Брой 8/2011
Доц. д-р Красимира Калинова
Университетска болница – Първа хирургична клиника, Ст. Загора
Съвременната медицина има отлични възможности за ранна диагностика и лечение на чернодробните увреждания.
При чернодробни заболявания или въздействие на потенциално увреждащи фактори в общата лечебна схема сериозно място имат хепатопротекторите. Те са препарати, с които се постига възстановяване и обновяване на чернодробните клетки. Това става чрез стабилизиране и увеличаване на пропускливостта на тяхната мембрана, за да функционира правилно тази лаборатория на организма. Освен това хепатопротекторите имат имунологичен и антиоксидантен ефект.
При хроничните чернодробни болести цел на лечението е подобряването на функцията на черния дроб. Независимо от вида на заболяването при всички тях се получават свободни радикали. Те увреждат мембраните на чернодробните клетки. В резултат на това клетките загиват. Хепатопротекторите спират този процес. Така те може да забавят хода на хроничното заболяване или да подпомогнат възстановяването на черния дроб. Но не лекуват причината за болестта – вируси, токсини и т. н. Независимо от различните причинители, довели до чернодробно увреждане, патогенетичният механизъм при чернодробните заболявания се характеризира с нарушен стабилитет на клетъчните и субклетъчните мембрани, смутен вътреклетъчен метаболизъм и намален белтъчен синтез в хепатоцита. Тези механизми в своята еволюция завършват с клетъчна смърт, развитие на чернодробна фиброза, дефектна регенерация и чернодробна цироза, които представляват морфологичен субстрат на повечето хронични чернодробни заболявания.
Хепатопротекторите са лекарства, които помагат на черния дроб да се справи с различни заболявания. Лечението само с тях обикновено не премахва болестта, но те са неизменна част от терапията на повечето хронични чернодробни болести.
Те са комплексни препарати основно от растителен произход, предназначени за подсилване устойчивостта на черния дроб към токсични въздействия, способстват за възстановяване на чернодробната функция, нормализират или подсилват активността на чернодробните ензими. Обаче основна функция на хепатопротекторите се явява предпазване на чернодробните клетки от разрушителното въздействие на различни фактори (алкохол, медикаменти и др.).
В България са достъпни всички видове хепатопротектори. Важно е да се използват тези, които са доказали качествата си в различни проучвания и в практиката. Лечението с тях е продължително – месеци наред, поради което е важна и достъпността им за хората.
През последните години навлезе препаратът Хептен и причината, поради която го препоръчваме на пациентите си заедно с другите препарати, е, че отговаря на изискванията за добър ефект в повлияване на заболяванията на черния дроб, а и цената му позволява пациентите да го приемат по-продължително. Правилно е различните хепатопротектори да се редуват през 4-6 месеца, за да има максимален ефект върху черния дроб.
Хептен съдържа висококачествен стандартизиран екстракт на Sylibum marianum 125 mg, представляващ 100 mg силимарин. Силимаринът от своя страна е смес от изомерни флавоноидни съединения (силибинин, силикристин и силидианин). Процесът на стаедар-тизация гарантира чистотата и ефективността на всяка капсула Hepten.
Хептен се различава от другите препарати по качеството на съставките, начина на екстракцията и фармацевтичната форма. Фармацевтичната форма Solucaps (течни капсули) е запазена търговска марка на фирма „Борола”. Тъй като силимаринът се резорбира бавно от стомашно-чревния тракт след перорално приложение, именно solucaps формата позволява бързо и цялостно усвояване на активните съставки. Метаболизира се в черния дроб чрез деконюгация, след което се реабсорбира и се включва в ентерохепаталната циркулация. Най-висока концентрация се наблюдава в черния дроб и в незначителни количества – в бъбреците, белия дроб, сърцето и други органи. Липсата на противопоказания, на съобщения за странични действия и липсата на тератогенен ефект го правят незаменим за широка употреба и продължително приложение.
Хептенът принадлежи към групата на хепатопротективните лекарствени средства. Фармакологичното му действие се дължи на ефекта на стабилизиране на клетъчните и субклетъчните мембрани, благоприятно повлияване на метаболитните процеси на черния дроб и стимулиране на белтъчния синтез в хепатоцитите, по-специално този на РНК гликопротеините и гликогена в чернодробната клетка.
