Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      • Лекари убийци в България няма: БЛС за починалите деца от Пловдив и Ботевград
      • 5 май – Световен ден на хигиената на ръцете
      В къщи / Други / Проф. Д-р Владимир Алексиев

      Проф. Д-р Владимир Алексиев

      отGP News публикувано на 01.10.200213.09.2022 Други
      владимир алексиев

      Брой 10/2002

      Д-р Д. Паскалев

      Проф. д-р владимир Алек­сиев Христов е виден български клиницист и фармаколог създател на редица оригинални лекарствени средс­тва и един от основателите на Медицинския факдлтет в Со­фия.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Владимир Алексиев е вторият син на д-р Алекси Христов ви­ден възрожденски лекар от плеадата строители на българското здравеопазване след Освобождението. Роден е на 16.04. 1879 г., в Габрово. Първоначално и гимназиално образование получава във велико Търново, кьдето семейството се установява да живее. Завършва медицина в женева през 1902 г., като веднага след това получава назна­чение за редовен асистент в Университетската акушеро-гинекологична клиника (тогава ръководена от проф. A. Jentzer). На следващата година д-р влади­мир Алексиев защитава дисертация на тема „Принос към изучаване на Цезаровото сечение при джуджета под един метър“ и получава титлата „доктор по медицина“. Веднага след това започва специализация по вътрешни болести в клиниката на проф. L. Bard.

      През 1904 г. д-р Владимир Алек­сиев се завръща в България и полага задължителен държавен изпит, позволяващ му медицинска практика в страната.

      От 01.10.1905 г. той е назна­чен за редовен асистент в Университетската клиника по вътрешни болести в Женева, където остава до 1912 г. (с едно временно прекъсване за периода 1908-1910г., когато е на работа в България).

      През 1911 г. д-р Алексиев е ве­че частей доцент в клиниката на проф. L. Bard, където изнася лекции по лабораторна практи­ка и води курс по пропедевтика на вътрешните болести. За съжаление, академичната му кариера в престижния европейски университет е прекъсната от Балканската война. Дългът към родината го зове и д-р Алексиев напуска Женева. Професионалните му качества са оценени по достойнство от неговия шеф проф. L. Bard, който отбелязва в издаденото му удостоверение:

      „За тези пет години асистенство на различны длъжности, мога да похвала старанието, предаността и номпетентността на д-р. Алексиев; лично аз съжалявам, че обстоятелствата го заставиха да замине. Убеден съм, че той е подготвен изцяло и с действителна компетентност, да ръководи едно болнично вътрешно отделение.11

      По време на войните (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна), като медицински офицер д-р Алексиев взема дейно участие в борбата с избухналите епидемии от холера, ди­зентерия, коремен и петнист тиф.

      Демобилизиран през 1919 г., той започва работа в Първо вътрешно отделение на Александробска болница, където негови колеги са д-р васил Моллов и д-р Стоян Киркович. През 1920 г. взема участие в обявения кон­курс за доцент в новосъздадената „Катедра по фармакология и терапевтика“. Негови рецензенти са проф. Тошко Петров (1872-1942) и проф. Атанас Теодоров (1872-1956), които дават положителни рецензии. От м. февруари 1920 г., д-р владимир Алексиев е редовен доцент, а от м.март същата година, ста­ва редовен професор и ръководител на Катедрата по фармако­логия и терапевтика. На този пост го заварва и смъртта (17.11.1948 г.).

      Като учен, владимир Алексиев е един от пионерите на клиничната фармакология у нас, създа­тел на множество оригинални лекарствени средства за лече­ние на сепсис, белодробни инфек­ции, тиреотоксикоза и др. Написаните от проф. Владимир Алек­сиев ръководства по фармаколо­гия са класика в българската медицинска литература.

      На базата на Euchin (естер на хинина с етилвъглената киселина), проф. Алексиев разработва серия от препарати, основният от които е Lipchin. Съдържанието на хинин в това съединение е по-високо, в сравнение с известните по това време медикаменти. в доклада си „Демонстрация на препарати на българската фармакология“ (1935), той изтъква важните качества на хи­нина като антималарично, антибактериално и антиаритмич­но средство и предлага тези полезни ефекти да се удължат (т.н. „хинизиране на тъканите“) чрез въвеждане на меди­камента под формата на маслен разтвор. Според проф. Алексиев, създаденият от него Lipchin притежава „депо-действие“, защото след еднократна апликация хининът се излъчба чрез урината за няколко дни. На базата на липхина, чрез добавяне на розово масло, колоидна сяра, йод, евкалиптово масло и мен­тол, е създадена поредица от оригинални препарати: Rosalipchin, Thiolipchin, Rosathiolipchin, Pulmochin и gp. Най-популярен от тях е Pulmochin (Euchin, Camphora, Thymolum, разтворени в 01. Helianthi), който достига и до нас (в наши дни е включен за последен път в официалния „Лекарствен справочник“ през 1982 г.).

