Брой 8/2016
Проф. д-р Б. Ангелов д.м., д-р Д. Димова, д-р М. Баташки, д-р М. Михайлова
Медицински институт на МВР, Отделение по Очни болести – София
Резюме
Синдромът на сухото око (ССО) е многофакторно заболяване на слъзния филм и очната повърхност, водещи до симптоми на дискомфорт, зрителни нарушения, нестабилност на слъзния филм и увреждане на очната повърхност. Това състояние често е придружено от хиперосмоларитет, разкъсване на слъзния филм и възпаление на очната повърхност. Въпреки очните капки, терапевтична ефикасност и сътрудничеството с пациента са далеч от оптималното. Това незадоволително състояние повишава нуждите от развитие на прецизна диагностика, която ще осигури адекватна терапия на пациентите и повишаване на техният комфорт. Корнеалният топограф Антарес ни дава възможност за точна, обективна и прецизна диагностика. Повишаването на диагностичната ефикасност ще повиши очакваните терапевтични резултати и сътрудничеството с пациента.
Въведение
Слъзният филм е важно условие за съхраняване на здрава очна повърхност, която се изгражда от роговица, конюнктива и Мейбомиеви жлези. Слъзният филм е първата очна среда, даваща възможност за получаване на ясен и добре фокусиран образ. Той трябва да е прозрачен, равномерно разстлан върху роговицата и с гладка повърхност.
Сухото око засяга милиони хора по целия свят. За сухото око има много причини, включващи хормонален дисбаланс, възраст, очно възпаление, пациенти с глаукома на поддържаща терапия и др. Увеличаващата употреба на видеодисплеи, компютри и мобилни устройства определя нарастващата честота на сухото око. По настоящем, умерената сухота се третира с капки изкуствени сълзи, с цел да се увеличи хидратацията. Подобна заместителна терапия осигурява временно облекчение на пациентите. Хроничното състояние на сухотата се наблюдава при глаукомно болни пациенти. Честотата и тежестта на ССО при пациенти с глаукома е свързана с броя антиглаукомни медикаменти и продължителността на заболяването. Въпреки че очните капки са лесни за приложение, ефикасността от лечението и комплайънса при пациентите са далеч под желания резултат. Като цяло лечението, използвано при пациентите със сухо око, е недостатъчно. Това незадоволително състояние повишава нуждите от развитие на прецизна диагностика, която ще осигури адекватна терапия на пациентите и повишаване на техният комфорт. Повишаването на терапевтичната ефикасност и на сътрудничеството ще повиши очакваните резултати.
Синдромът на сухото око нараства с напредване на възрастта. Наблюдава се по-голямо разпространение сред жените и глаукомно болните пациенти. Честотата на ССО е около 4 пъти по-висока сред пациенти с глаукома, в сравнение със здрави индивиди. Влиянието на консервантите и активните вещества в антиглаукомните капки водят до промени в очната повърхност. Препоръчва се регулярна оценка на очната повърхност при пациенти с глаукома, особено при тези, които са на дългогодишна и/или полимедикаментозна терапия.
Синдромът на сухо око предизвиква промени в слъзния филм и възпалителни изменения на очната повърхност. Това води до дискомфорт, влошено зрение, нарушена стабилност на очната повърхност. Често води и до повишен осмоларитет на сълзите и съпровождащи възпаления на очната повърхност. Въпреки напредването във фармацевтичната промишленост, огромния избор от артефициални, капки изборът на точния медикамент остава предизвикателство. Целта на тази заместителна терапия е да възстанови очната повърхност, гладкостта и да поддържа роговичната бариерна функция. В последните години навлезе и терминът болест на очната повърхност (Ocular surface disease).
Методи за изследване
Изследването и доказването на непълноценността на слъзния филм е от съществено значение за диагностиката и правилното лечение. Основните методи за изследване са: биомикроскопия; функционално изследване на слъзната секреция – Тест на Ширмер; диагностично оцветяване на слъзната секреция с флуоресцеин, рос бенгал, лизаминово зелено; изследване осмоларитета на слъзния филм; определяне големината на слъзния мениск; изследване стабилността на слъзния филм и др.
Корнеални топографи
Един от основните методи за изследване на очната повърхност е проследяване стабилността на слъзния филм – Време за разкъсване на слъзния филм. В съвременни условия това става с корнеални топографи. Компютърната Видеокератоскопия и Мейбография е метод за оценка на състоянието на слъзния филм. Това дава възможност за количествено, обективно и цялостно измерване на слъзния филм. Такава оценка може да бъде направена от няколко корнеални топографа – Sirius (CSO, Sirius System), Modi (CSO, MODI – 02), Cobra (CSO, Cobra – 9000), или ANTARES (CSO, ANTARES – 2014), използвайки светлинен източник.
Корнеалният топограф Antares разполага с: режим за изследване на Мейбомиевите жлези; режим за неинвазивно заснемане; анализ на разкъсването на слъзния филм; кератометрия; аберометрия; анализ за кератоконус; 3D представяне; видео заснемане на предния очен сегмент; модул за контактология.
Целта на анализа за разкъсването на слъзния филм е обективна оценка на целостта на слъзния филм и разпространението му върху предна роговична повърхност. Слоят се възстановява след всяко мигане и има тенденция да изтънява и да се разкъсва за няколко секунди, до следващото мигане. Това е иновативен тест, извършващ се чрез видеокартоскопия. Видеото се записва с проекцията на диска на Плачидо върху роговицата на пациента. Перфектното отражение на ринговете на диска всъщност гарантира равномерното разпределение на слъзния филм върху предната роговична повърхност. Центрирането е изключително важно, тъй като надеждността на изследването може да се влоши от лошо фокусиране. След като приключи записа, вдясно се изброяват числови данни за:
• NIF-BuT (Non Invasive First BuT),
• NIAvg-BuT (Non Invasive Average BuT),
• вторични данни, свързани със записания филм, като например общите секунди, скоростта на кадрите и общата сума на образите.
Екранът за преглед на слъзния филм е разделен на четири квадранта. Първият от тях съдържа видео на видеокератоскопията, както и набор от контроли, кадър по кадър, на които се показват първия и/или последния кадър от видеото. В горния десен ъгъл има карта. Тя е динамична и показва промени в реално време. При кликване с мишката върху дадена точка от видеото е възможно да се разшири изследването в реално време по площ, за да се наблюдава разпадането в детайли. От снимката може да се забележи как слъзния филм започва да се разкъсва в долната част на отразения диск.
Картата е разделена на радиални сектори, според следните критерии:
• области с непрозрачни участъци, дължащи се на отразени клепачи, мигли и др.;
• зелени участъци без цифрови стойности, които показват зони, в които слъзния филм е останал непокътнат по време на цялото изследване;
• сектори, съдържащи числени стойности.
Зелено означава, че разкъсването става при нормални условия, т.е. след около 10 секунди от началото на контролата. Червено показва, че разкъсването е по-тежко, а именно, че е станало в рамките на няколко секунди. Филмът е разкъсан или е с намалено време за разкъсване. Време за разкъсване на слъзния филм от 0 до 4 секунди се счита за клиничен индекс на основни загуби. Време в диапазона от 4 до 10 секунди се преценява индивидуално, като се вземат предвид други показатели на пациента. Време над 10 секунди обикновено показва добри условия за разкъсване на филма. Максимално допустимото време от софтуера е 17 секунди. Време, превишаващо този период, няма значение от клинична гледна точка и не участва в анализа.
Заключение
Синдромът на сухото око засяга качеството на живот на пациентите. Въпреки многообразието от изкуствени сълзи на фармацевтичния пазар, изборът на правилния медикамент остава предизвикателство. Правилното терапевтично поведение зависи от прецизната и обективна диагностика и проследяването на пациентите. Благодарение на корнеалния топограф Антарес можем да направим обективно изследване на очната повърхност и да разграничим двете основни форми на синдрома, а именно дали има нарушена водна и муцинова компонента на слъзния филм, или повишена изпаряемост, вследствие изменения в липидния компонент.
Изследването на очната повърхност с корнеален топограф Антарес е от изключителна важност за прецизна диагностика, изписване на адекватна и пълноценна терапия, проследяване на пациентите, подобряване качеството на живот и подобряване на сътрудничеството с пациента.
