Детско-юношеска гинекология – проблеми, профилактика и интимна хигиена

Брой 8/2007

Доц. Д-р М. Сираков
Завеждащ „Детско-юношеска гинекология“ УБ „Майчин дом“ София

Медицината отдавна има стремеж към отделяне на специално внимание на детската възраст. Така възникват специалностите: детска хирургия, детска кардиология, детска ендокринология и др.
Чешкият акушер-гинеколог проф. Рудолф Петер в хода на клиничната си практика се убеждава, че гинекологични заболявания се срещат не само при зрелите жени, а и у съвсем малки момичета. На тези заболявания най-често не се обръща достатъчно внимание. Причините са в слабата, понякога, клинична изява и най-вече поради незаинтересоваността и незнанието от страна на родителите и лекарите. Затова през далечната 1940 г. той създава в Прага кабинет, в който да лекува гинекологично болни деца.

Идеята му събужда голям интерес. Световната гинекологична общественост вече е узряла за това и бързо възприема идеята. За кратко бреме се откриват специализирани кабинети и отде­ления в почти всички страни в Европа и Америка. През през 1958 г. завърналата се от специализа­ция в Прага доц. Светославова, заедно с проф. Щъркалев, създават към катедрата по АГ към ВМИ София първия у нас кабинет по ДЮГ, който по-късно прераства в научен, учебен и методичен център за страната.

Гинекологията за децата и подрастващите се занимава със заболяванията и проблемите на женските полови органи при момичетата и девойките, като обхваща периода от раждането до 18 годишна възраст. В този възрастов период се срещат практически всички гинекологични заболявания и състояния както при жените в полово-зряла възраст, като много от тях се установяват за пръв път именно тук. Пропуснати, недооценени или недоизлекувани, тези състояния нерядко водят до сериозни проблеми по-нататък менструални нарушения, ендокринологични пробле­ми, проблеми със забременяването или износването на плода и др. Ранната диагностика и сериозната профилактика са от първостепенно значе­ние за по-нататъшното „гинекологично“ здраве на момичето.

Ще се спра на някои по-често срещани проб­лем и възрастта от 0 до 18 години може да се раз­дели на три отделни периода. Първият от тях, периодът на новороденото, започва с раждане­то на детето и завършва 10-12 дни след него.
Той е обособен като отделен период защото по това време в кръвта на бебето все още циркулират майчини хормони, проникнали през плацентата. Тяхното количество бързо намалява, но те обуславят някои явления, които биха могли да при­теснят младите родители.

Най-често това е изтичане от влагалището на стъкловиден леплив секрет, в който понякога може да има кървави нишки. Също така често се наблюдава набъбване на млечните жлези. И двете явления се свързват с наличието на майчини хормони 6 организма на новороденото. в рамките от седмица до няколко месеца те се излъчват от организма на бебето и течението и набъбването на гърдичките изчезват. Тези състояния не налагат никакви специални мерки, освен поддържането на стриктна хигиена. Ежедневното изкъпване на бебето и щателното измиване на дупето след всяко сменяне на „пълния“ памперс са задължителни. Това става само с вода, или по-рядко с меки, детски, рН-неутрални сапуни.
При съмнение за аномалия или за нещо нередно, първата стъпка трябва да бъде насочване на новороденото към специализирана клиника, разполагаща с висококвалифицирани специалисти детски гинеколози, за уточняване на диагнозата.

Следва така наречения полово-спокоен (латентен) период.
Той започва две-три седмици след раждането на детето и завършва с началото на пубертета. Хормоналното влияние на майката вече е отзву­чало, собствена продукция все още няма, външните и вътрешните полови органи са се „успокоили“ и до известна степен са атрофични.
Най-често срещаните гинекологични оплаквания в тази възраст са зачервяванията на външните полови органи и течението от влагалището. Те се срещат в около 70-75 % от всички деца, доведени за гинекологичен преглед. Предразполагащи в това отношение са: от една страна някои особености на детските полови органи (намалената биологична защита), честото боледуване от инфекциозни болести, а от друга по-честото допускане на грешки в хигиената на тази област.

