Българското дружество по алергология и Българското дерматологично дружество внесоха съвместни предложения за въвеждане на медицински критерии, с които съвременната биологична терапия за хронична уртикария да започне да се реимбурсира от НЗОК. Това съобщи председателят на Българското дружество по алергология д-р Симеон Узунов (УМБАЛ „Александровска“) в подкаста на БНР „Кожа и здраве“.
Според експерта около 25% от хората преживяват поне един инцидент с уртикария през живота си. При приблизително 2000 пациенти в България обаче заболяването преминава в тежка хронична форма, която продължава месеци или години и изисква таргетно лечение.
Предимства на биологичното лечение
Биологичните препарати са насочени директно към причинно-следствените механизми на заболяването:
- Рядко приложение: Прилагат се под формата на апликация веднъж месечно.
- Без страничните ефекти на стероидите: Спестяват продължителния прием на системни кортикостероиди.
- Висок контрол: Постигат продължителна ремисия и драстично подобряват качеството на живот.
Стъпки в терапията: От антихистамини до таргетни медикаменти
Международните гайдлайни за лечение на уртикария предвиждат следната последователност:
1. Първа линия: Втора генерация антихистамини. При липса на достатъчен контрол дозата може да бъде увеличена до 4 пъти под строг лекарски надзор.
2. Втора линия (при резистентни форми): Преминаване към биологична терапия, когато максималните дози антихистамини не дават резултат.
Диагностика, симптоми и опасни грешки
Д-р Узунов припомни, че уртикарията се характеризира със силно сърбящи, зачервени и надигнати обриви (приличащи на изгаряне от коприва), както и с отоци:
- Характерна особеност: Обривите изчезват напълно без остатъчни белези, което често подвежда пациентите да търсят лекарска помощ едва след преминаване на пристъпа.
- Диференциална диагноза: Оточните форми без обрив изискват внимателно разграничаване от наследствения ангиоедем. Докато обикновеният оток отминава до 36 часа и се влияе от антихистамини, ангиоедемът трае дни, не реагира на стандартно лечение и може да бъде животозастрашаващ.
- Самолечение и излишни разходи: Алергологът предупреждава, че хроничната уртикария рядко се дължи на хранителна алергия. Самоволното спазване на строги диети и провеждането на скъпи лабораторни тестове за стотици левове са сред най-честите грешки, които не носят облекчение.
„Качеството на живот при пациентите с хронична уртикария е съпоставимо с това на хората с тежка коронарна болест на сърцето – поради постоянния сърбеж, безсънието и социалната изолация. Правилната и навременна диагностика от специалист е единственият път към контрол над заболяването“, категоричен е д-р Симеон Узунов.
