ФУНКЦИОНАЛНИ ОСОБЕННОСТИ НА УРИННАТА ИНКОНТИНЕНЦИЯ СЛЕД ТОТАЛНА ПРОСТАТЕКТОМИЯ ПРИ БОЛНИ ОПЕРИРАНИ ПО ПОВОД РАК НА ПРОСТАТАТА

ФУНКЦИОНАЛНИ ОСОБЕННОСТИ НА УРИННАТА ИНКОНТИНЕНЦИЯ СЛЕД ТОТАЛНА ПРОСТАТЕКТОМИЯ ПРИ БОЛНИ  ОПЕРИРАНИ ПО ПОВОД РАК НА ПРОСТАТАТА
468×60 – top

Брой 8/2011

Сл. Кънчев, В. Марияновски, Е. Доросиев
Клиника по урология, УМБЛАСМ ”Н.И.Пирогов”-ЕАД

Хирургичното лечение на рака на простатната жлеза започва да се прилага от края на 19-ти век. През 1889 г. Теодор Билрот извършва първата операция по повод това заболяване, чрез перинеален достъп, а през 1945 г. А. Лидскиий и през 1958г. I. Millin въвеждат ретропубичният оперативен достъп.
И по настоящем хирургичното лечение на локализираните форми на този вид рак представлява „златният стандарт”, тъй като то позволява в значителна степен пациента да бъде избавен от това заболяване.
Постоперативната инконтиненция на урината и постоперативната импотенция представляват най-честите усложнения при тези болни, които представляват не само медицински, но и голям социален проблем. Честотата на инконтиненцията на урината варира от 5-8% при пациентите до 75г., а над 75г. достига 16-23%, според проучванията на автори, като Zincke et. all. /1994/, Hautman et all. /1994/, Ker L. et all. /2005/.
За съжаление в нашата литература липсват съобщения относно причините за възникването, честотата и вида на това постоперативно методите за лечение, поради което ние си поставихме за

Цел:

Основавайки се на съвременните функционални изследвания да определим причините за възникването на тази инконтиненция и да предложим методи за лечение и профилактика.

Материал и методи:

За изпълнението на поставената цел бяха извършени следните функционални изследвания :
Урофлоуметрия;
Цистотонометрия;
Профилометрия и
ултразвуково изследване на резидуалната урина
при 36 болни на възраст от 63-75год. /средно 68,5г./, с давност на заболяването от 1 до 3,5г /средно 2,25г./, като на този етап не сме имали в предвид хистологичният вариант на тумора.

Резултати:

Анализирайки получените резултати установихме следните функционални причини:
-при 34% те са вследствие на сфинктерна недостатъчност;
-при 36% е вследствие персистирането за продължително време в следоперативният на свръх активния пикочен мехур а
-при 30% е комбинирана форма на уринната инконтиненция.

Освен това при болните, при които причините за възникването и е вследствие сфинктерна недостатъчност в 82,3% от случаите, извършената профилометрия ни позволи да установим, че тя основно е вследствие на снижаването на функционалната дължина на уретрата от 5 до 20 мм. /средно 11,6 мм, р=0,03/.

Резултати и обсъждане:

Обобщавайки получените резултати смятаме,че този тип инконтиненция възниква следствие на 3-основни причини:
-несъстоятелност на сфинктерната система и перинеалното дъно;
-везикална дисфункция;
-парадоксална ишурия, която основно възниква вследствие на уретрални стриктури, стриктури на везико-уретралната анастомоза, и/или вследствие на възникналата още в предоперативния период и персистираща след операцията атония на детрузора.
Освен това бе установено, че изброените по-горе причини оказват своето въздействие и върху детрузора, т.е. понижава се неговата еластичност, клинично изразяваща се с възникването и персистирането на везикалната свръхактивност и неговите комбинации.

Изводи:

1. Инконтиненцията на урината оказва своето негативно влияние на качеството на живот при тези пациенти и то в по-голяма степен, отколкото възникващата еректилна дисфункция.
2. Характерът на радикалната простатектомия е такъв, че след нейното извършване се прекъсва нормалната топографско-анатомична връзка, която има непосредствено отношение към континетността на болните.
3. Диагностиката трябва да се започне с добре събраната анамнеза, включваща времето и обстоятелствата при които е възникнала инконтиненцията, количеството изтичаща урина, наличието на спонтанни микции и степента на дискомфорт при тези болни, в състояние ли са те сами да определят вида на
инконтиненцията.
4. Основният метод за диагностика все пак остават функционалните изследвания, които позволяват максимално точно да определят вида на това усложнение и имат стратегическо значение при избора на лечебно поведение.
5. Континетността при тези болни се възстановява сравнително бавно – от 6 до 12 месеца, поради което, както диагностиката, така и лечението трябва да се започнат след 3-ия месец.
6. Целта на медикаментозното лечение е да се нормализира функционалният капацитет на пикочния мехур и/или да се повиши уретралното налягане. Към оперативно лечение трябва да се прибягва при неуспех от 6-месечната терапия.

Книгопис:

1. Hautman R.E., Sauter T.W., Wenderorth.-Radical retropubic prostatectomy: Morbidity and. urinary incontinence in 418 consecutive cases.,Urology, 43:47-59, 1994.
2. Zincke H .,Osterling J.E.,Blute M.L. et all.-Long tearm/15 years/ results after radical prostatectomy for clinically localized/stage T2c or lower/ prostate cancer. J. Urol., 152:185-57, 1994.
3. Ker L.A., Zincke H.- Radical retropubic prostatectomy for prostate cancer in the elderly and the young: complications an prognosis, Eur. Urol.,25:305,2005.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom