Брой 8/2019
Д-р А. Петкова, д.м., FEBO, Акад. П. Василева, д.м.н., FEBO
СОБАЛ „Академик Пашев“ – София
Кератоконусът е дегенеративна, невъзпалителна, прогресивна ектазия на роговицата, настъпваща вследствие вътрешни структурни промени, които водят до нейното изтъняване и придобиване на конична форма. Според различни автори честотата е между 1:1000 и 5:10000.
Съществуват различни теории за причините за възникване на болестта:
• предава се генетично
• дегенеративно заболяване на роговицата, вследствие на други болестни процеси
• засилена ензимна активност, липса на ензимни инхибитори
• прекомерно търкане на очите
Началните симптоми са като при всички астигматични рефракционни аномалии – влошено зрение. Честата смяна на очила, промяната в градусите на предпочитаната цилиндрична корекция и развитието на неправилен астигматизъм, както и лошото зрение при намалено осветление, трябва да ни потикнат към допълнителни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата кератоконус.
Кератоконусът обикновено се диагностицира при млади хора в пубертета или около двадесетата им годишнина. Засяга и двете очи, но в различна степен. Прогресира в период от 10-12 години. Колкото по-рано се яви субективната симптоматика от нарушено зрение, толкова по-бързо и по-тежко е развитието на болестта.
За поставяне на диагнозата се прилагат различни методи. Изследването започва с рутинните методи – зрителна острота, авторефрактометрия, кератометрия и биомикроскопия.
При кератометрия над 45 D, трябва да мислим за кератоконус. В началните стадии на заболяването при биомикроскопията може да няма видими промени по роговицата. При по-напреднали случаи се появява пръстенът на Fleischer (отлагане на хемосидерин в епителните клетки), стриите на Vogt (фини линии в роговицата – следствие изтъняването и разтягането й) както и белегът на Munson (при поглед надолу V-образно притискане на долния клепач). При напреднали случаи може да руптурира десцеметовата мембрана и в роговицата да навлезе течност от предна очна камера. Състоянието е остро и болезнено, зрението пада значително. Нарича се Hydrops corneae. След адекватна локална терапия обикновено до 6-8 седмици роговицата възвръща част от предишната си прозрачност.
1. Пръстен на Fleischer
2. Стрии на Vogt
3. Hydrops corneae
Съвременната диагностика на кератоконуса изисква специализирани апаратни изследвания.
Основен метод за поставяне на диагнозата е роговичната топография. Този метод се основава на анализ на изображението, получено чрез рефлексия на пръстените на Плачидо върху роговицата.
Използваме различни апарати, които измерват кривините на роговицата в около 20 000 точки, за разлика от обикновената кератометрия, където измерването е в 4 точки.
Тъй като при кератоконуса роговицата прогресивно изтънява, важно е да измерваме и проследяваме във времето нейната дебелина. Този метод наричаме пахиметрия. Съществуват ултразвукова и оптична технологии. Последната е безконтактна и лесно изпълнима. Използваме оптичната кохерентна томография (ОСТ). Нормалната дебелина на роговицата варира при различните хора, но е средно около 550 микрона. При кератоконичните очи дебелината е под 500 микрона.
Най-съвременните апарати, освен че мерят цялостната дебелина на роговицата, измерват и дебелината на епитела – най-повърхностния й слой. Доказано е, че епителът е по-тънък върху по-изпъкналата зона на роговицата и по-дебел върху по-плоската. Образува се т.нар. форма „тип поничка“. Тази методика ни дава възможност да диагностицираме заболяването в ранни стадии.
Лечението на кератоконуса е в две посоки – подобряване на зрението и спиране прогресията на заболяването. Подобряването на зрението се осъществява чрез корекция с очила, контактни лещи, а в напредналите стадии чрез ламеларна или перфоративна кератопластика.
гресията на заболяването. Доказан метод за това е корнеалният cross-limking. Роговицата се накапва с разтвор на витамин В2 или рибофлавин и се облъчва от специална лампа с UVA лъчи. Създава се биохимична реакция, при която се засилват връзките между колагеновите влакна в стромата на роговицата.
Ранната диагноза на кератоконуса е от изключително значение, за да се спре прогресията му. Редовните прегледи при офталмолог, особено на млади хора с астигматизъм, са ключови за запазване на добро зрение.
Литература:
1. Rabinowitz Y.: Keratoconus, Surv Ophthalmol 42 (4) January–February 1998
2. Joaquín Fernández Pérez, Almudena Valero Marcos, Francisco Javier Martínez Peña :Early diagnosis of keratoconus: what difference is it making?, Downloaded from https://bjo.bmj.com/ on March 28, 2016
3. Alain Saad1,2 and Damien Gatinel1,2 :Topographic and Tomographic Properties of Forme Fruste Keratoconus Corneas, IOVS, November 2010, Vol. 51, No. 11
