Брой 9/2000
Доц. д-р Анета Хубенова
Секция по клинична токсикология МБАЛСМ „Пирогов“, София, Национален консултант по токсикология
Острите отравяния с барбитурати продължават да представляват интерес въпреки многобройните проучвания за тях в многостранен аспект. Такова едно проучване, извършено в Токсикологичния център в София, за период от Юг. върху 640 възрастни болни, представя клиниколабораторен паралел в зависимост от кръвната барбитурова концентрация и изяснеността на клиничната картина.
Интерес представлява VI група болни тези с повишена барбитурова толерантност. Целенасоченото ни наблюдение върху 14 от тях установи:
1. Нееднократно постъпване за остро отравяне с барбитурати.
2. Редовен прием при част от тях на барбитуров препарат за лечение на епилептична болест.
3. Продължително използване на сънотворни средства от барбитуровия ред в терапевтични дози.
4. Липса на корелация между високата барбитурова кръвна концентрация и изявеността на клиничната картина.
5. Сравнително бързо възстановяване на нарушеното съзнание.
6. Поява на гърчове при възстановено съзнание като израз на епилептичната болест /намалява терапевтичната барбитурова концентрация от лечението на острото отравяне/.
7. Изписване от стационара в задоволително състояние при концентрации на барбитурат между 3-5 мг%.
Острото отравяне при групата болни с повишена толерантност към барбитурати поставя следните въпроси:
1. Трябва ли да се приема за достоверен резултатът от химикотоксикологичния анализ, показващ висока барбитурова концентрация в кръвта при липса на клинична картина, съответстваща на нея.
2. Трябва ли висока концентрация на барбитурат над 1 мг% да се приема като основна причина за коматозно състояние или да се търси съпътстващо или предхождащо заболяване, или да се касае за комбинирано остро отравяне.
3. Трябва ли при епилептично болни пациенти с високи стойности на барбитурат в кръвта да се предприемат методи на екстракорпорално очистване и кога, и до кога до каква концентрация.
Отговорът на тези въпроси е в добре снетата анамнеза, динамичното клинико-лабораторно наблюдение на болния и индивидуална оценка за всеки пациент при всеки случай на остро отравяне.
Пациентите с повишена барбитурова толерантност, в основата на която стоят особеностите в процесите на метаболизма на барбитуратите, създава възможност за диагностични грешки.
