Брой 1/2001
Доц. Т. Чолакова
Задълбочаването на негативните тенденции в демографското развитие на страната и в здравното състояние на населението извеждат проблемите на женското здраве като приоритет на здравната политика.
Жените в България към края на 1998 г. са 4 216 300 и представляват 51,2% от населението.
31,6% от тях живеят в селата и 68,4% в градовете. Възрастовата им структура се променя, като се увеличава относителният дял на жените над 50-годишна възраст. През 98 г. от 0-4 г. са 15,4% от жените, във фертилна възраст (15-49) са 48% и над 50 г. са 36,6%.
Без да се спираме подробно на промените в социалния статус на жените ще отбележим само, че те представляват 47,6% от икономически активното население и 54,6% от безработните, т.е. извършващите се промени засягат по-тежко жените.
Раждаемостта през последните десетилетия е с трайна тенденция към намаляване. През последните години обаче тревожно нарастват темповете на снижаване. Ако в периода 1970-1980 г. намалението на раждаемостта е с 1,8 на 1000 души от населението, през периода 1980-1990 г. то е с 2,4 на 1000 души от населението, а само за периода 1990-1998 г. намалява вече с 4,2 на 1000. През 1998 г. в Р. България са родени 65 400 деца и раждаемостта е 7,9 на 1000 една от най-ниските в Европа. Намаляването на раждаемостта е свързано с негативното влияние на редица социални, икономически, демографски и други фактори.
Съществено значение оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица, особено сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведение, психологичната нагласа за малко деца в семейството и др.
Брачността (броят на сключените бракове на 1000 души от населението) намалява от 6,9 през 1990 г. до 4,3 през 1998 г. (4,9 в градовете и 3,0 в селата).
Броят на жените във фертилна възраст намалява в сравнение с 1990 г. с около 6%.
Общата плодовитост от 48,9 живородени на 1000 жени във фертилна възраст през 1990 г. намалява до 32,2 през 1998 г. Особено тревожно е намаляването на плодовитостта във възрастовите групи 20 до 24 години (почти два пъти) и 25-29 години, тъй като това са групите с най-високи фертилни показатели и формират нивото на раждаемостта. Висока в сравнение с европейските страни е плодовитостта (особено в селата) на възрастовата група от 15 до 19 години (45,1 на 1000 жени от 15 до 19 години). През 1998 г. са регистрирани и 400 раждания от родилки под 15-годишна възраст.
Абортите продължават да бъдат основно средство за планиране на семейството и сериозна заплаха за здравето на жените, независимо от предприетите в последните зодини с помощта на международни организации мерки и известно намаляване на техния брой.
По брой на абортите България все още заема едно от първите места в Европа. Броят на абортите значително превишава броя на ражданията. През 1998 г. в страната са станали 65 851 раждания, а са извършени 79 642 аборта. На 1000 жени във фертилна възраст се падат 32,4 раждания и 39,3 аборта.
Съотношението раждания /аборти е 1,2 : 1. Повече от половината от абортите са на жени във възрастовата група 20-29 години, т.е., в най-плодовитата възраст с всички възможни последствия за увреждане на детеродната способност на жените след направен аборт, дори и да е извършен в условията на стационар.
Сериозен проблем представлява тенденцията за увеличаване на абортите при момичетата от 15 до 19 години. Този показател поставя България на едно от първите места в Европа.
Големият брой на абортите се дължи от една страна на демографската политика, провеждана до 80-те години и целяща повишаване на раждаемостта чрез забрана на абортите, на ограничения брой и асортимент контрацептиви и на ниската здравна и сексуална култура на населението.
Майчината смъртност, изразена чрез съотношението между броя на жените, починали по бреме на бременността, раждането или във връзка с раждането на 1000 родилки е важен медико-социален показател. В последните години се задържа на едно и също ниво около 0,2 на 1000 родени. Майчината смъртност в България е сред най-високите в Европа, докато в почти всички страни се наблюдава понижаване на показателя.
Влошените характеристики на новородените деца косвено говорят за влошаване на здравето на жените във фертилна възраст.
Мъртвораждаемостта се у величава и от 6,1 на 1000 родени през 1990 г. достига 7,4 през 1998 г.
Основни причини за мъртвораждаемостта са: нарушения по време на перинаталния период, родова асфиксия, както и усложнения, свързани с увреждане на плацентата, пъпната връв и други усложнения при раждането.
На тези две групи причини се дължат около 30% от мъртвородените. Останалите случаи са в резултат на други дихателни заболявания на плода, свързани с преждевременното раждане увреждания, ниското тегло на плода, хемолиза и др.
Перинаталната детска смъртност също се увеличава (от 11,1 през 1990 до 13,0 на живородени през 1998 г.). Такава тенденция се наблюдава и при неонаталната детска смъртност (от 7,7 през 1990 г. до 8,2 през 1998 г.).
Неблагоприятно тенденции се наблюдават в теглото на новородените деца. Нараства честотата на децата, родени с тегло под 2 500 гр., т.е., на недоносените деца. През 1990 г. 6,6 на 100 от живородените са недоносени, а през 1998 г. те са вече 9 на 100. При мъртвородените честотата на недоносените се увеличава от 47,1 на 54,5 на 100.
Увеличаването броя на недоносените деца е една от предпоставките за увеличаване на мъртвораждаемостта и детската смъртност. Това са деца с повишен риск за здравето и изискват специални и по-големи по обем грижи, свързани с отглеждането и храненето, отколкото родените с нормално тегло.
