Алергени

Брой 3/2007

Ст. Краева, Т. Кралимаркова,
Т. Попов
Клиника по алергология и астма, МУ София

Основна роля за появата на алергичните болести играе повтарящата се експозиция към алергените най-често безвредни антигени от околната среда. Предполага се, че съществуват над 350000 органични съединения и неорганични молекули, както и десетки хиляди макромолекули от животински и растителен произход, които предизвикват алергични реакции. Повечето главни алергени са протеини със средно молекулно тегло, които свързани със специфичните 1дЕ на повърхността на мастоцити и базофили, предизвикват каскада от реакции с освобождаване на възпалителни медиатори. Нискомолекулните субс­танции (хаптени), като например пеницилиновите метаболити, са твърде малки, за да се свържат кръстосано самостоятелно със 1дЕ. Те могат обаче да служат за алергени след свързването си с носещи протеини, като албумин. Алергените произхождат от разнообраз­и източници и те могат да попаднат в орга­низма по инхалаторен, стомашночревен или инжекционен път. Основните алергенни про­теини на акарите, на животните и много други алергени са вече идентифицирани и техните гени са клонирани и секвенирани.

Алергени от вътрешната среда (Indoor allergens)

Микрокърлежите в домашния прах Dermatophagoides pteronyssinus, D. farinae, са едни от най-широко разпространените алергени и едни от основните причинители на алергичните респираторни заболявания. Алергени с най-голям алергенен потенцициал са храносмилателните ензими, които са интегрална част на техните фекалии. Известно е, че фекалните частици са въздушно преносими. При спокойна домашна обстановка те се откриват 6 минимални коли­чества, за разлика от ситуациите, в Koumoice вдига прах. Микрокърлежите на домашния прах са широко разпространени в целия свят, особено в зоните с умерен климат. За развитието им е необходима висока влажност, температу­ра 25-27 градуса, липса на проветривост. Тези предпоставки максимално са съчетани в ста­ри сгради, селски къщи, били и хижи. В най-голямо количество се развиват в леглата на хората, тъй като се хранят с епидермални остатъци от хора и животни. Честотата на сенсиби­лизация към акари при болни с атопични болес­ти варира от 63 % до 60 %. Най-висок е процентът при болни с бронхиална астма и по-нисък при болни с алергичен ринит и атопичен дер­матит.

Животински алергени. Топлокръвните животни отделят алергени 6 техните секре­ти (слюнка), екскременти (урина, изпражнения) и от тяхната Козина (пърхот, косми).
Котешките протеини са мощен сенсибилизиращ фактор, като основният им алерген е изолиран и се намира 6 слюнката и козината. Той е въздушно преносим и дълго време се задържа във въздуха.
Кдчетата са мощен източник на алергени, но въпреки това те причиняват 10 пъти по-рядко астма от котките. вероятно, това явление се дължи на редица причини и преди всичко на това, че кучетата престояват повечето вре­ме навън, нямат контакт със спалните поме­щения и често ги къпят.
Гризачите (зайци, хамстери, плъхове, мишки) също са източник на сенсибилизиращи проте­ини, като най-важните алергени се екскретират с урината им. При контакт със специфич­ния животински алерген могат да възникват различни алергични реакции, като най-чести са респираторните алергози.
Хлебарки. Те могат да бъдат етиологичен фак­тор при целогодишните респираторни алер­гични заболявания. Често явление е намирането на положителни КАП към алергени от хле­барки при астматици. Установено е, че екстракти от хлебарки съдържат редица алергени, най-често изолирани от изпражненията и от секретите им.
Плесени, имащи значение като алергени от вътрешната среда са Aspergillus и Penicillium.

Известно е, че над 100 000 фунги, населяващи земята и водата отделят във въздуха огром­ни количества спори с диаметър от 0,5 до 12 jum, което е условие за проникването на голяма част от тях до терминалните алвеоли и бронхиолите. През последните години се засили убеждението, че фунгите в затворените помещения играят по важна роля за разви­тие на бронхиална астма, от тези-6 атмосферния въздух. Благоприятни условия за разви­тие съществуват в замърсени тапети, подови настилки, влажни среди, като мазета и бани. Подобни условия създават и системите на кондициониран въздух. Хлебопекари, мелничари, земеделски работници, сиренари и др. са изло­жени на масивен контакт с фунгиални спори, за които се предполага, че са етиологичен фак­тор на професионалната бронхиална астма и хиперсензитибните пнебмонити.

