Егуsipelas

Брой 6/2001

Доц. Д-р М. Трашлиева
Д-р И. Апостолова

Еризипелът (червен вятър) е стрептококова инфекция на кожата и подкожната тъкан, съпроводена от симптоми на обща ин­токсикация, втрисане с повишена температура и прояви на остро локално възпаление.

Наименованието на болестта е дадено от Нiрросrаtes (460-377 г. пр.н.е.) и произхожда от гръцките думи erythros червен и реllа кожа.

Епидемиология

Еризипелът е болест на активната възраст. До 40 години честотата на заболяването е еднаква за двата пола.След тази възраст броят на заболелите жени е по-голям. По-често боледуват селски жители, а също и пациенти със злокачествени заболявания.

Етиология

Обикновено се причинява от стрептококи от група А и по-рядко от други групи.

Първичният, повторният и рядко рецидивиращият еризипел е остра екзозенна инфекция, попаднала в орзанизма през „входна врата” като нараняване, разади на междупръетията при ми­коза и др. Често рецидибиращият еризипел (с повече от 3 рецидива в годината) е хронична инфекция с ендогенен (автоинфекциозен) път на заразяване, причинена предимно от латентни – форми на стрептокока. Развитието на инфекцията се улеснява от нарушена цялост на кожата, докато при честорецидивиращите форми влияние оказва влошеният имунен ста­тус, в резултат от физическа и психическа пре­умора. Най-честите дерматози, благоприятстващи възникването и рецидивите на еризипела, а от заболяванията на обмяната, хро­нична бъбречна недостатъчност (ХБН) и др.

Клинична картина

Продромалният период на заболяването е краткотраен: разтрисане, главоволие, неразположение, слаба болка в регионалните лимфни възли, парестезии и тежест в съответния участък. Острата инфекция се развива като еритем и едем под формата на плака, проминираща над околната интактна кожа. Еритемът е равномерен, рядко петнист, по капилициума е блед. Понякоза има жълтеникав или ливиден оттенък, особено ако се развива на фона на нарушено лимфо и кръвообращение. Границите на плаката в повечето случаи са добре маркирани, но може и пос­тепенно да се сливат с околната кожа. Повърхността на плаката е лъекаба и напрезната. върху нея мозат да се развият були, хеморазии и некроза.

Във възпалителното ознище се установява повишена локална температура, умерено силна болка, чувство за напрежение, рядко сърбеж.

Често се съобщава за болка и подуване на регионалните лимфни възли лимфаденит. От еризипелно променената кожа към тях може да се очертават линеарни еритеми, които са ха­рактерно за лимфанзит. При нелекувано, развито заболяване се наблюдава тахикардия, хипотония, миокардиодистрофия, функционални на­рушения на черния дроб, инфекциозно-токсични увреждания на бъбреците и хипергликемия. При своевременна диазноза и адекватна терапия заболяването се купира за 7-10 дни.

Реконвалесцентният период продължава от 8-20 дни до 35-я ден, в зависимост от състоянието на организма и съпътстващите заболявания. Този период изисква наблюдение, поддържащо лечение и щадящ режим. Рецидивиращият еризипел се отличава от първичното заболяване по това, че общите явления са много по-слабо изразени, а локалната находка рецидивира. След изчезване проявите на локалното възпаление, при почти всички болни остават едем, инфилтрация и пиг­ментация на кожата и пахидермия (пост-еризипелен синдром). Нарушенията в съдовия пермеабилитет стимулират фибробластна реакция и патологично колагенообразуване, което води до развитие на симптоматичен Elephanthiasis.

В случай, че заболяването не се лекува своев­ременно и адекватно, е възможно да настъпят следните усложнения:

1. Общи: Огнищен глумерулонефрит, постстрептококов дифузен глумерулонефрит, септични инфаркти на бъбреците, ОБН, хипергликемия и сепсис.
2. Локални: при лицева локали­зация синуит, очни усложнения (кератит, дак­риоцистит, иридоциклит, панофталмия, ретробулбарен неврит, парализа на очните мускули).

Най-честите причини за рецидивите са: непълно саниране на входната врата и др.

Лабораторни показатели

• периферна кръв установява се левкоцитоза, ускорено СУЕ;
• протеинограма повишено ниво на глобулините;
• коагулационен статус данни за хиперкоагулация;
• повишени стойности на кръвна захар, променени стойности на бъбречните показатели и на чернодробните ензими;

Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните данни за остро начало с втрисане и повишена температура, симптомите на обща ин­токсикация и развитието на типичните локални кожни прояви.

Лечение

Режим стационарен. Осигурява се покой на легло с имобилизация и повдигане на засегнатия крайник.

Симптоматично лечение: съдовоукрепващи средства, венотоници , антикоагуланти, антиагреганти, витамини, НСПВС.

Локална терапия

Антисептични средства.

Физиотерапия

В острия стадий УВЧ и УЗ при инфилтрати и лимфаденити; електрофореза с Неparin, калиев йодит.
След стихване на острия възпалителен процес протекция с еластични чорапи, хидропроцедури, гимнастика и дренажен масаж.

Задачи на общопрактикуващия лекар:

• Да постави правилна диагноза и да започне своевременно лечение. При влошено общо състояние и склонност към рецидиlи е умесно болният да бъде хоспитализиран. Случайте с рецидивиращ еризипел (с повече от 3 рецидива за 1 годи­на), налагат консултация със специалист-дерма­толог. При прояви на нарушена кръвна и лимфна циркулация да се осъществи консултация със съдов хирург.
• Да проследи състоянието на пациента след завършване на стационарното лечение и осъ­ществи профилактичните мерки, вкл. и профилактика на рецидивите:
  Прилага се Retarpen 1 200 000 Ul. i.m. с ин­тервал от 2 седмици за 1 месец. При анамнестични данни за рецидиви е уместно препаратът.

Retarpen да се въвежда 1 месец преди започване на сезона на заболеваемост с интервал от 2 седмици, с продължителност 4 месеца ежегодно, в продължение на 2 последователни години.