Действа като антиоксидант, стимулира растежа и развитието на нови чернодробни клетки, оказва превантивно действие, като намалява вредното влияние на редица токсични нокси (алкохол, лекарства) върху чернодробните клетки и има благотворно въздействие върху патоморфологичните промени при вирусни хепатити. Предпазва чернодробните клетки от мастна дегенерация. Тези фармакодинамични ефекти правят препарата Хептен показан за прилагане в следните случаи:
– симптоматично лечение на хронични токсични, лекарствени и метаболитни чернодробни увреждания
– подържащо лечение при пациенти с хронични възпалителни заболявания на черния дроб
– рековалесцентен период на остър вирусен хепатит
– чернодробна стеатоза, цироза и хроничен стеатохепатит
– хроничен персистиращ хепатит
– екзацербация на симптомите при вроден генетичен дефект на билирубиновата обмяна
– Дисфункция на жлъчния мехур (дискинезия на жлъчните пътища), холелитиаза, хроничен холецистит и др., хранително отравяне, отравяне с гъби amanita phalloida, лошо храносмилане (диспептични оплаквания), безапетитие и др.
Hepten осъществява хепатопротективен ефект чрез силимарина, неутрализиращ свободните радикали. Този антиоксидантен ефект води до прекъсване процеса на прекисното окисление на липидите и предотвратява по-нататъшното разрушаване на клетъчните структури. Силимаринът понижава производството на супероксидни радикали и азотни оксиди от тези клетки и повишава производството на глутатиона от черния дроб и червата. Глутатионът се използва за детоксикация на чернодробните клетки (Valenzuela, 1989). В черния дроб токсичните вещества се превръщат в по-малко токсични. Силимаринът стимулира функциите на клетъчната мембрана: инхибира навлизането на токсини и блокира залавните места на токсините чрез промяна на мембраната на хепатоцитите (Hikino, 1994, Leng-Pesclow ,1996).
Във връзка с добрите характеристики на Хептен и фармакодинамичните му свойства проведохме следоперативно амбулаторно проследяване на 50 оперирани пациенти в Университетска болница – Стара Загора, след холецистектомия – 16 болни, ехинококоза на черния дроб – 16, и 18 преболедували хепатит А и хепатит В болни. При всички пациенти чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ бяха завишени. Интерес представляват оперираните с ехинококоза болни – деца и възрастни, при които доказахме хистологично наличието на перикистозен холангит със завишени трансаминази, особено при множествена ехинококоза.
Дозировката бе индивидуална. При тежки чернодробни увреждания се започваше с доза 3 пъти дневно по 1 Solucaps и продължава с доза 2 пъти дневно по 1 Solucaps. Хептенът бе прилаган самостоятелно и в комбинация с други хепатопротективни средства. При деца над 10-годишна възраст Хептен се предписваше по 1-2 Solucaps дневно в зависимост от възрастта и теглото на детето. Дневната доза за деца е 5 mg/kg телесна маса, разпределена в 2-3 приема.
Според клинико-лабораторния скрининг подобрението се забеляза след 8 седмици, когато чернодробните ензими при трите групи болни бяха вече в референтните си стойности. Приемът продължи 3 месеца.
Регенеративният ефект на Хептен върху чернодробните клетки (хепатоцити) се дължи на стимулирането на биосинтезата на структурните и функционалните белтъци. Силимаринът стимулира специфичен ензим (РНК полимеразата I) в ядрата на хепатоцитите, води до увеличаването на рибозомалния синтез на белтъчини и регенеративните възможности на черния дроб. Този механизъм на действие има голямо значение и при отравяне с гъба аманита, защото тя блокира този ензим в клетъчното ядро.
Хептен повлиява благоприятно състава на жлъчката и има жпъчегонен ефект. Показва противовъзпалителен ефект чрез инхибиране на възпалителни медиатори (Leng-Pesclow, 1996). Оказва и протективен ефект върху бъбречните клетки (Sonnenbichler, 1999).