Алергени от външната среда (Outdoor allergens)

Полените са основни алергени от външната среда. Те предизвикват сезонните алергични заболявания риноконюнктивити и поленова астма, от които боледуват 15-20% от населението по света. Поленът представлява мъжка полова гамета на ветроопрашваните рас­тения, която се отделя в голямо количество и чрез вятъра може да бъде пренесена на големи разстояния. През дъждовните дни на цъфтежния период липсват полени в атмосферата, докато в сухо време те изобилстват във въздуха. Източници на най-големи количества полени са тревните растителни видове, последвани от плевелите и дървесните видове. В умерените северни географски ширини дървес­ните полени бреза, елша, лешник се появяват първи през месеците март и април и имат най-малко значение като сенсибилизиращи фак­тори. От края на май и през юни основна роля играят тревните полени тимотейка, ливадина, райграс, ръж. Поленовите зърна на житните растения (пшеница), плевелите (коприва, див пелин) и с нарастващо значение амброзия, се задържат в атмосферата до края на август началото на септември. Съществува кръстосана имунологична реактивност на много от проучените поленови алергени, което се дължи на хомоложност в тяхната структура и на присъствието на профилин в поленовите зър­на. Профилинът е свързващ протеин, намиращ се във всички еукариотни клетки. В най-големи количества се открива в зеленчуци и плодове, което го определи като растителен паналерген и обясняба появата на кръстосани реак­ции между полени и храни от растителен произход.
Някои плесени Alternaria и Cladosporium, преобладаващи в атмосферния въздух, са причини­тели на респираторни алергози.

Алергени на инсенти.

Най-честите и понякога много тежко протичащи алергични реакции се предизвикват от представители на ципокрилите пчели, оси, стършели. Главните алер­гени на тези инсекти се съдържат в техните отрови, а не в тялото, както се е смятало до скоро. Установено е, че повечето ензими, кои­то се намират в отровата, са алергени и проявяват кръстосана имунологична реактивност. Хапещите насекоми бълхи и комари са с по-малко значение.
Храни ихранителни добавки. въпреки че могат да предизвикат алергични реакции във всяка възраст, най-често те са етиологичен фак­тор при малки деца. Причинителите на хранителна алергия варират с възрастта, като кравето мляко, яйцата, соята, фъстъците и пшеницата са най-честите хранителни алергени при деца, а рибата, морските продукти, фъстъците, ядките, плодовете и зеленчуците при възрастни. За развитието на хранителна алергия, освен алергените в нативните хра­ни, значителен принос имат и хранителните добавки, като оцветители, сулфити, бензоа­ти, парабени, нитрати, аспартам, някои анти­оксиданти. Някои от тях екзацербират астма, а други хронична уртикария.
Латекс. Естественият латекс е клетъчен сок от каучуковото дърво със сложен химичен състав, който съдържа 1-2% белтъци. Използва се за производство на различни изделия в бита, като гумени ръкавици, играчки, балони, презер­вативи и др. С нарастващо значение е алергията към латекс, която се среща с повишена честота при рискови групи здравни работ­ници, често оперирани болни, пациенти с хранителна алергия, работещи в латексовата индустрия. Алергията към латекс е известна от столетия, но едва в последните години са установени IgE медиирани реакции, с различ­на по тежест клинична изява от уртикария до фатална анафилаксия. Съществува кръсто­сана реактивност между латекс и редица хра­ни банани, авокадо, киви, сливи, орехи, череши и др.

Медикаменти. Странични реакции към меди­каменти се наблюдават 6 15-20% от лекуваните амбулаторно и в болнични заведения, а сред общата популация 2 до 5 %, като делът на истинската медикаментозна алергия е едва 1/4 от тези реакции. Те могат да предизви­кат широк спектър от имунологични реакции. Най-чести причинители на медикаментозната алергия са антибиотици бета-лактами, цефалоспорини в 5% от случайте, миорелаксанти и анестетици една системна реакция на 3500 анестезии, Ацетизал и други НПвС 17%, Сулфонамиди антибактериални, диуретици, сулфанилурейни препарати 6 %.
Йодконтрастни вещества. Те са основната група рентгеноконтрастни вещества, предизвикващи алергични реакции. Използването на съвременните нейонни, изоосмоларни средства намаляват риска от тях.