Обявената от Министерството на здравеопазването (МЗ) промяна в методиката за определяне на възнагражденията на директорите на държавните болници ще има изключително ограничен ефект върху финансовото състояние на сектора. Това коментираха пред БНР икономистът Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) и здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Според изчисленията на МЗ новата мярка се очаква да спести около 2,2 млн. евро (близо 4,3 млн. лв.) годишно, които ще останат в бюджета на самите лечебни заведения.
„Капка в морето“ на фона на общите разходи за здраве
Експертите са категорични, че спестеният ресурс е незначителен на фона на милиардните бюджети на НЗОК и здравното министерство:
- Петя Георгиева (ИПИ): Описва мярката като „капка в морето“ и отбелязва, че тя е по-скоро реакция на силния обществен натиск относно високите възнаграждения в сектора. По думите ѝ регулацията ще ограничи единствено основната заплата, но няма да повлияе върху крайните общи доходи на голяма част от директорите на големите болници.
- Аркади Шарков (ЕКИП): Определя спестените 2 млн. евро като „наносума“ и определя хода като популярен (популистки) гест. Той изтъкна, че повечето болнични мениджъри генерират доходи от съвместяване на дейности – като практикуващи лекари, преподаватели, клинични изпитвания и други източници.
Финансово състояние на държавните болници и стимулите за управление
Икономистите засегнаха и въпроса за финансовата дисциплина в държавното здравеопазване:
- Просрочени задължения: Към момента от 34 държавни болници у нас 12 имат натрупани просрочия, докато останалите 22 успяват да балансират бюджета си. Това показва, че настоящият финансов модел работи при част от лечебните заведения, но липсват правилните механизми за стимулиране на ефективността.
- Специфика на държавния сектор: Държавните болници поемат най-тежките и спешни медицински случаи, което прави избягването на дългове изключително трудно.
- Разлика с частните болници: Шарков допълни, че възнагражденията в частния сектор остават значително по-високи, включително и поради възможността за разпределяне на дивиденти.
„Действията на държавата не трябва да целят да задоволят нуждите на тълпата, а да оценяват как директорът управлява дружеството – дали се разплаща навреме и каква е крайната ефективност от лечението на пациентите“, категоричен бе Аркади Шарков.
