Брой 6/2019
Д-р Б. Трифунова, д.м, Доц. д-р З. Демерджиева, д.м., Д-р М. Герговска, д.м. Доц. д-р Ж. Казанджиева, д.м.
Аджибадем Ситиклиник Токуда Болница, София, Клиника по дерматология и венерология
Клиника Евродерма – София
Катедра по Дерматология и Венерология, МУ – София
През 21-ви век контактните алергични реакции са част от рутинната дерматологична практика. Подобно на възрастните с всяка година се увеличава и процентът на засегнатите деца.
Kонтактният дерматит е полиморфна възпалителна реакция, която засяга кожата вследствие на контакт с химични, физични или биологични агенти от околната среда (1). Контактният дерматит е заболяване, което се среща във всяка възраст (2). Aлергичният контактен дерматит (АКД) е вторият по честота контактен дерматит (3). АКД е често срещана възпалителна реакция на кожата, която се развива след контакт на кожата с даден алерген, при предварително сензибилизиран пациент (4). Протича като забавена реакция на свърхчувствителност тип IV (5). Временните татуировки, пиърсингът, използването на широка гама от козметични продукти, както и новите хобита при децата са едни от най-честите причини за появата на алергичен контактен дерматит.
Слаймът е ново, любимо хоби при децата. Първите рецепти за “Слайм” започват да се разпространяват през 2017 г. (6). Среща се с различни имена в интернет пространството (Soft Serve, Fluffly Slime, Clear Slime, Floam, и др.). Има най-различни рецепти за приготвянето му. Децата го приготвят в домашни условия, като най-често използваната рецепта включва: боракс, течно лепило и оцветител по желание на детето. В някои случаи добавят и пяна за бръснене и прах за пране на дрехи.
Бораксът (борна киселина, натриум борат) се използва в различни козметични продукти за домакинството, детергенти. В литературата са описани редица случаи на отравяне, което се изразява с диария, повръщане, епилептични припадъци, поява на дифузен еритем по кожата, следван от десквамация (7, 8). Няма описан клиничен случай на АКД от боракс.
Консервантите се съдържат в лепила, прах за пране, дезодоранти, шампоани, душ-гелове, мокри носни кърпички, сапуни, фотозащитни продукти. Най-честите консерванти, които се съдържат в лепилата и праховете за пране са Катон, Метилизотиазолинон, Метилдибромоглутаронитрил, и се смята че точно тези консерванти са причината за поява на дерматита от играта ”Слайм“ (9). В България консервантите са на второ място (след металите) по честота, като причина за контактен дерматит.
Обривът, който се поява при този тип дерматит е разположен по дланите и пръстите на ръцете, характеризира се с еритем, ксероза, десквамация, понякога и поява на везикули и були. Почти винаги е придружен от сърбеж и се появява след контакт със ”Слайм“. (6,9).
За да се докаже какъв тип е дерматитът се прави епикутанно тестуване със стандартната Европейска редица, която включва 30 алергени.
В литературата са описани редица случаи на иритативен и алергичен контактен дерматит от ”Слайм“. (6,9,10,11).
Досега ние в практиката имаме четири деца (женски пол) с доказан АКД от „Слайм“ на възраст между 8 и 11 години. При две деца имаме положителна реакция към Катон и Метилизотиазолинон, едно дете е с положителна реакция към Катон и Метилдибромоглутаронитрил, и едно дете с положителна реакция към Катон, Метилизотиазолинон и Кобалт.
Лечението на този тип дерматит е първоначално спиране на контакта с този алерген. Към терапията се добавят локални кортикостероди и бариерни кремове.
Библиография :
1. Казанджиева, Ж., Дърленски Р., Новите лица на контактния дерматит. Медикарт Алергология и дерматология 2011;1:11-14.
2. Казанджиева, Ж., Герговска М., Дърленски Р., Контактен дерматит. Лекарска практика 2011;6:3-6.
3. Дърленски, Р., Демерджиева З., Казанджиева Ж., Алергичен контактен дерматит в детска възраст. Практическа педиатрия 2015;3:18-21.
4. Hogan P, Weston W. Allergic Contact Dermatitis in Children. Pediatrics in Review 1993;6.
5. Jacob SE, Brankov N, Kerr A. Diagnosis and management of allergic contact dermatitis in children: common allergens that can be easily missed. Curr Opin Pediatr 2017;29:443-447.
6. Heller E, Murthy AS, Jen MV. A slime of the times: Two cases of acute irritant contact dermatitis from homemade slime. Pediatr Dermatol. 2019;36:139-141.
7. Ogg CL, Hygnstrom JR, Alberts CA, et al. Managing the risk of pesticide poisoning and understanding the signs ans symptoms. 2012 Lincoln, NE, United States: The Board of Regents of the University of Nebraska; 2012 [revised 2018 Jun; cited 2018 Aug 15].
8. Hamilton RA, Wolf BC. Accidental boric acid poisoning following the ingestion of household pesticide. J Forensic Sci. 2007;52:706-708.
9. Anderson LE, Treat JR, Brod BA et al. “Slime” contact dermatitis: Case report and review of relevant allergens. Pediatr Dermatol. 2019 Mar 13.(in press)
10. Kotevska Trifunova B., Demerdjieva Z. , Kazandjieva J., et al. Allergic Contact Dermatitis Caused by Homemade Slime Serbian Journal of Dermatology and Venereology 2018;10: 52-56.
11. Alipour Tehrany Y, Quenan S, Bugey A et al. Contact dermatitis caused by homemade “slime”: Report of two cases with chemical analysis. Contact Dermatitis. 2019 Jan 24. (in press)
