Брой 11/2001
Д-р П. Илинов
Химически холестеринът принадлежи към класа природни вещества, наречени стерини. Правени са многобройни опити за изясняване на химическата му формула, механизмите на биосинтеза и произхода на въглеродните атоми в молекулата му.
Холестеринът е ключов продукт при обмяната на липидите в човешкия и животинския организъм.
Основна е неговата роля (заедно с тази на фосфолипидите) за изграждане и стабилизиране на клетъчните мембрани. Той е и изходен продукт за синтеза на различни биологичноактивни субстанции като например жлъчни киселини, полови хормони, хормони на надбъбречната жлеза и пробитамин D.
В човешкия организъм холестерин постъпва с храната, а също така се синтезира от някои клетки, като например чернодробни и чревни. Холестеринобият резерв е разпределен в тъкани и органи, които се характеризират с интензивна обмана на веществата (черен дроб, еритроцити, кръвна плазма, тънки черва, бъбреци, слезка).
В кръвното русло холестериновият транспорт се осъществява от еритроцитите и плазмата, в която холестеринът съществува под две форми свободен и естерно-свързан. Последният представлява естер на мастни киселини (главно линолова, олеинова и арахидонова). Свободен холестерин се съдържа предимно в органите и тъканите. С напредването на възрастта обаче, нараства количеството на естерно-свързания холестерин (в сърце, бъбреци, тънки черва, аорта и др.).
Лабораторните данни за количеството холестерин в кръвната плазма са от жизнено важно значение и са обект на интерпретация при различни заболявания.
Така нареченото „нормално ниво“ нараства с възрастта и не трябва да надвишава 230 мг/100 мл. кръвна плазма при индивиди до 30 годишна възраст и 250 мг% за тези над 50 години. При новородени кръвният холестерин е около 100 мг%. Когато бебето се захранва, стойностите нарастват и достигат до 130-180 мг%. Съществуват известни различия, обусловени вероятно от хранителните навици на населението в различни страни. Прави впечатление обаче, че независимо от расовите различия, географската ширина, бита и начина на хранене, средното ниво на кръвния холестерин при здрави лица е от порядъка на 200 мг%.
Повечето съвременни изследователи допускат, че повишеното ниво на кръвния холестерин с напредване на възрастта е физиологично явление. Известно е също, че средното ниво на кръвния холестерин „се нормализира“ над 70-годишна възраст, но този факт се тълкува в смисъл, че са достигнали и преживяли тази възраст предимно индивидите с нормални стойности.
Налице са и свързани с биоритмите дневни колебания (повишени нива през деня и понижени през нощта). Описани са сезонни промени в стойностите (пролетно понижение и есенно повишение) на холестерина. Съществуват още хормонално и полово-обусловени зависимости: над 40-годишна възраст например, нивото на кръвния холестерин при жените се повишава, в сравнение с този на мъжете.
Интересът, който проявява не малка част от възрастното население към нивото на собствения си кръвен холестерин, е свързан с твърде популярната 8 обществото хипотеза, че „епидемичното разпространение“ на сърдечно-съдовите заболявания се дължи основно на повишените стойности на кръвните липиди, съществена съставка на които е холестеринът.
Ето защо, по време на задължителните профилактични прегледи, които обхващат големи групи от населението в световен мащаб, винаги се изследват и стойностите на холестерина в кръвта. Има страни, където тези стойности се отчитат дори при новородени.
Стремежът е да бъдат диагностицирани най-рано факторите на риска от развитие на сърдечно-съдови заболябания.
От тях на първо място е формулата „ХОЛЕСТЕРИН + КАЛОРИИ“, последвано от стрес, тютюнопушене и т. н. Чрез метода на масовия скрининг на населението се диагностицира повишен кръвен холестерин и при млади хора, вкл. при деца и младежи до 25-годишна възраст. При възрастни индивиди със стойност на холестерина до 220 мг% се налагат допълнителни контролни прегледи на всеки 3 4 години, а при нива от 220-280 мг%, прегледите трябва да се осъществяват на всеки две години.
При пациенти с кръвен холестерин над 280 мг% се налага активно лечение, като в лечебната програма се включват промени в диетичния и хигиенния режим, както и задължително медикаментозно лечение. За съжаление съвременната медицинска наука все още не е открила механизмите, по които се осъществява ефикасен биологичен контрол върху синтезата на холестерин в човешкия организъм, което е свързано със създаване на ефикасни лекарства.
Диетичните мерки се свеждат до ограничаване на животинските мазнини в рациона и заместването им с такива от растителен произход.
По този начин се повишава вносът на незаменимата линолова киселина, намираща се в голямо количество в слънчогледовото, царевичното и соевото масло. Доказано е например, че холестерин-понижаващо действие имат и някои растителни белтъци и стерини, целулозата, пектинът, а също и магнезиевите соли. Засега диетичният и хигиенен режим остават водещи в лечението и профилактиката на хиперхолестеринемията, но научните данни все още не са достатъчни, за да се докаже и оцени напълно техният биологичен ефект.
Във всички доказани случаи на хиперхолестеринемия трябва да се има предвид и фактът, че прехранването, което често датира от детска възраст, а също и съчетанието му с други рискови фактори (консумация на значителни количества алкохол, тютюнопушене, липса на двигателна активност и т.н.), води до повишени стойности не само на кръвния холестерин, а и на останалите атерогенни липиди в плазмата.
Изглежда, че ако не е наследствено обременен (предразположен към развитие на атеросклероза от ранна детска възраст), човек може да стане уязвим и податлив на сърдечно-съдови инциденти по-късно под влияние на неправилно хранене и начин на живот.
