Лечение на хепатит С

Брой 4/2000

Доц. Гари Дейвис

Терапевтични тенденции

Хепатит С е един от големите здравни проблеми на нашето време. Той е разпространен в целия свят, като в някои европейски и африкански региони засяга около 15% от населението. По данни на американските центрове по епидемиологичен и превантивен конт­рол само в САЩ броят на хронично инфектираните е около 4 милиона души и всяка година от хроничен хепатит С умират 8 000-10 000 американ­ца Очаква се към 2010 г. тези цифри да се утроят и по този начин смъртността от хепа­тит С ще надхвърли тази от СПИН.

Като хетерогенно заболяване, хроничният хепатит показва специфичен отговор към прилаганата терапия, който се влияе от множество фактори от вирусния генотип, нивото на виремията, хистологичните промени в черния дроб и пр.

Проучванията показват, че хепатит С е бавно прогресиращо заболяване, а най-рискови са пациентите със средно или тежко перипортално възпаление, съпроводено или не с фиб­роза. Хронично портално или перипортално възпаление се открива при 70-100% от носителите на хепатит С вируса (НСV). Клиничен интерес представляват и някои по-специални групи пациенти. Болни с Н1V-коинфекция са с повишен риск за чернодробна недостатъчност при хроничен хепатит С. От 60% до 90% от хемофилиците имат серологични данни за хе­патит С инфекция , а при реципиентите с органна трансп­лантация тя е обичайна. От екстрахепаталните заболявания криоглобулинемията, мембранозният гломерулонефрит се асоциират с НСV инфекцията.

Първите данни за лечението на хепатит С се появиха през 1986 г. Моке да се каже, че монотерапията с интерферон е ефективна, предимно в ниски дози. Бързото понижаване на серумните А1_Т в началото на лечението се дължи на антивирусния ефект на интерферона. За съжаление след преустановяване на интерфероновото ле­чение се появяват рецидиви.

В САЩ общоприетият терапевтичен режим в САЩ за начално лечение на хепатит С се провежда с рекомбинантен алфа-2Ь интерферон, 3 пъти седмично в продължение на 6 месеца. Нормализирането на А1_Т се обяснява с изчезването на виремията, тъй като първоначалният терапевтичен отговор се дължи на антивирусния ефект на интерферона. Високият индекс на рецидивите при спирането му, обаче потвърждава подозрението, че интерферонът подтиска, но не унищожава НО/. Ето защо се смята, че интерферо­нът лекува НСV-инфекцията само при малък процент от болните. Той е само НО/ супресор, но интерфероновата терапия цели свеждане до ми­нимум на увреждането на чер­ния дроб. Споменатият тера­певтичен режим е минимален и би следвало да се счита за на­чален. Хроничната НОАинфекция налага продължително ле­чение, подходяща диета и ле­чение на рецидивите.

Основният признак за поло­жителен терапевтичен отговор е нормализирането на серумното ниво на АБС виремия­та може да персистира месеци и години след спирането на ин­терферона, въпреки нормалното ниво на А1_Т това е т. нар. „поддържаща ремисия“.

Допълнителни маркери в мониторирането на терапията и появата на рецидиви са ССТ, проколаген III, холат клирънс.

Днес стандартната тера­пия на хепатит С се провежда с рекомбинантен алфа-2Ь ин­терферон в доза 3 х 106 едини­ци подкожно 3 пъти седмично в продължение на 6 месеца. Ре­цидиви се развиват в 50-70% от терапираните болни. Всеки рецидив налага ново лечение.

На състоялата се края на миналата година среща на Американската асоциация за изследване на чернодробните заболявания бяха изнесени нови интересни данни за терапията на хепатит С. Най-много бяха клиничните наблюдения с т. нар. Ребетрон комбинирана терапия (РСТ). Това е двукомпонентна терапия, при която към рекомбинантния алфа-2Ь интерферон се включва и перорална форма на Рибавирин. Бе съобщено, че при нея късните рецидиви се явяват по-рядко. Други споделиха, че 98% от третираните не реагират на двукомпонентната терапия. Изнесени бяха резултати от по-продължителни курсове на терапия, както и значително по-добър терапевтичен ефект в сравнение с монотерапията. Във връзка с това много бяха съобщенията за страничните реакции на двукомпонентната терапия: РСТ асоциирана хемолитична ане­мия, провокиране на ИБС, но най-чести са транзиторните прояви главоболие, отпадналост, миалгия, повишаване на температурата. Макар и рядко се наблюдават депресии и суицидно поведение.

Нарастването на заболеваемостта и смъртността от хепатит С, както и трудностите с неговата терапия, поставят пред клиницистите и изследователите много, но надяваме се, разрешими проб­леми.