      Вниманието на проф. Алексиев е насочено и към създаване на медикаменти за „парентерална фибринолитична терапия“, които „лизират съединителната тъкан“, развиваица се в хода на хронични и дегенеративни процеси.Така е получен препаратът Thinjodin комбинация от jodum purum, chininum muriaticum и thiosinamin (алилтиоурея). Клиничните изпитания неочаквано показват, че медикаментът повлиява значително и тиреотоксикозата по-добре от основните прилагани по онова време дийодтирозин, йод, седативни средства и рентгенова тера­пия. Обяснението идва по-късно, когато се установява, че алилтиоуреята е тиреостатик. Лечението с Thinjodin при пациенти с тиреотоксикоза започва през 1938 г., т.е. около пет години преди въвеждането на антитиреодните препарати в други страни. По този начин, проф. владимир Алексиев се явява един от пионерите (и то не само у нас), на тиреостатичната те­рапия при Базедова болест.

      Продължително време неговите усилия са насочени към синтезата на ефикасно лекарство срещу сепсис. За тази цел проф. Алексиев създава редица ориги­нални препарати, най-известен от които е Chromocrysin (Polychrom) комбинация от трипафлавин, хинин и колодиално зла­то. С този медикамент той препоръчва да се провежда „абортивно лечение“, т.е. то да започне в първите дни на септичното заболяване, за да се намали смъртността. Проф. Алексиев развива обстойно сво­ите терапевтични идеи в статията „върху ефективността на абортивната терапия при лечението на септицемии и тежки септични заболявания“, публикувана през 1942 г., в реномираното италианско медицинско списание Minerva Medica. Създаването на подобни лекарствени средства и тяхното клинично приложение във времето преди антибиотичната ера, бу­дят заслужен интерес и очертават българския лекар като пионер на химиотерапията у нас.

      В последните години от живо­та си проф. Алексиев следи с ин­терес достигащата до него ин­формация за „новите лекарст­ва, наречени антибиотици“. През април 1948 г., в неговата клиника за пръв път е приложен стрептомицин при болна с туберкулозен менингит и той с вълнение наблюдава клиничното подобрение (дотогава заболяването е считано за фатално). По негова препоръка, д-р Богоя Юруков (по-късно проф. Б. Юруков), прави посявка на пеницилинова плесен върху хранителна среда, а полученият продукт се използва за лечение на гноящи рани, фистули и язви.

      Проф. Вл. Алексиев има заслуги и в областта на токсикологията. През 1911 г. той публикува резултатите от проучване, озаглавено: „Едно масово отравяне с олово в с. Горна Баня и неговите причини“. Повод за изследването са четирима болни, постъпили за лечение с картина на остро оловно отравяне. Проучени са общо 85 горнобански жители, като при 33 от тях е установена оловна интоксика­ция. Проведеното „обследване“ доказва, че „заболелите живеят в една и съща махала на селото и пият вода от един водоизточник: новопостроена през пролетта чешма, която черпи вода от резервата на банята, пос­редством металически тръби“. Епидемиологичният анализ, осъществен под ръководството на владимир Алексиев, установява: „водата е извънредно мека и не съдържа калциеви соли; характеризира се със сравнително висока температура (40°С при извора и около 30°С в самите тръби); нощем чешмите се затварят и водата застоява в металическите тръби, т.е. има повишена експозиция; сплавта на спойките между тръбите съ­държа много олово, което се освобождава лесно при наличие на желязо и цинк. Това обуславя и появата на сатурнизъм крат­ко време след построяването на новата чешма.“

      По този начин проф. Алексиев поставя на дискусия важен екологичен проблем, който има от­ношение към човешкото здраве.
      Проф. Алексиев отдела време и влага много усилия, за да подпомогне развитието на периодичния медицински печат в България. Той участва в редакционната колегия на „Летописи на Бъл­гарския лекарски съюз“ (1920), редактор е на сп. „Българска клиника(“ (1928-1939) и главен редактор на същото списание (за периода 1940 1941 г.).

      Проф. владимир Алексиев остава завинаги в историята на българската медицина като забележителен клиницист, изследовател и създател на оригинални лекарства. Неговата фи­гура на учен се допълва хармонично с качествата му на човек и учител. Ето защо, големият български фармаколог проф. д-р Петър Николов, пише в сп. „Медицински летописи (1948), по повод на смъртта му:

      „Скръбната вест за внезапната и неочаквана коичина на нашия любим професор опечали всички негови колеги от Меди­цинские факултет, многобройните му ученици и всички лекари у нас. Изпитваме чувст­во на непреодолима скръб, защото загубихме своя приятел и човека Алексиев“.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Инфекции при пътешествениците
      СледващаПродължаване
      АТ 1 рецепторни антагонисти
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене