Брой 8/2011
Сл. Кънчев, В. Марияновски, Е. Доросиев
Клиника по урология, УМБЛАСМ ”Н.И.Пирогов”-ЕАД
Хирургичното лечение на рака на простатната жлеза започва да се прилага от края на 19-ти век. През 1889 г. Теодор Билрот извършва първата операция по повод това заболяване, чрез перинеален достъп, а през 1945 г. А. Лидскиий и през 1958г. I. Millin въвеждат ретропубичният оперативен достъп.
И по настоящем хирургичното лечение на локализираните форми на този вид рак представлява „златният стандарт”, тъй като то позволява в значителна степен пациента да бъде избавен от това заболяване.
Постоперативната инконтиненция на урината и постоперативната импотенция представляват най-честите усложнения при тези болни, които представляват не само медицински, но и голям социален проблем. Честотата на инконтиненцията на урината варира от 5-8% при пациентите до 75г., а над 75г. достига 16-23%, според проучванията на автори, като Zincke et. all. /1994/, Hautman et all. /1994/, Ker L. et all. /2005/.
За съжаление в нашата литература липсват съобщения относно причините за възникването, честотата и вида на това постоперативно методите за лечение, поради което ние си поставихме за
Цел:
Основавайки се на съвременните функционални изследвания да определим причините за възникването на тази инконтиненция и да предложим методи за лечение и профилактика.
Материал и методи:
За изпълнението на поставената цел бяха извършени следните функционални изследвания :
Урофлоуметрия;
Цистотонометрия;
Профилометрия и
ултразвуково изследване на резидуалната урина
при 36 болни на възраст от 63-75год. /средно 68,5г./, с давност на заболяването от 1 до 3,5г /средно 2,25г./, като на този етап не сме имали в предвид хистологичният вариант на тумора.
Резултати:
Анализирайки получените резултати установихме следните функционални причини:
-при 34% те са вследствие на сфинктерна недостатъчност;
-при 36% е вследствие персистирането за продължително време в следоперативният на свръх активния пикочен мехур а
-при 30% е комбинирана форма на уринната инконтиненция.
Освен това при болните, при които причините за възникването и е вследствие сфинктерна недостатъчност в 82,3% от случаите, извършената профилометрия ни позволи да установим, че тя основно е вследствие на снижаването на функционалната дължина на уретрата от 5 до 20 мм. /средно 11,6 мм, р=0,03/.
Резултати и обсъждане:
Обобщавайки получените резултати смятаме,че този тип инконтиненция възниква следствие на 3-основни причини:
-несъстоятелност на сфинктерната система и перинеалното дъно;
-везикална дисфункция;
-парадоксална ишурия, която основно възниква вследствие на уретрални стриктури, стриктури на везико-уретралната анастомоза, и/или вследствие на възникналата още в предоперативния период и персистираща след операцията атония на детрузора.
Освен това бе установено, че изброените по-горе причини оказват своето въздействие и върху детрузора, т.е. понижава се неговата еластичност, клинично изразяваща се с възникването и персистирането на везикалната свръхактивност и неговите комбинации.
Изводи:
1. Инконтиненцията на урината оказва своето негативно влияние на качеството на живот при тези пациенти и то в по-голяма степен, отколкото възникващата еректилна дисфункция.
2. Характерът на радикалната простатектомия е такъв, че след нейното извършване се прекъсва нормалната топографско-анатомична връзка, която има непосредствено отношение към континетността на болните.
3. Диагностиката трябва да се започне с добре събраната анамнеза, включваща времето и обстоятелствата при които е възникнала инконтиненцията, количеството изтичаща урина, наличието на спонтанни микции и степента на дискомфорт при тези болни, в състояние ли са те сами да определят вида на
инконтиненцията.
4. Основният метод за диагностика все пак остават функционалните изследвания, които позволяват максимално точно да определят вида на това усложнение и имат стратегическо значение при избора на лечебно поведение.
5. Континетността при тези болни се възстановява сравнително бавно – от 6 до 12 месеца, поради което, както диагностиката, така и лечението трябва да се започнат след 3-ия месец.
6. Целта на медикаментозното лечение е да се нормализира функционалният капацитет на пикочния мехур и/или да се повиши уретралното налягане. Към оперативно лечение трябва да се прибягва при неуспех от 6-месечната терапия.
Книгопис:
1. Hautman R.E., Sauter T.W., Wenderorth.-Radical retropubic prostatectomy: Morbidity and. urinary incontinence in 418 consecutive cases.,Urology, 43:47-59, 1994.
2. Zincke H .,Osterling J.E.,Blute M.L. et all.-Long tearm/15 years/ results after radical prostatectomy for clinically localized/stage T2c or lower/ prostate cancer. J. Urol., 152:185-57, 1994.
3. Ker L.A., Zincke H.- Radical retropubic prostatectomy for prostate cancer in the elderly and the young: complications an prognosis, Eur. Urol.,25:305,2005.
