Брой 6/2002
Д-р Жасмина Ангелова
Кислородът е най-важният фактор за поддържане живота на човека, но той може и да навреди на човешкия организъм. Кислородни фрагменти и други свободни радикали влияят деструктивно върху тъканите и предизвикват редица заболявания.
Човешкият организъм притежава комплексна защитна антионсидантна система от ензими, витамини, микроелементи и други биологичноактивни вещества, които се синтезират от клетките му или се набавят чрез храната. Антиоксидантите възпрепятстват образуването на сбободни радикали, или ги свързват и неутрализират.
Много микроелементи като селен, мед, манган, цинк, се смятат за антиоксиданти, тъй като влизат в състава на редица окислителни ензими. Тези ензими предпазват организма от увреждане чрез включване и използване на свободните радикали в основни биохимични реакции, при което те се променят в по-малко вредни за организма субстанции. Антиоксидантните ензими не се синтезират или са неефективни при недостатъчно количество или липса на съответните микроелементи. Например, селенът е необходим за синтезата на ензима глутатионпероксидаза, който предпазва еритроцитите и клетъчните мембрани от вредното въздействие на свободните радикали. Мед и манган са важни компоненти на ензима супероксиддисмутаза, който оказва протективно антиоксидантно действие както върху клетъчните мембрани, така и по отношение на вътреклетъчното съдържимо.
Други хранителни съставки (нутриенти), като например витамините С, Е и (3-каротинът, функционират като антиоксиданти, независимо от действието на ензимите.
Витамин С участва в клетъчния метаболизъм като преносител на водород при окислително-редукционните процеси. Активира ензима аконитаза в цикъла на Кребс, потиска окислението на адреналина.
Витамин Е притежава значителна антиоксидантна активност и „предпазва“ редица хормони, клетъчни ензими, липиди, както и други витамини, от т. нар. „окислително разрушаване“. Антиоксидантната му активност се проявява и по отношение на простагландиновата синтеза. Участва в процесите на клетъчно фосфорилиране, пречи на разрушаващото действие на молекулния кислород, способен е по неензимен път „да атакува“ двойните връзки на полиненаситените мастни киселини, влизащи в състава на тъканните липиди.
Р-каротинът предпазва липидния слой на клетъчните мембрани от въздействието на свободните радикали.
Функционално, отделните антиоксиданти могат да се допълват взаимно и да потенцират своите защитни (антиоксидантни) ефекти.
Човек не може „да избяга“ от въздействието на свободните радикали, но за щастие природата е осигурила „антидот“ хранителни съставки (нутриенти) с антиоксидантно действие.
