Брой 10/2005
Д-р Т. Б. Мустаков
алерголог, педиатър
Намаляването и в някои случаи премахването на редица тежки и животозастрашаващи инфекции е едно от най-големите постижения на съвременната медицина. За това основна роля са изиграли подобрените условия на живот, антибиотичното лечение и масовата профилактика с ваксини. Ефектът от тях е толкова впечатляващ, че голяма част от медицинската и немедицинската общественост е силно ентусиазирана за използване на ваксини към всяко съществуващо заболяване. Това, както и бързото въвеждане на нови и нови препарати за ваксиниране затрудняват избора на подходяща комбинация при някои пациенти с особена имунна реактивност.
Алергичните деца са обособена нарастваща популация. Някои от основните характеристики на алергичните деца са тяхната повишена възприемчивост към множество, предимно вирусни инфекции, но също и повишената склонност към развитие на нежелани странични ефекти от прилаганите при тях медикаменти и ваксини. Освен това честото боледуване от вирусни инфекции води до повишаване на синтеза на имуноглобулини Е и влошаване на хода на алергичните болести. Тези противоречащи си фактори поставят пред труден избор както личните лекари, провеждащи имунизационното лечение при алергичните деца, така и консултанта алерголог. Естествено, при всички случаи ръководният принцип е Primum поп посеге, но какво означава той при конкретния пациент? Как можем да определим кое поведение рестриктивното или свръхактивното, е по-добро при алергичното дете? Как можем да предвидим кое е по-опасно за алергичното дете-страничната реакция от ваксината или боледуването от съответната болест, което се очаква да е по-тежко от обичайното? Все още няма еднозначен отговор на тези въпроси. В ход са множество изследвания, които се провеждат в следните направления:
♦ Помагат ли редовните ваксинации за намаляане на алергичните болести и тежестта на проявите на алергия?
♦ Има ли ваксини, които трябва да се избягват при алергичните деца?
♦ Трябва ли алергичните деца да спазват препоръчания за всички имунизационен календар?
♦ Има ли ваксини, които да са доказано ефективни и препоръчителни при алергични деца?
Един от силно оспорваните факти е профилактичната роля на BCG имунизацията относно развитието на алергични болести и в частност астма при децата. Първоначалните наблюдения, че м страните, провеждащи поголовна BCG имунизация, има по-ниска честота на астмата и някои други алергични болести, не се потвърждава от много контролирани проучвания.
Ето защо засега се смята, че не може да се разчита на BCG ваксината да намали риска от алергични болести.
Известно е, че тежестта на протичането на варицелата е право пропорционална на силата на алергията при алергичните деца. Това за съжаление важи в известна степен и за страничните ефекти на ваксината срещу варицела в страните, в които тя се използва.
Живите ваксини са известни с по-голямата честота на нежеланите си ефекти и в частност алергичните реакции. Ето защо при поколения алергични деца се препоръчваше изключване на ваксинацията с коклюш. Това доведе до натрупбане на значителен брой неимунизирани деца, което повиши и риска от заболяване от коклюш в ранна детска възраст със съответните тежки усложнения. Ето защо изключването на тази ваксина е необходимо да остане само в случайте на тежки алергични реакции към съдържащите се в нея антибиотици и/ или желатин. В повечето случаи на алергия е достатъчно използването на ацелуларни ваксини на фона на антихистаминов препарат.
При голяма част от боледуващите от бронхиална астма деца пристъпите се провокират от интеркурентни вирусни инфекции. Това прави примамлива хипотезата, че имунизирането с противогрипни ваксини може да намали екзацервациите на астмата, свързани с респираторни инфекции. Засега обаче няма енднозначни данни в подкрепа на това твърдение.
Една от най-големите трудности е определянето на най-рисковите деца по отношение проява на алергични реакции към приложените ваксини. Все пак като най-застрашени се считат децата с високи нива на специфичните и общите igE-антитела, изразената поленова алергия и шокови реакции към яйчен белтък, антибиотици (неомицин, гентамицин). Ето защо при тях се препоръчва провеждане на имунизациите в извънцъфтежния период (октомври март), използването при възможност на моноваксини и разделното приложение на редовните ваксинации, на фона на антихистаминов препарат. По този начин рисковете за алергичното дете се свеждат до минимум и е възможно най-добро спазване на имунизационния календар.
