Ехинококовата болест в детската възраст

Брой 1/2001

Л. Атанасов

Каква е тенденцията към увеличаване заболеваемостта от ехинококоза в детска въз­раст. Във връзка с това си поставяме за задача да осъществяваме по-тясна връзка с колегите от доболничното здравеопазване и педиатричните отделения, където децата постъпват, место по повод на вече усложнена ехинококоза.

За периода 1990-1999 г. в детския сектор на хирургичното отде­ление са лекувани с ехинококоза 36 деца при общо преминали 4692 де­ца. Това представлява 15,65% от случайте с ехинококоза в отделението. Какво е тяхното разпределение според локализацията:

• 22 случая или 61,1% чернодробна локализация.
• 10 случая или 27,7% с белодробна локализация
• 4 случая или 11,2% с друга локали­зация.

Диагнозата се поставя с рентге­ново изследване на бял дроб, абдоминална ехография и серологично изследване. Повечето от случайте с белодробна локализация се доказват по повод на възпалителни ус­ложнения.

Оперативният метод е лапаро­томия, респективно торакотомия, ехинококцектомия.

Следоперативни усложнения при чернодробен ехинокок не сме наблюдавали. В два от случайте на бе­лодробен ехонокок се разви следоперативна бронхопневмония.

Ехинококозата с чернодробна и белодробна локализация започва и протича дълго време безсимптомно и клинично се проявява с усложненията си. Това налага по-тясно взаимодействие и осъществяване на методична помощ на общопрактикуващите лекари с цел ранна ди­агностика и навременно оператив­но лечение.

Ехинококозата в детската възраст е обект на особено наблюдение в клиниката по Детска хирургия от мо­мента на нейното основание и до ден днешен. За период от 41 години от 1960 г. до м. април 2000 г. в клиниката са лекувани 318 деца с ехинококова болест. Заболеваемостта от тази ант­ропозооноза се е променяла значително, а през последните 10 г. нараства с изключителен темп.

Детската заболеваемост от ехинококоза можем да периодизираме по следния начин:

1. Период на ниска заболевамост, който е продължил до 1980 г. и през който са наблюдавани и лекувани 21 деца с ехино­кокоза.
2. Период на нарастваща заболеваемост от 1981 до 1990 г., през който са лекувани 63 деца.
3. Период на висока заболева­емост, след 1991 г., когато са лекувани 234 деца или 73,55% от всички заболели.

За времето 1969-99 г. сме лекували 128 болни деца на възраст от 0 до 14 години с ехинококови кисти с различна локализация.

От оперираните деца 62 (42,44%) са момчета и 66 (51,56%) момичета. До 3 години 19 (14,84 %); от 4 до 7г. 41 (32,03%); от 8 до 14г. 68 (53,13%).

Според локализацията на ехинококовите кисти децата се разпределят на две групи: със засягане на един орган 95 (74,22 %); със засягане на два и повече органи 33 (35,78%).

Според засегнатия орган разпределението е: на бели дробове 57 (44,53%); черен дроб 62 (48,44%) и други локализации 9 (7,03%).

При 12 (9,38%) болни бяха установени предоперативни ус­ложнения; перитонит при 2 (1,56 %) деца, супурация на кистата при 3 (2,34%) болни, пер­форация и частично или пълно изхрачване на кистата с белод­робна локализация при 7 (5,47%) деца.

Оперативното лечение завърши под формата на екстирпации на кистата, атипични краеви резекции на чернодробен сегмент, кистектомии.

Оздравяха 120 (93,75%) от опе­рираните болни. При 8 (6,25%) след първата година от операцията се установиха нови кис­ти на черния дроб.

Следоперативните усложне­ния инфилтрати на оперативните рани, нагнояване и супурации, продължителна секреция през дренажите, фистулизации се установиха непосредствено след първия месец след операцията, а повторните кисти се диагностицираха до края на пър­вата година от операцията.

До края на първата година след операцията при 120 деца не са установени последици от заболяването. Допълнителни кисти с нова локализация се установиха при 8 (6,25%) деца.

Резултатите ни позволяват да допуснем, че прилаганата ме­тодика е подходяща за трайно оздравяване при солитарните форми на ехинококова болест. Следоперативните усложнения се преодоляват в първия месец след операцията. Повторни кис­ти при ехинококоза се развиват до края на първата година.