Достъпът до съвременни терапии и иновативни медикаменти в Европа продължава да бъде дълбоко неравен, като времето за изчакване варира от броени седмици до над три години в различните региони. Това разкрива новият мащабен доклад на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA), цитиран от Euronews.
Глобалният спад във публичното финансиране
Проучването очертава тревожна тенденция – модерното лечение в ЕС става все по-трудно достъпно от финансова гледна точка. Данните показват, че през 2025 г. едва 28% от новите лекарствени продукти са били изцяло поети от публични средства (здравни каси и фондове), което е драстичен спад в сравнение с 2019 г., когато този процент е бил 42%. Почти една пета от съвременните терапии вече се отпускат само при строго ограничени условия.
Според доклада, пациентите в определени европейски държави са принудени да чакат средно до 7 пъти по-дълго в сравнение с гражданите на по-развитите икономики, за да получат достъп до абсолютно същата молекула.
Къде се чака най-много?
Статистиката на EFPIA сочи, че средният период от момента, в който Европейската агенция по лекарствата (EMA) разреши даден медикамент, до реалната му поява на пазара в отделните страни, възлиза на 532 дни. Разделението по географски признак обаче е огромно:
- Западна и Северна Европа: Пациентите получават достъп до нови лечения в рамките на 100 до 500 дни. Абсолютен лидер е Германия, където лекарствата са налични едва 56 дни след одобрението им. На челните позиции по скорост са още Швейцария, Сърбия, Австрия и Дания.
- Южна и Източна Европа: Периодът на изчакване се разтяга драстично между 500 и 900 дни.
- Опашката на класацията: Най-критично е положението в Румъния (1201 дни), Португалия (784 дни) и Литва (783 дни). България също е сред държавите с най-бавен достъп – у нас административните и пазарните процедури отнемат средно 627 дни (близо 2 години).
Количественият дефицит на иновации
Освен времето за изчакване, сериозен проблем се оказва и самият брой на въведените продукти, особено в сферата на редките заболявания и онкологията.
Докладът на EFPIA проследява съдбата на 168 иновативни лекарства, лицензирани в периода 2021–2024 г. Докато Германия е осигурила почти пълния пакет от модерни терапии за своите пациенти, страните в Източна Европа и Балтийския регион остават в дъното. България се позиционира в златната среда на таблицата със своите 77 налични медикамента, но забавянето от две години за тяхното реално навлизане в практиката остава сериозно предизвикателство пред родното здравеопазване.
