Да бъде иницииран дебат за промяна на сега съществуващия здравноосигурителен модел предвижда проекта за Национална здравна стратегия 2021-2030. Дебатът обаче ще бъде конкретизиран за въвеждане на форми на конкуренция между НЗОК и застрахователи.
От Министерството на здравеопазването уточняват, че все още не е постигнат обществен консенсус относно бъдещия здравноосигурителен модел, доколко е необходима радикална промяна на сега действащия модел и има ли този модел потенциал за развитие в следващия програмен период. От МЗ припомнят също, че на проведените през 2018 и 2019 г. кръгли маси бяха обсъдени два варианта на модела – тристълбова система от основен пакет в НЗОК, допълнително задължително застраховане и доброволно застраховане и конкуренция на застрахователи за основния пакет плюс допълнително доброволно застраховане.
Основната цел на стратегията е до 2030 г. да се постигне намаляване дела на преките плащания и нерегламентираните разходи в системата. Ще бъдат създадени и стимули за развитие на доброволното здравно застраховане.
Страната и в бъдеще щяла да продължи да бъде подлагана на силен натиск за увеличава средствата за здравеопазване както заради неефективни практики в сегашната система, така и заради застаряването на населението, нарастването на хроничните заболявания и техническия прогрес. Затова, с цел постигане на стабилност и фискална устойчивост, било наложително в системата на здравеопазването да бъдат определени приоритети, които да доведат както до ефективно разпределение на финансовите ресурси, така и до възможности за достъп до структурните фондове на ЕС.
„Съществен елемент на политиката за повишаване на ефективността на здравните разходи е преразпределение на ресурсите по видове медицинска помощ – първична, специализирана извънболнична, болнична и спешна помощ. Финансовата ефективност на системата е пряко свързана с пренасочване на ресурсите към дейностите по промоция на здравословен начин на живот, активна профилактика и скрининг, превенция и ранна диагностика на социално значими заболявания. Необходимо е пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ, с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ“, пише в проекта на стратегията.
Финансирането на дейностите в специализираната извънболнична помощ трябвало да се насочи към високоспециализирани консултации и дейности, голяма част от които сега се осъществяват в болничната медицинска помощ. Затова щял да бъде създаден модел на финансиране на амбулаторните болнични случаи, за да се използва ефективно капацитета им без това да води до излишни хоспитализации и разходи за болнична помощ. Пакетът здравни дейности, осъществявани в болничната помощ, трябвало да бъде периодично актуализиран, за да се извеждат от него дейностите, които не налагат болничен престой и могат да бъдат осъществявани в амбулаторни условия. Необходимо било и усъвършенстване на класификацията на болничните дейности и обвързване на финансирането им със сложността и резултатите от болничното лечение. Ще бъдат създадени и механизми за пренасочване на средства към нови форми на обслужване на пациентите – продължително лечение, дългосрочни грижи и палиативни грижи.
По отношение на събираемостта на здравните вноски от МЗ предлагат да се провеждането на мултисекторна държавна политика. Така трябвало да се стопи броя на здравнонеосигурените лица, които средно са между 500 000 и 700 000. Допълнително трябвало да се повиши мотивацията на населението да изпълнява задължението си за внасянето им.
„Едновременно с това трябва да бъдат създадени адекватни условия за развитие на доброволното здравно осигуряване чрез медицински застраховки, които да позволят на гражданите достъп до желани здравни услуги в страната и чужбина извън създадените механизми за финансиране с публични средства“, заявяват от министерството.
