алергични и токсични фактори;

Клинична картина
Първи признаци, явяващи се още от самото начало, са:
♦ силна спонтанна болка (едно­странно), ирадираща към ушите и зъбите, мъчително преглъщане болката при перитонзидарният абсцес е значително по-силна в сравнение с острият тонзилит;
♦ дехидратация;
♦ фебрилитет;
♦ пареза на мекото небце от възпалителния инфилтрат rhinolalia aperta;
♦ шиен лимфаденит с принудително щадящо положение на главата напред и настрани (към засегнатата половина);
♦ Foetor ex ore;
♦ овидна саливация;
♦ тризъм;
♦ интоксикация;
♦ хиперемия и оток на тонзилата;
♦ възпалителен инфилтрат с последваща флуктуация на перитонзиларната област;
♦ дислокация на тонзилата в медиална посока;
♦ оток и дислокация на убулата тетанус).

Какво трябва да знаете за рефрактивната хирургия на роговицата и лазерната корекция на рефрактивните грешки

Ефикасност на PreseFlo MicroShunt при пациенти с откритоъгълна глаукома: ретроспективно проучване

Локализация

1. Предно-горна между предна тонзиларна дъга и зорен полюс на тонзилата; наличен тризъм.
2. Задна между задна повърхност на тонзилата и задна тон­зиларна дъга води до оток на ларинкса, тризъм липсва, като цяло протича най-тежко.
3. Странична бързо преминава към парафарингеално простран­ство.
4. Долна по долната повърхност на тонзилата възможен оток на ларинкса..
Перитонзиларният абсцес има склонност към многократни рецидиви, развиващи се през годината без зависимост от годишния сезон.
Рецидивите обикновено започват внезапно, без предхождаща ангина.

Диагноза

Поставя се въз основа на обективната и субективна симпто­матика, параклинични изследвания, Ro-gr., КАТ, ултрасонография.

Диференциална диагноза:

♦ перитонзиларен целулит;
♦ инфекциозна мононуклеоза;
♦ фарингит;
♦ тонзилит;
♦ аневризма на a. carotis int.;
♦ епиглотит;
♦ парафарингеален абсцес;
♦ левкоза;
♦ лимфом;
♦ angina Ludowice;
♦ тумори;
♦ ТвС, Lues;
♦ Бецолдов мастоидит;
♦ Тризъм с друга генеза

Усложнения

♦ некротична инфекция на меките тъкани на шията;
♦ аспирация, водеща до пневмо­ния или пневмонит;
♦ абсцес на шията;
♦ медиастинит;
♦ менингит;
♦ сепсис;
♦ церебрален абсцес;
♦ тромбоза на югуларната вена;
♦ руптура на a. carotis int.]

Лечение

1. Консервативно Penicillin 4×2 млн. Е /24 h + Flagyl 3×500 mg /24 h; Unipen при резистентни към пеницилин стрептококи или стафилококови инфек­ции; Clindamycin, Erytrmycin и др.
Препоръчва се ежедневен тоалет на устната кухина, течнокашава диета, богата на витамини, антипиретици и аналгетици.
2. Оперативно лечение с локална анестезия пункция и инцизия.
При случаи със затруднен дре­наж на абсцеса, при задна и странична локализация, както и при наличии усложнения, се препоръчва абсцес-тонзилектомия под обща анестезия.
След отзвучаване на острия период, с оглед предотвратяване на рецидиви, се препоръчва тонзилектомия от планов порядък.