Пубо-аддукторен синдром

Брой 10/2005

Г. Дамянов, Д. Хубенов, Н. Филипов

Обикновено страданието е с постепенно нача­ло, но може да бъде свързано с определена травма, последбана от хроничен болков синдром. Болката може да ирадиира към тестиса или горната част на бедрото. Усилва се при резки движения спортуване, секс, кихане и т. н.

С напредване на процеса дори обикновени, ежедневни дейности могат да предизвикат клинична изява.

Трябва да се отбележи, че тази увреда е абсо­лютно резистентна на консервативно лечение.

Оптималното лечение е отворена херниопластика, базирайки се на идеята на Нешович.

Подвид на спортната херния е т.нар. синдром на хокеиста. Представя се с атипична долна абдоминална болка. При него се включва разкъсване на апоневрозата на т. obliquus externus abdominis, асоциирана с притискане на илиоингвиналния нерв. Проявява се с мускулна болка, която започва пос­тепенно и се усилва при ипсилатерална екстензия 6 тазобедрената става. Предполага се, че за това увреждане допринасят вродената слабост на коремната стена, мускулно-скелетна преумо­ра и неподходяща екипировка. При презлед не се установяват признаци на херния, но има болезненост на външния ингвинален пръстен при палпация. Хирургичната експлорация е единственият метод за доказване на диазнозата. Хирургичното лечение включва възстановяване на нормалната анатомия.

Пубо-аддукторният синдром е патология с висок риск от нова поява. Спортистът вярва, че е напълно излекуван, но оплакванията могат да се появят отново седмици или месеци след лечението. Ето защо огромно значение имат някои профилактични мерки:
♦ загряване преди тренировка и състезание;
♦ стречинг преди и след спортното упражнение;
♦ прогресия в тренировките и състезанията, особено при младите хора;
♦ упражнения за поддържане на коремната мус­кулатура;
♦ избор на терен: твърдата почва би могла да бъде причина за началото на смущенията;
♦ избор на подходящи пособия обувки, топки и др.

Клиничната изява на пренапрежението и хроничния микротравматизъм, засягащ сухожилията, респ. инсерциите, е появата на волевия синдром. Локализация на увредата:
♦ в областта на сухожилната инсерция инсерционит;
♦ в областта на сухожилието тендинит;
♦ в областта на свързването сухожилие-мускул мускулотендинозно разкъсване.

Пациентът с разтежение или разкъсване обикновено си спомня точно определен момент на травмата, свързан със спринт или рязко завъртане.Усеща се болка в галавното място на аддукто­ра или 2-3 см по-надолу. Способността за спортуване е нарушена, може да се наруши и походката. Место травмата е предшествана от ингвинална или коремна болка седмици преди това. Поради възможен рефлексен механизъм коремната болка може да доведе до спазъм в аддукторната група и последващо скъсване. Голямо значение за поставянето на точна диагноза има екзактното клинично изследване:

♦ Тест за мускулна сила срещу съпротивление. Трябва да се изследва в три позиции при 0°, 45° и 90° флексия в колянната става, тъй като при остри скъсвания е възможно при някоя от позициите да не се усеща болка.
♦ Палпация определи се мястото на най-силната болка. Палпира се двустранно. Палпира се целият мускул, за да се търси реактивен спазъм.
♦ внимателен преглед на съседните стави, лумбалния отдел на гръбначния стълб.

Световен стандарт при диагностиката на това страдание е използването на MRI. Висока диагностична стойност има и ултразвуковото изследване.
Лечението е комплексно. Първоначално то включва селективна почивка, особено при остра бол­ка. В случай че не възбуждат обичайната болка, могат да се практикуват без натоварване плуване, каране на колело, фитнес. Медикаментозната терапия се състои в прилагането на НСПвС, миорелаксанти. При персистиране на болковия син­дром се прилагат локални апликации с кортикостероиди. Според литературата консервативното лечение води до успех в 80% от случайте. връщането към състезателна дейност става след около 8-10 седмици. Не са изключени рециди­ва При неуспех на консервативната терапия в срок от 3-6 месеца или рецидив на оплакванията се пристъпва към хирургична намеса.

II. Остеитис пубис. Това възпалително заболяване на костта е резултат от механичното натоварване при травма, ексцесивни усуквания и завъртания или повтарящи се странични натоварвания при спортове като футбол, хокей и др. Среща се често при спортуващи бременни жени и след раждане поради нестабилност на симфизата. Болката рядко започва от симфизата, найчесто произхожда от перинеума, ингвиналната област или бедрото. При прегледа се установява болезненост върху симфизата, при пасивна абдук­ция или активна аддукция срещу съпротивление. Рентгенографски те промени са видими след 2-3 седмици. Сцинтиграфията е особено ефектибен метод за ранна диагноза.
Лечението обикновено включва относителен покой, лед и НСПвС, последвано от упражнения за стречинг на аддукторите. Ако оплакванията продължат, се прилагат локално кортикостероиди. По време на почибката пациентите могат да се занимават с фитнес. Връщането към спорт ста­ва след 8-12 седмици, въпреки че това състояние е хронично и може да рецидивира.

III. Париетална коремна патология
1. Разтежение на т. rectus abdominis среща се най-често при вдигане на тежести. Болката е локализирана в галавното място на мускула и се усилва при повдигане на краката или трупа от легнало положение. Понякога трудно се прави диференциална диагноза с интраабдоминален процес. Оснобната разлика е, че оплакбанията изчезбат при покой. Лечението е като при тенопатията на аддукторите.
2. Спортна херния. Среща се при атлети, практикуващи спортове с резки движения. Най-чес­то се среща при футболисти, хокеисти, баскетболисти и при спортове, при които има рязка абдукция. Тази увреда трудно се идентифицира при физикално и образно изследване. Различава се от ингвиналната херния по това, че няма клинична херния. Специфичната увреда е разкъсване във fascia transversaiis в задната стена на ингвиналния канал. Като една от вероятните причини за това се изтъкба вродената слабост на съединителната тъкан.

В заключение можем да кажем, че футболната болест е едно често срещано страдание, за което е необходима ранна диагностика, позволяваща провеждането на адаптирано и ефикасно лече­ние. В някои случаи се налага хирургично лече­ние, но винаги при наличието на точни индика­ции. Различните програми за превенция трябва да бъдат прилагани стриктно и по този начин рискът от появата на тази патология на пренапрежението ще бъде сведен до минимум.