Брой 1/2024
Доц. Д-р Р. Гайдарова, д.м.
Психиатър, УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен
Стареенето е биологичен процес на организма, при който настъпват соматични и неврологични промени, както и психичен упадък на личността. Промените са в паметта, мисленето и интелекта, в появата на мисли в депресивен стил, страхове, което затруднява тяхната адаптация. Настъпват психични разстройства, вследствие на мозъчната атрофия /3/. Честота им нараства за да стигне до 24% над 85-годишна възраст. Тяхното обслужване се затруднява значително и над 90% от тях се нуждаят от постоянни грижи осигурени от членовете на семейството/4/. В клиничната картина се откриват патологични синдроми, които обуславят различните типове деменции:
Деменция при болестта на AL. Alzheimer
Деменция при болестта на A. Pick
Съдова деменция
Деменция при болестта на J. Parkinson
Деменция при болестта на G.S.Huntington
Деменцията при болестта на Алцхаймер /БА/ се явява около 55-годишна възраст. Патогномонични са сенилните плаки и загуба на неврони в кортекса и хипокампа. Днес се смята, че клиничната картина на БА е предшествана от период от 20 до 30 години, през които протичат патофизиологични процеси. Те се установяват при диагностицирането ѝ, а болестният процес е толкова напреднал, че терапевтичните усилия са твърде закъснели /6/. Болните стават дезорганизирани и разсеяни, мисловният процес обеднява, настъпват нарушения на речта и се явява афазия, агнозия и апраксия. Почеркът се деформира, буквите се превръщат в окръжности, криви или прави линии. Експресивната реч се разпада до тотална афазия, липсва желание да се разговаря до състояние на мутизъм. Апраксията се явява във всичките ѝ разновидности – конструктивна, идеаторна и моторна за да достигне до пълна апрактична обездвиженост. Променя се и афектът – болните стават все по-тревожни и раздразнителни с епизоди на възбуда и нощно неспокойство. /5/
Амнезията води до дезориентация за време и място, която причинява истинска паника. Те не могат да намерят стаята си, леглото и това нарушение може да достигне до степен на непознаване на собственото си изображение в огледалото – „симптом на огледалото“ /Штернберг, Э, Я.,1974/.
Акалкулията се състои в невъзможност за извършване на аритметични действия.
Изходният стадий е глобарно слабоумие, мутизъм, безпомощност и маразъм.
Деменция при болестта на Пик
Описана през 1892 г.от чешкия психиатър и невролог А.Пик. Явява се между 45-50-годишна възраст и е с продължителност до 8 години. Налице са фокални корови лезии. Бавно начало на заболяването, проявяващо се в прогресираща личностова промяна, съпътстваща се от някои особености в зависимост от локализацията на атрофичния процес:
– при атрофия на конвекситета на челния дял се явява аспонтанност, безразличие и апатия.
– при атрофия на базалните участъци на челния дял е налице еуфория, разтормозване на влеченията и морално-етична деградация.
-при атрофия на темпоралния дял се явяват автоматизми и стереотипни действия. В разгърнатия стадий са налице множество речеви разстройства: персеверации, ехолалия, аграфия и алексия /2/. Речта смислово и граматически обеднява и се разпада до тотална афазия. Изходният стадий е с глобарна деменция, маразъм и смърт.
Съдова деменция
Развитието на заболяването е вследствие на мозъчна атеросклероза. Класическият вид на този вид деменция е лакунарният, при който се засяга паметта във фиксацията и репродукцията: незапомняне на дати, месец, година, дните от седмицата. Прогресивната амнезия се развива по закона на Рибо – най-дълго се помнят най-старите спомени и невъзможност за запаметяване и възпроизвеждане на нови събития. Психичната дейност започва да се снижава, затрудняват се комуникациите при все още съхранена критичност. Емоционалните промени са особено характерни и се изразяват в емоционална инконтинеция, дистимно настроение. Този вид слабоумие се явява при нарушения на мозъчното кръвообращение, хипертонични кризи, инсулти. При неблагоприятно протичане на заболяването деменцията преминава в глобарна.
Деменция при болестта на Паркинсон
Заболяването е описано от английския лекар Паркинсон през 1817 г. Средната възраст на поява е 50–60 години. Атрофичният процес е локализиран в ганглийните клетки на substantia nigra и globus pallidus, което определя затруднената походка и говор на болните. Основните симптоми в клиничната картина са неврологични и се изразяват в тремор на ръцете, езика и долните крайници, както и мускулна ригидност и акинеза. Заболяването започва бавно и протича затегнато. Болните стават раздразнителни, подозрителни и лабилни. Интелектуално-мнестичният упадък се състои в паметови разстройства -амнезии и конфабулации. Изходният стадий е глобарна деменция и смърт.
Деменция при хореята на Хънтингтон
Хънтингтон е дал пълно описание на заболяването и е определил неговия наследствен характер. Касае се за дистрофичен процес с увреждане на ганглийните клетки в неостриатума и кората на главния мозък. Средната възраст за поява на заболяването е 45 години. Деменцията прогресира по-бавно от тази при другите атрофични процеси /6/. Поради нарушения на вниманието, мисленето и психичната дейност болните стават безцелни и хаотични. С напредването на процеса се засилват мнестичните разстройства, които водят до дезориентация. Речта прогресивно обеднява и клиничната картина се доближава до тази на другите видове деменции, като се наблюдава нарушения на висшите корови функции – афазия, апраксия и агнозия. Психични нарушения могат да възникнат на различни етапи от протичането на заболяването и се изразяват в афективни разстройства от възбудимост до аутизъм на фона на хореоатетозни хиперкинези. Могат да се явят налудности за преследване и отношение както и мегаломанни по органичен тип. Халюцинаторните епизоди са откъслечни и епизодични и могат да възникват едновременно или преди появата на хореоатетозните хиперкинези. Останалите по-рядко срещани деменции са: деменция при болестта на Кройцфелд-Якоб, деменция при болестта на Бинсвангер, деменция вследствие на зависимост към алкохол и опиати, деменция при HIV инфекция. Клиничните изследвания за диагностициране на дементните състояния са соматични, неврологични, психологични и образна диагностика.
Най-често се използва скалата ММSE (Mini mental state examination), при която се изследва паметта и интелекта, както и скенер на главния мозък.
Лечението на тези заболявания включва лечение на когнитивните дисфункции и на поведенческите разстройства. Използват се невролептици, антидепресанти и антиконвулсанти.
Невролептиците се прилагат при възбуда, неспокойство или халюцинации. Най-често използваните са: Clozapin, Seroquel, Olanzapin.
Антидепресантите се прилагат при депресивни състояния. Те подобряват не само депресивните, но и когнитивните разстройства. По-често използваните са: циталопрам, пароксетин, сертралин. При съдовата деменция лечението е насочено към основното заболяване, а деменцията, вследствие Паркинсонизъм, се лекува успоредно с лечението на основното заболяване.
Широко се прилага и занимателна терапия.
Увеличаването на честота на дементните състояния изисква и увеличаване на социалните мерки. Да се създадат центрове за лечение, рехабилитация, да се положат усилия за освобождаване на близките им от грижи за тях, за да запазят своето социално функциониране. Напоследък се счита че резултатите от лечението са оптимистични.
Книгопис:
1.Гайдарова, Р,.Деменции /монография/2004/ ИК „ЗИП“ ЕООД.
2.Милев, В.,Психични разстройства при атрофични процеси на главния мозък.-91-100. Ръководство по психиатрия, том 2,91-95., под ред. На Хр.Христозов.9
3.Петров, И.Х.Стареене и психични разстройства-280-283. Психиатрия, под ред. На Д.Писева,2005
4.Georges’S et al.Elderly patients with dementia’.Geriatric Psychiatry,546-551,2008
5.Hugh,C, Hendrie,B. Epidemiology of Dementia and Alzheimer,S disease. The American Journal of Geriatric psychiatry .vol.6, 1998,p.3-16
6.Teipel S et all. DG.PPN. Болест на Алцхаймер, Kongress, 2015, Сп.Неврология и психиатрия, 3/2016.
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Р. Гайдарова, д.м.
УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен
бул. „Климент Охридски”, 1
5800, Плевен
