Нова мащабна вълна от екстремни горещини се надига над Атлантическия океан и заплашва да донесе поредните температурни аномалии на европейския континент. Според синоптичните прогнози още тази седмица живакът в Португалия и Южна Испания ще удари критичните 43 градуса, докато Франция, Белгия, Нидерландия и Люксембург (Бенелюкс) се подготвят за поредния пик на лятото. Паралелно с това части от Централна Азия буквално се пекат под температури над 40 градуса.
Във връзка с надвисналата климатична заплаха Световната здравна организация (СЗО) свика спешна международна среща. В нея се включиха над 130 представители от 41 държави членки на СЗО/Европа, Европейската комисия и организации от гражданския сектор, които анализираха готовността на системите за справяне с кризата.
Регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге обяви, че споделените данни разкриват както сериозен напредък в някои страни, така и опасни системни пропуски, които не могат да бъдат пренебрегвани. „Специализираните планове за действие при екстремни температури спасяват човешки животи в реално време. Държавите, които вече са ги разгърнали, реагираха светкавично, координираха институциите си и защитиха гражданите си“, посочи д-р Клуге.
Как реагират най-подготвените държави на континента?
- Италия: Поддържа активна система за мониторинг на смъртността в 45 големи града, която осигурява на властите данни за въздействието на жегата в почти реално време.
- Испания: Сключи директни партньорства с водещи медии, за да подобри и ускори масовото разясняване на здравните рискове сред населението.
- Австрия: Задейства актуализирания си национален план, въведе строги регулации за защита на работещите на открито и обедини регионалните и националните си щабове.
- Белгия: Обяви най-високата степен на тревога едва за втори път от шест години насам.
- Франция: Демонстрира работеща междусекторна връзка, която помогна за пренасочване на ресурсите и сериозно облекчи натиска над спешните отделения.
- Северна Македония: Мобилизира съвместни екипи с Червения кръст, за да осигури помощ и вода за хората без постоянен дом.
Ефективният здравен план срещу жегите представлява комплексна система, която обвързва ранните метеорологични предупреждения със спешна реакция на здравните, социалните и трудовите ведомства, както и с градското планиране.
Къде са пропуските и кои групи остават невидими за системата?
Най-сериозната критика на д-р Клуге е свързана с факта, че близо половината от страните в Европейския регион все още нямат официален национален план за действие при екстремни горещини.
Сред останалите сериозни дефицити, посочени по време на срещата, се открояват:
1. Липса на лична оценка за риска: Голяма част от гражданите не осъзнават, че здравето им е застрашено, дори когато институциите обявят червен код.
2. Инфраструктурни проблеми: Отчита се спешна нужда от повече климатизирани обществени зони и по-добра логистика за уязвимите групи. Здравната инфраструктура в много страни все още не е устойчива на климатичните промени.
3. Бюрократични забавяния: Някои правителства се сблъскват с тромави процедури при официалното обявяване на топлинна вълна, което забавя реакцията на здравните власти.
4. Социална изолация: В целия регион хората, настанени в социални домове за дългосрочни грижи, бездомните и самотните възрастни хора все още остават извън обхвата на държавната подкрепа.
СЗО обяви, че ще обобщи всички поуки от настоящата криза и ще ги изпрати като задължителни насоки до всички 53 държави членки. Организацията вече оказва директна техническа помощ на няколко страни и остава на разположение за подкрепа на всяко правителство, което иска да изгради работещи координационни структури.
„Сега сме длъжни да работим на два фронта едновременно: спешно да коригираме всичко, което се провали през последните седмици, преди да ни е ударила следващата вълна, и паралелно с това да изградим здравни системи, които са трайно подготвени за екстремния климат“, заключи регионалният директор на СЗО.
