Брой 6/2000
Проф. Богдан Петрунов
Алергичните заболявания представляват сериозен проблем за общопрактикуващия лекар и това категорично определя необходимостта от тяхното добро познаване и особено съвременната им специфична диагностика и лечение. България следва световната тенденция за нарастване броя на страдащите, като най-голямо значение за практиката имат бронхиалната астма, алергичният ринит (включително и предизвиканият от цветен прашец полени), уртикарията и т.н.
Основно условие за успешно лечение на алергичните заболявания е правилната етиологична диагноза прецизното определяне на алергена или алергените, причиняващи съответната свърхчувствителност. За тази цел, освен подробната алергологично насочена анамнеза, основния клиничен преглед и някои клинични и параклинични изследвания, необходимо е извършването на специализирани тестове in vivo и in vitro с помощта на алергенни препарати. Само по този начин може да се определи материалният субстрат на алергичните реакции: специфични антитела (от клас 1дЕ и IgG) и сензибилизираните клетъчни елементи (предимно Т-лимфоцити) към съответните алергени.
В това отношение възможностите в нашата страна отговарят на най-съвременните постижения на алергологията, тъй като разполагаме с висококачествени алергенни препарати. В продължение на повече от 35 г. Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в София произвежда над 160 вида, които представляват основата на клиничната алергология у нас и се използват широко за специфична етиологична диагностика и лечение на алергичните заболявания.
Основното предимство на нашите алергени е в това, че те се произвеждат от местни суровини (полени, плесени, микрокърлежи, храни, бактерии, инсекти, прахове и пр.), формирали алергизиращите си свойства под въздействието на характерните за страната климатогеографски и социални фактори. Това гарантира високата им специфичност.
Специфична диагностика на алергичните заболявания
Алергенните препарати могат да се използват за осъществяването на следните диагностични методи:
In vivo: кожно-алергични проби, инхалационни, назални, конюнктивални и др. лигавични тестове, реакцията на Праустниц-Кюстнер, пасивна кожна анафилаксия, перорални провокационни тестове с хранителни алергени и т.н.
In vitro: РАСТ (радио-алергосорвентен тест), ЕЛИЗА (ензимносвързан имуносорбентен тест), освобождаване на хистамин и други медиатори от сензибилизирани клетки (мастоцити, базофили, лимфоцити и др.), имунодифузия в агар и имуноелектрофореза, имуноблот, пасивна хемаглутинация, изчерпване на комплемента от атопичните алергени, бластна трансформация на сензибилизирани лимфоцити, потискане миграцията на макрофагите от съответния алерген, определяне на цитотоксичната активност на сензибилизирани лимфоцити и др.
От всички тези тестове кожните алергични проби с разнообразни алергенни препарати са придобили най-голяма популярност и имат най-голямо значение за клиничната практика. Със своята простота на изпълнение, възможност да бъдат осъществени във всяко здравно заведение без особено обзавеждане, бързо отчитане и най-важното висока специфичност и безопасност за болния, те са един отличен диагностичен метод, намерил приложение в целия свят. Независимо от огромния напредък на имунологията и алергологията и от създаването на голям брой високоспецифични методики in vitro и днес кожно-алергичните проби остават метод на избор № 1 с най-висока диагностична стойност. Това е така, защото те представляват практически модел (еквивалент) in vivo на истинската алергична реакция, при което въведеният в кожата алерген се свързва с фиксираните по кожните мастоцити и базофили хомоложни алергични антитела от клас IgE (така нар. ,,реагини“) и се отделят медиаторите (основно хистамин), предизвикващи съответната кожна реакция, проявяваща се с папула и еритем на 20-та мин. Когато определяме клетъчно-медиирана свърхчувствителност при използване на епикутанен Patch-test или на вътрекожен тест (туберкулинова проба, напр.) алергенният препарат реагира със сензибилизираните към него Т-лимфоцити и се образува добре ограничен моноклетъчен инфилтрат или еритемна плака с разязвявания на мястото на приложението на 48-72 час. Важно е да се знае, че кожно-алергичните проби трябва да се извършват само след снемане на подробна анамнеза и щателен клиничен преглед и то когато болният не е в остър стадий на заболяването си (напр., уртикариален обрив или астматичен пристъп), тъй като могат да засидят тежестта на протичането им. Трябва да се има предвид също, че кожните тестове са меродавни, когато се извършват най-малко от 3 до 5 дни след спиране на лечението с глюкокортикостероидни или антихистаминови препарати, защото в противен случай могат да се получат фалшиво по-слаби или отрицателни кожни реакции.
