Брой 4/2000
Доц. д-р Адриана Анадолийска
Зав. клиника по детска нефрология и хемодиализа, ВМИ, София
(Продължение от бр. 3)
Клинична картина и терапия
Нефротичен синдром
Тук хипонатремията е значително по-рядко срещана, отколкото при предшестващите две състояния. Хипонатремията с увредена водна екскреция се наблюдава при болни с тежка хипоалбуминемия. Намаленото онкотично налягане позволява дифузия на сол и вода през капилярните мембрани в интерстициума. Това допринася за намаление на ЕЦТ, което е неосмотичен стимул за вазопресинова секреция.
Остра и хронична бъбречна недостатъчност (ОБН и ХБН)
При ОБН при почти пълна липса на ГФР бъбрекът не може да отговаря на обременяване с вода. При ХБН способността за екскреция на вода се запазва по-дълго в сравнение с концентрационната способност. Разбира се, екскрецията на вода и натрий зависи от степента на намаление на ГФР.
Хипонатремия с нормален ЕЦТ и нормален общ телесен натрий
Тези болни са еуволемични. Това нарушение е резултат на първична задръжка на свободна вода.
Хипотиреоидизъм
Механизмите на увредена водна екскреция и хипонатремия са следните:
•намалена ГФР
•повишена проксимална тубуларна реабсорбция на натрий
•повишени нива на вазопресина.
Панхипопитуитаризъм
Хипонатремията е резултат на комбинираните ефекти на тиреотропен и адренокортикотропен дефицит. Увредената сърдечна функция при хипокортицизъм води до неосмотичен стимул за секреция на вазопресин. Нарушената бъбречна хемодинамика допринася за смущения във водната екскреция.
Фармакологични агенти
Значителен брой медикаменти водят до водна задръжка.
Механизмът на действието им е чрез стимулиране на вазопресиновата секреция. При нестероидните противовъзпалителни медикаменти играе роля и инхибирането на простагландините.
Психози
Прием на голямо количество вода. Вероятно и тук оказва влияние повишената секреция на вазопресин.
Неадекватна секреция на Базопресин
Тази диагноза се поставя след изключване на всички останали причини за хипонатремия. Тя се наблюдава при редица заболявания на белите дробове, централната нервна система и неоплазми.
При белодробни заболявания хипоксията и хиперкапнията стимулират секрецията на вазопресин чрез артериалните барорецептори, при заболявания на ЦНС чрез директно стимулиране на неврохипофизата, а при тумори секреция на вещества с антидиуретична активност.
Клинична картина на хипонатремията:
•сомнолентност, апатия
•дезориентация
•мускулни крампи
•анорексия, гадене
•възбуда
•подтиснати дълбоки сухожилни рефлекси
•хипотермия
•псевдобулбарна парализа
•гърчове
Децата са склонни към ранна и тежка изява на симптомите на хипонатремията. Острата хипонатремия е свързана с 50% леталитет, а хроничната с 10%. При лека хипонатремия могат да превалират стомашно-чревни прояви гадене и повръщане, но повечето симптоми са невро-психични сомнолентност, психоза, кома. Симптомите на ЦНС са резултат на клетъчен и мозъчен оток поради преминаване на течност от ЕЦП към ИЦП.
Лечение
Терапевтичната стратегия зависи от тежестта на симптомите и първичното заболяване. Идеална корекция на хипонатремията все още не е постигната. Целта е да се повиши серумният натрий до 130 ммол/л. Общата телесна вода (ОТВ) е 60% от т.т. Излишната вода се определя по формулата:
Ограничение на водния прием е основният принцип, особено при синдром на неадекватна вазопресинова секреция.
