Брой 4/2000
Д-р Р. Вачева
Третият Европейски конгрес по химиотерапия антибиотична терапия организиран от Европейското дружество по химиотерапия и инфекции (ЕЕ5С1) се проведе в Мадрид, Испания, под мотото „Научни основи на медицинската практика“.
Изключително богатата научна програма обхващаше проблеми на две нива:
1) анализ на разпространената понастоящем практика за употреба на антибактериални препарати и 2) тьрсене на оня оптимум за лечение на инфекциите, който осигурява едновременно успех при пациента и в същото време запазва ефективността на антибиотика за евентуална бъдеща употреба.
На встъпителния симпозиум „Антибиотици риск и стратегия“ проблемните доклади третираха най-вече резистентността в глобален план, както следва:
1. Проблеми на антибиотичната резистентност в обществото приложение на антибиотици и еволюция на резистентността в Европа.
2. Обучение на лекарите, фармацевтите и пациентите за употребата на антибиотиците.
3. Използване на антибиотици в болничните забедения. Беше охарактеризирано екологичното вьздействие на антибиотиците вьрху човека. Акцентува се на масираното използване на антибиотици (по същество химични субстанции, инхибиращи биологичните процеси) в съвремието ни при хора и животни.
Неконтролираното „изпускане” в биосферата на антибиотичния комплекс упражнява екотоксичен ефект. При това се реализира вьздействие вьрху микроорганизмите с последваща реорганизация на микробния генен пул и разпространение на гените на резистентността. От особена важност е фактът, че придобиването и нарастването на резистентността на патогените е резултат от нарушения в лечебния подход, антибиотичната профилактика и контрола на антибиотичната политика.
4. Сцила и Харибда-антибиотичният парадокс. Отбеляза се, че антибиотиците не са „магически куршум“ и не различават патогенни от апатогенни микроорганизми. Така коменсалите се явяват резервоар на резистентността. Доказано е, че гените на резистентността се предават от Грам-положителни на Грам-отрицателни бактерии и обратно, както и от бактерии на дрожди и т.н.
Аекциите на експертите бяха свьрзани с работата на клиничния микробиолог за консултации по антибиотична терапия:
1. инфекции от потенциално „нелечими“ Грам-отрицателни бактерии
2. съвременна стратегия при хирургични инфекции и сепсис
3. инфекции на уринарния тракт. Роля на бактериалния филм. Хинолони в урологичната практика
4. нови механизми на резистентност при Грам-отрицателните бактерии
5. нови нозокомиални проблеми
6. математически модели на антибиотичната резистентност
7. лечение на инфекциите на респираторния тракт.
Много интересно бе заседанието на „Работна група по резистентността в Европа и на АРЕ1А Алианс за разумно използване на антибиотици“. На тях беше направен преглед на консумирането на антибиотици в обществото и болниците и на факторите, които го определят. Изтъкна се необходимостта от контролиращ консумирането на антибиотици орган. Отбелязано беше несъответствието между „де кюре“ предписването им с рецепти и „де факто“ неконтролираната им продажба. Отчетено бе повишено потребление на карбапенеми (имипенем, меропенем) поради увеличаване на изолатите -продуциращите щамове. В същото време е намилено използването на аминопеницилини, поради нарастване относителния дял на пеницилин-резистентните пневмококи и хемофилус, продуцент на бета-лактамази.
Коментира се изработването на официално ръкободство за употребата на антибиотици и систематизирането на ограничителни указания за употреба на някои антибиотици и то само в определено случаи. Бе подчертана необходимостта резултатите за антибиотичната резистентност да рефлектират вьрху антибиотичната политика.
Както бе отбелязано в заключителния симпозиум, понастоящем светът се намира в т. нар. (желязната ера) по отношение успехите на антибиотичната терапия и в миналото остават „златните“ и „сребърните“ успешни години. Налице е пандемия от инфекции, причинени от множествено резистентно микроорганизми. Инцидентите от тях имат своя специфика в различните региони, общества и болници. Затова е важно всяка болница да разполага със строга програма за контрол на инфекциите и провеждането на антибиотичната терапия.
