Брой 9/2000
Проф. Драгомир Коев
Клиника по диабетология, МБАЛЕГ, София
Тиазолидиндионите са нова фармакологична група орални антидиабетни медикаменти, които бяха наречени усилватели на инсулиновото действие (insulin sensitizers).
Първият разрешен за широко клинично прилагане препарат от тази група е Троглитазон, въведен през 1997 г. в САЩ и Япония. Затова клиничният опит с него е най-голям. От скоро се прилагат два нови деривата на тиазолидиндионите Росиглитазон и Пиоглитазон. Главният ефект на тези медикаменти е подобряване на инсулиновото действие в периферните тъкани. Те понижават едновременно плазмената глюкоза и инсулиновото ниво в кръвта. Това означава намаляване на инсулиновата резистентност. От друга страна, с това си действие тиазолидиндионите съхраняват резервите за ендогенна инсулинова секреция от бетаклетките, което ги отличава от досегашните антидиабетни медикаменти. Те действат на ядрено ниво чрез регулация на генната експресия. Те се свързват с пероксизома-пролифератор-активирания рецепторгама (PPAR -), който образува хетеродимер с ретиноид-Х-рецептора (RXR). Полученият комплекс се свързва с определена зона на ядрената ДНК и повлиява генната транскрипция, която е ключов фактор в диференциацията на адипоцитите и регулацията на глюкозната хемеостаза.
Тиазолидиндионите са показани като монотерапия при скорошен захарен диабет тип 2, когато ендогенната инсулинова секреция е все още запазена. Те са особено ефективни в комбинарана терапия със сулфонилурейни препарати, метформин и инсулин. Прибавянето им към инсулиновото лечение може да позволи намаляване на дневните инсулинови нужди. Установен е благоприятен ефект на Троглитазон върху липидната обмяна, както и за понижаване на кръвното налягане. Тиазолидиндионите биха могли да имат по-широко приложение при преддиабет и при изразена инсулинова резистентност, като синдром на поликистозните яйчници и затлъстяване, съчетано с артериална хипертония и дислипидемия.
Най-сериозното странично действие на тролитазона е увреждане на черния дроб до степен на чернодробна недостатъчност. Затова неговата употреба се преустанови за сметка на поширокото използване на Росиглитазон и Пиоглитазон, които нямат хепатотоксичен ефект.