Зачервяванията са различни по степен и разпо­ложение. В зависимост от причината ние различаваме две големи групи с алергичен или бактери­ален произход. Основната клинична разлика меж­ду тях е в това, че алергичното зачервяване е разположено предимно по изпъкналата повърхност на срамните устни, там където кожата е в най-тесен контакт с бельото (пелената, „пам­перс“), а гънките са бледи, докато бактериалното зачервяване е предимно вътре в гънките. Най-честата причина за алергия е перилният пре­парат, с който се пере бельото.
Зачервяване, обхващащо срамните устни и ану­са, суховато, с белези от разчесване е много съмнително за наличието на острици.
По принцип, при здравото момиче в полово-спокойния период изтичане от влагалището не би трябвало да има. Тоест, всяко течение се възприема като нещо нередно и трябва да се търси неговата причина.
В основата на влагалищното течение в тази възраст най-често стой грешка в хигиената (напр. неправилно избърсване след ходене по голяма нужда, неправилно измиване), глисти, чуж­до тяло във влагалището, възпалително заболяване в областта на гърлото и носа, и/или трета сливица.

Във възрастта около 3-7 г. любопитството на децата е причината те да ни „отварят рабо­та“, вкарвайки разни дребни предмети (често части от играчки) в различни отвори на тялото носа, ушите, влагалището. При поставянето им във влагалището след кратко време се появява течение и „ходенето по доктори“ започва. Дефинитивно въпросът за причината на тече­нието се решава с провеждането на вагиноскопия. Процедурата е безболезнена и без каквито и да било наранявания. При нея се вижда и изважда чуждото тяло (ако има такова), взема се секрет за микробиологично изследване и антибиограма, и се назначава лечение.
Едно сравнително често явление, нерядко погрешно определено като аномалия (липса на „отбор“, липса на „влагалище“), е срастванешо на малките срамни устни. В кабинета по Детско-юношеска гинекология към Университетска болница „Майчин дом“ биват третирани средно 11-15 синехии на месец.
Среща се най-често в периода между 2 и 6-годишна възраст и по-рядко между 6 и 10 г. След пубер­тета по принцип изчезва. Най-често се развива при наличието на леко възпаление в област­та на външните полови органи. Представлява слепване на малките срамни устни, понякога частично, понякога почти изцяло, като остава едно малко отворче, през което детето уринира. Зад това слепване се образува джоб, в който се задържа урина и обикновено се развива инфекция. Това от една страна поддържа слепването, а от дру­га може да инфектира пикочните пътища. Лечението трябва да се проведе от специалист.
Хигиената в този период се поддържа с ежеднев­но измиване с вода, по възможност без сапун или с някакъв мек, детски, рН-неутрален. За тази възраст все още не са подходящи интимните шампоани, съдържащи млечна киселина.

Следващият период, пубертетно-юношеският, е прието за нашата страна да започва на 8годишна възраст. От началото на развитието (гърди и окосмяване) до идването на първата мен­струация обикновено минават около 1,5-2 години.У нас това обикновено става около 12,5-годишна възраст.
В този възрастов период, от гинекологична гледна точка, момичето постепенно анатомично и по заболявания все повече се доближава до зрялата жена. все пак, има някои групи заболявания и състояния, които се срещат и установяват за пръв път в тази възраст.

На първо място това са генетичните анома­лии, различните физически аномалии, хормоналните нарушения, проявяващи се с нередовен менструален цикъл, засилване на окосмяването и др. Генетичните и физическите аномалии понякога са много дискретни, трудни за диагностициране.

