Брой 4/2004
Проф. д-р Странски, дмн
Клиника по дерматология, МБАЛ „Александровска“
Уртикариите формират група заболявания, характеризиращи се с преходни кожни прояви и често съпроводени със сърбеж. Уртикариалните лезии (уртики, еритема) са повърхностни. При повечето видове уртикария те са розови до червени с бледа централна част, често са сърбящи, особено вечерно време и през нощта1. Те могат да имат разнообразни размери и форма, да се образуват навсякъде по кожата и обикновено продължават по-малко от 24 часа. При по-тежки случаи уртикарията може да бъде придружена от системни симптоми като слабост, главоболие, гадене, повръщане, коремни болки или артралгии.
От своя страна хроничната идиопатична уртикария (ХИУ) може да бъде общо определена като състояние, при което са налице ежедневни или почти ежедневни лезии в продължение на 6 или повече седмици. Отделните уртики продължават повече от 1 час (което ги различава от лезиите при механичните уртикарии с изключение на забавените уртикарии, предизвикани от натиск) и помалко от 24 часа (което ги различава от тези при васкулит, които обикновено продължават повече от 24 часа). Обичайно уртиките не оставят следи след себе си по кожата освен тези, причинени от разчесване. Около 40% от пациентите с ХИУ имат асоцииран ангиоедем2. Сърбежът e основен симптом при това заболяване, като е различно изразен при отделните случаи и може да е причина за сериозен дистрес.
Няма сериозни данни за естествената еволюция на заболяването. Едно от най-подробните проучвания върху 554 хоспитализирани пациенти показва, че при 50% от пациентите с ХИУ без асоцииран ангиоедем се постига ремисия в рамките на 6 месеца до 1 година, а при ХИУ, асоциирана с ангиоедем, е достигната ремисия при 50% от случаите във времето между втората и петата година. При някои случаи ХИУ може трайно да персистира, а до 20% от пациентите могат да бъдат засегнати и на 20-ата година от началото на заболябането3.
Лечението на ХИУ е трудно. Общите мерки могат да са много полезни за облекчаване на симптомите. Такива са избягването на преумората, дългите пътувания, прекомерната употреба на алкохол, носенето на стегнати дрехи (особено вълнени). С много добър ефект могат да бъдат взимането на хладък душ преди лягане и спането б по-хладно помещение. Лекарства, за които е известно, че могат да изострят заболяването, трябва да бъдат избягвани. Такива са аспирин, морфин и морфиноподобни медикаменти, декстран и др.
Антихистамините са крайъгълен камък в лечението на ХИУ и успешно облекчават симптомите, особено сърбежа. Първите проучвания с антихистамини са провеждани още през 40-те години, когато се установява тяхната ефективност. От тогава до сега еволюцията им преминава сложен път. Оформят се първо и второ поколение антихистаминови средства. Антихистамините от първо поколение неизменно причиняват седативен и атропиноподобен ефект, докато тези от второ поколение са минимално седативни или неседативни. Представители на второто поколение съвременни антихистамини са препарати като лоратадин, мизоластин, цетиризин, фексофенадин, деслоратадин, левоцетиризин.
Широко е известно, че клиничният ефект на антихистамините при ХИУ се дължи на антагонизма им с хистамина, но роля играе и техният т.нар. противоалергичен и противовъзпалителен ефект, особено изявен при по-високи дози.Тази им активност е независима от антихистаминовия ефект и вероятно е свързана със стабилизиращия им ефект върху плазмените мембрани на мастоцитите и базофилите. Някои антихистамини като levocetirizine (Ксизал) проявяват изявени противовъзпалителни свойства в терапевтични дози, което е особено важно за клиничната практика.
В момента се употревяват повече от 20 антихистаминови препарата. Най-новият представител в този клас levocetirizine (Ксизал), представлява активната, лявовъртяща форма на молекулата на cetirizine и проявява 2 пъти по-висок афинитет към Н1 рецепторите в сравнение с цетиризин, както и по-мощен и траен антихистаминов ефект от своя популярен и утвърден в лечението на ХИУ предшественик.4 В редица проучвания с добре познатите кожно-алергични тестове levocetirizine показва сигнификантно предимство пред повечето съвременни антихистаминови препарати като фексофенадин, мизоластин, евастин, лоратадин и деслоратадин по отношение на потискане на хистамин индуцираната еритема и уртика, както и по отношение на площта.
Предимството се отнася сьщо така и по отношение на процента индивиди с пълно потискане на уртиката.56 В сравнение с други той предизвиква по-мощна инхибиция (уртика, еритема )на кожната реакция 24 часа след приема му (неговата концентрация в кожата е по-висока от тази в плазмата 24 часа след орален прием). Този факт обяснява високата терапевтична ефективност на levocetirizine при хронична идиопатична уртикария, атопичен дерматит и др. Той притежава най-мощния противовъзпалителен ефект от всички известни досега антихистаминови препарати.
Изводите от тези проучания са, че levocetirizne в еднократна доза от 5 mg ефективно и трайно инхибира хистамин индуцирано възпаление на кожата и е ефективен блокер на хистаминовите ефекти в кожата, като проявява ефективност в продължение на повече от 24 часа и много ниска вариабилност в отговора между отделните индииди.56 По отношение на потискане на сърбежа, както и на подобряване качеството на живот на болните ефективността на levocetirizne е също силно изявена и трайна във времето.7 За клиничната ефективност, както бе споменато, значително допринася и противовъзпалителната активност на препарата, която е опосредена от механизмите на потискане на освобождаването на VCAM-1, модулацията на съдовата проницаемост и намаляването на еозинофилното натрупване.8
Всичко това заедно с отличната поносимост на препарата дори и при продължителна употреба го прави отличен медикамент на първи избор при лечението на това упорито заболяване.
Литература:
1. Sabroe RA et al. Journal Amer Acad Dermatology 1999 ; 40: 443-450
2. Barlow RJ et al. Journal Amer Acad Dermatology 1993; 24: 954-958
3. Champion RH et al. British Journal of Dermatology 1969; 81: 588-597
4. Devalia JL et al. Allergy 2001 Jan; 56(1): 50-7
5. Grant JA et al. Ann Allergy Asthma Immunol 2002 Feb; 88 (2):190-7
6. Denham J et al. Allergy 2002, 57 suppl 73: 308
7. Kapp A, Pichler WJ, Allergy 2003, Vol 58 (suppl 74): page 85. Abstract 268
8. Michel et al. Allergy 2001; 56 suppl 68: 150-151
