Ендотелон – перманентно в превенцията и лечението на хроничната венозна недостатъчност на долните крайници

Брой 7/2003

Д-р А. Гюрова
Kaтeдpa по кожни и венерически болести УМБАЛ Пловдив

В съответствие с увеличената продължителност на живота в цивилизованите общества, нараства броят на пациентите с хронична венозна недостатъчноет (ХВН) на долните крайници, а също и честотата на усложненията. Статистиките сочат 30-50% заболеваемост в различните възрастови групи. Заболяването е „приоритет­но» за жените, като във възрастта 20-35 години съотношението жени/мъже е 6:1, а над 65 години -1.5:1.

ХВН е заболяване с много­факторна етиология, включваща наследствена обремененост, хормонални фактори (при жените), продължителен ортостатизъм, прекарани тромбози на вените на долните крайници и таза.
Патофизиологичните механизми са свързани с наруше­ния в микроциркулацията, придружени от смущения в обмяната между кръвта и тъканите.
Проциаиндоловите олигомери, които са съставна част на Ендотелон, полепват се­лективно по фибрите на колагена и еластина, като ги предпазват от деструкция, увеличават тъканното окис­ление и подобряват трофиката на съдовете.
Този механизъм на действие определи предимствата на приложението на Ендоте­лон както при пациентите с функционални промени при начална ХвН, така и при усложнените й форми с поява на венозни (трофични) язви.
Началните промени при ХвН са свързани със субективни оплаквания, които са найчест мотив за консултация с лекар. Те включват болка в краката, засилваща се вечер и при продължително стоене прав, умора, чувство на тежест, нощни крампи, парес­тезии и/или сърбеж. Посте­пенно към функционалните прояви се прибавят и обективни промени, включващи постоянен оток, трайно разширени кожни капиляри, циа­ноза на долните крайници.

Трудностите при обективизиране на състоянието и провеждане на изеледвания в етапа на неусложнена форма на венозна недостатъчноет са свързани с невъзможността субективните симптоми да бъдат мониторирани количествено.
В преценката на резултатите от лечението с Ендо­телон са използвани видеокапиляроскопия и флуорес­центна техника (приложени преди и след терапията), с помощта на които се визуализира подобреният капилярен пермеабилитет. Намаляването на отока се доказва чрез неколкократно измерване дебелината на крайниците по време на наблюдението.
В съответствие с по-високата заболеваемост при же­ните, са направени проучвания и при пациентки с венозно-лимфатична недостатъчност, при които е проведена комбинирана естрогено-прогестеронова или само прогестеронова неконтрацептивна хормонадна терапия.

Известно е, че прогестеронът благоприятства венозната стаза, а естрогените променят хемостазата, стимулират пролиферацията на гладкомускулните клетки във венозната стена, уплътняват интимата, увреждат париеталния колаген.

Този неблагоприятен хормонален ефект се проявява и клинично чрез увеличение на капилярния пермеабилитет, което е причина за появата на интерстициален едем и за лимфатично „препълване“, водещи до ХвН.
в патогенезата на усложнената форма на хронична венозна недостатъчност са включени същите фактори и феномени:
♦ венозна хипертензия,
♦ хиперволемия,
♦ венозна клапна инсуфициенция,
които се проявяват в дълбоките и в повърхностните вени на долните крайници. вто­рично се развива инсуфициенция на перфорантите и на „мускулната помпа“ на подбедриците, което допълнително влошава венозната хемодинамика. Убредите во­дят до постоянен едем, перикапилярна фиброза и тъканна хипоксия, завършващи с дер­матосклероза и ulcus cruris.

При трайните болестни промени, характерни за усложнената форма на ХвН, Ендотелон също намира при­ложение в алгоритъма на комплексното лечение.
Тези изводи се потвърждават и при клиничното наблю­дение на 20 пациенти с ХвН, лекувани амбулаторно с Ен­дотелон (2 х 150 мг дневно 20 дни) в Катедрата по кожни и венерически болести МУ, Пловдив.

Пациентите са разпределени по пол, възраст и клинични форми на заболяването.

Съотношението жени/мъже е 12:8, а средната възраст на бодните 54,5 г. Половината от тях са с тежка, а останалите 50% с лека степен на ХвН.
Оценка на ефекта от лечението с Ендотелон по от­ношение на повлияване на отока, нощните крампи, парестезиите, чувството за топлина и парене, цианозата, венектазиите и варикозите, е направена по скалата TVC (скала, базирана на субективните оплаквания на пациентите — преди началото на терапията и на 20-я ден от лечението).

В групата с лека клинична форма и TVC-индекс 5, са пациентите с предимно функционални изяви (50% от всички изследвани). Субективните им оплаквания са повлияни в края на лечението с Ендотелон, както следва:
♦ парестезии при 50% от пациентите,
♦ нощни крампи при 66 %,
♦ чувство за топлина и па­рене при 75%
♦ варикози и венектазии (сравнително постоянен признак) при 20 % от паци­ентите.
Групата на тежките кли­нични форми включва 50% от пациентите с TVC >5 и на­личие на улцерозни трофични промени. в края на 20дневното лечение с Ендоте­лон, при 50% от пациентите с ulcus cruris се постигна епителизация (при давност на появата на улкуса няколко месеца); при 25% от пациен­тите се установи ограничаване на старите улцерозни промени. Отокът, отчитан чрез измерване обиколката на засегнатия крайник, намаля при 66% от пациентите.

Изводите от клиничното наблюдение доказват ефикасността на Ендотелон при лека и усложнена венозна недостатъчност, обусловена от фармакодинамичната характеристика на препара­та.

Ендотелон осъществява протективно действие върху структурата на съдовата стена, предпазвайки от разграждане еластина и колагена чрез инхибиране на протеолитичните ензими еластаза и колагеназа.
Ендотелон реструктурира съдовата стена като се свързва с глюкозам и ногликаните на съединителната тъкан и подпомага образуването на напречни връзки в структурата на колагена.

Ендотелон подобрява функциите на венозната и лимфната система като намалява патологично увеличе­ния капилярен пермеабили­тет и подобрява устойчивостта на капилярите към повишеното вътресъдово налягане, възпрепятства образуването на интерстициален оток и ускорява елиминирането му. Промените в микроциркулацията повлияват бързо и трайно субективните оплаквания на бодните (болка, парестезии, нощни крампи).
Приложението на Ендоте­лон е ефективно и при теж­ките форми на ХвН с улце­розни промени, като се препоръчва включването му в комплексната терапия. Резултатът от това компле­ксно лечение е епителизация на наскоро появилите се и ограничаване на старите трофични язви.
Добрата поносимост на препарата Ендотелон, липсата на нежелани странични ефекти, лекарствени и други взаимодействия, както и опростената схема на прило­жението му (два пъти днев­но), го характеризират като сигурен, удобен за клиничната практика и подходящ за лечение на всички форми на ХВН.