Темата е много сложна и обширна, и тук няма да я разискваме с подробности. Необходимо е обаче да се знаят някои параметри, в които би трябвало да се вмества развитието на децата. И ако нашето дете е извън тях, трябва да се направо проверка при компетентен специалист. По-голямата част от болестите и аномалиите могат да се излекуват или поне да се коригират, ако бъдат установени навреме и ако веднага се вземат компетентни мерки.

Пубертетното развитието може да започне на 8-годишна възраст. Т.е., на 9,5-10 години момиче­то може вече да получи първата си менструация. Горната граница за получаването й е 16 години или 1,52 години от началото на развитието.
След като дойде първата менструация понякога минава един период от о то до 2 години, докато доузреят регулаторните механизми. През това бреме са допустимо всякакви нарушения на цикъла да идва начесто, да идва нарядко, да прескача, да е обилен, оскъден… И съвременните концепции са, че е добре да избягваме груба намеса в този процес. Разбира се, само ако няма симптоми за застрашаване на здравето на момичето видими данни за някаква ендокринопатия, засолено окосмяване, затлъстяване, обилни и продължителни кръвотечения, водещи до анемия и др. в случай, че ком­петентно решим, че намесата ни е необходима, това трябва да стане с максимално щадящи сред­ства. Средства, които да подпомогнат, а не да потиснат процесите на доузряване.

Доброто състояние на влагалището и външните полови органи е много важен фактор за качеството на живот на всяка жена. Познаването на устройството и простите правила за поддържането му са много важни, както за здравето на жената, така и за репродуктивните й функции.

Влагалището представлява сложна екосистема. По принцип, нормалното състояние на всяка половозряла жена е да има течение. При някои то е пообилно, при други по-слабо, но във всички случаи не трябва да предизвиква неприятни усещания парене, сърбеж или да има неприятна миризма.

От друга страна, влагалището е една затворе­на кухина, влажна и топла, която би била чудесна среда за развитие на всякакви бактерии, ако нямаше система за самозащита. Тази роля се изпълня6а от млечнокиселите бактерии, населяващи вла­галището. Те отделят водороден прекис, както и млечна киселина, която прави реакцията му кисела. Освен млечнокиселите бактерии в него има и малко количество анаеробни бактерии. За добро­то състояние на влагалището и за „мирното съвместо съществуване“ на различните бактерии основна роля играят доброто състояние на влагалищната лигавица, на общите защитни сили на организма, както и наличието на млечнокиселите бактерии.

Равновесието в тази екосистема може да се наруши при потискане на имунната система, при различи заболявания, настинка, грип, при мно­го естремни физически натоварвания, след употребата на антибиотици. Антибиотиците, дезинфектантите, влагалищните промивки могат да потиснат млечнокиселите бактерии и така рав­новесието се нарушава като на тяхно място често се размножават другите бактерии анаеробните. Тяхното разрастване предизвиква състоянието бактериална вагиноза, което е съпроводено с появата на жълтеникаво, лошо миришещо тече­ние. Гъбичките (Candida albicans) са също част от нашата флора (те нормално живеят в червата), те също са в равновесие със защитните сили и с млечнокиселите бактерии, но ако „излязат от подчинение“ могат да предизвикат течение, парене и сърбеж.

Появата на препаратите за интимна хигиена, съдържащи млечна киселина, от рода на Laetacyd, определено е свързана с осъзнаването на нуждата от тях. Част от препаратите са за външна употреба, като например интимните шампоани, дру­ги за промивки във влагалището. Съдържащата се в тях млечна киселина от една страна е небла­гоприятна за бактериите, а от друга подпомага развитието на нормалните „защитници“ млеч­нокиселите бактерии.
Появата на пазара на тези препарати запълва една очевидна празнина. Те са подходящи за употреба както при момичета и жени, прекарали гинекологично заболяване или манипулация във влага­лището, така и просто за ежедневна хигиена, за подсилване на защитните сили и уравновесяване състоянието на лигавицата.