Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / Педиатрия / Контрол на бронхиалната астма в детската възраст

      Контрол на бронхиалната астма в детската възраст

      отGP News публикувано на 01.07.200613.09.2022 Педиатрия

      Брой 7/2006

      П. Переновска
      Детска клиника, МБАЛ „Александровой “ София

      Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детската възраст 8-10 % от всички деца. Астмата е най-честата причина за посещение на спешното детско отде­ление, за хоспитализации и пропуснати дни в учи­лище. Патогенетично комбинацията от генетична предиспозиция, фактори на околната сре­да, вирусни инфекции и начин на живот повлиява имунната система в ранното детство и може да доведе до развитието на алергични заболявания и астма. В патогенезата на хроничното възпаление на дихателните пътища играят роля мно­го клетки, възпалителни и структурни Т-клетките, еозинофилите, мастоцитите, макрофагите, епителните клетки, фибробластите и даже гладкомускулните клетки на бронхите. Отделят се проинфламаторни и цитотоксични медиатори и цитокини. Това може да доведе до:

      Upper dyspeptic syndrome ad

      ♦ вариабилна, различно изразена и спонтанно или под влияние на лечението обратима дифузна обструкция;
      ♦ повишение на бронхиалния отговор към раз­лични специфични и неспецифични стимули.
      Клетките в дихателните пътища, васкуларната пропускливост, хиперсекрецията, гладкомускулната контракция, епителната десквамация и бронхиалната хиперреактивност участват в регулацията на възпалението на дихателните пътища и в ремоделирането на бронхите чрез отделяне на цитокини и фактори на растежа. През последните години повечето автори приемат Th2 хипотезата за алергията.

      Астмата започва в ранните етапи от живота: около 80 % от астматиците са диагностицирани преди 6-ата им година. Не всички деца, преболедували от инфекция на долните дихателни пътища с кашлица и/или свирене в гърдите, развиват персистираща астма. Астматиците в ранното дет­ство са в по-голямата група на транзиторните свиркачи. в предучилищна възраст децата с рекурентно свирене и атопия са и с повече рискови фактори за персистираща астма. важно е да се отбележи, че много атопични деца не развиват персистираща астма. От друга страна, астма може да се развие и при неалергично дете.

      Повечето от астматично болните деца разви­ват симптоми в ранна възраст, но диагнозата им често е неточна и ненавременна.

      Рискови фактори за развитие на бронхиална астма в детската възраст според GINA 2002 са:
      ♦ бронхопулмонална дисплазия;
      ♦ респираторни инфекции бронхиолит;
      ♦ паразитни инфекции;
      ♦ социално-икономически фактори;
      ♦ храна и медикаменти (аспирин);
      ♦ цигарен дим;
      ♦ затлъстяване;
      ♦ замърсяване на въздуха;
      ♦ генетично предразположение, атопия, мъжки пол, свръхчувствителност на дихателните пъти­ща;
      ♦ алергени в дома прах, животински косми, хлебарки, плесен;
      ♦ алергени на открито полени, спори, индустриални химикали, насекоми.

      Важни опорни точки за диагнозата астма 6 детската възраст са:
      ♦ фамилна обремененост и собствен алергичен терен;
      ♦ кашлица, свиркащо затруднено дишане;
      ♦ неспокоен сън поради кашлица и/или задух;
      ♦ влошаване на симптомите от вирусни инфек­ции, физическо натоварване, контакт с алергени, емоции, цигарен дим, метеорологични промени;
      ♦ повторяемост на симптомите сезонна, в определена обстановка;
      ♦ благоприятно повлияване от бронходилататори.

      Астмата при децата е проблем за пациента и цялото семейство.
      Ефектът върху пациента включва: симптоми през деня, ограничаване на физическата активност, отсъствие от училище, нощна симптома­тика и емоционални проблеми.

      Ефект върху семейството: недоспиване, влия­ние върху работата и социалния живот, чувство на вина и тревога, ефект върху братя и сестри.

      Какво се разбира под „контрол“?
      ♦ липса на симптоми (или минимални)
      ♦ липса на екзацербации
      ♦ свеждане до минимум ползването на бронходилататори за облекчаване
      ♦ нормална ежедневна активност
      ♦ социална адаптация и посещаемост на у-ще
      ♦ вариабилност на вЕД <20% ♦ ВЕД >80% от достижимия и минимално подобрение след бронходилататор

      Не трябва да се забравя, че астмата е хронична и вариабилна болест. Комплексната терапия саниране на околната среда, обучение и медикаментозно лечение, изисква гъвкав подход, който да корелира с тежестта на астмата.
      Програмата за контрол на астмата си поставя следните цели:
      ♦ Постигане и поддържане контрол на симптомите
      ♦ Предотвратяване на екзацербациите
      ♦ Белодробна функция, възможно най-близка до нормалната
      ♦ Избягване на странични ефекти от лечението
      ♦ Предотвратяване на необратимите промени на дихателните пътища
      ♦ Предотвратяване на смъртността

      Комплексният терапевтичен план за изпълнение на поставените цели включва:
      ♦ Опит за отстраняване на алергена
      ♦ Алергенна имунотерапия (специфична хипосенсибилизация)
      ♦ Обучение на болните:
      – техника на инхалиране
      – ВЕД метрия
      – писмен план за лечение
      ♦ Медикаментозно лечение
      Изследванията показват, че най-голямата част 55%, от икономическата цена на астмата се дължи на преки медицински разходи (60 % за болнични разходи и оказване на спешна помощ, 30 % за медикаменти и 10 % за лекарски услуги).

      За лечение се използват две основни групи медикаменти:
      1) за контрол прилагат се ежедневно продължително време за постигане и поддържане на контрол върху астмата;
      2) за облекчаване на острата симптоматика използват се при нужда и действат бързо за преодоляване на бронхоконстрикцията и придружаващите остри симптоми като свиркащо дишане, стягане 6 гърдите и кашлица. Прилагат се при екзацербация на всички форми на бронхиална аст­ма в детската възраст селективните бързодействащи р2-агонисти в адекватни дози са сред­ство на избор. Инхалаторният начин на прило­жение е предпочитай поради високата терапе8тична активност при дози, 10-20 пъти по-малки от пероралните, и малкото странични явления. Първоначалният ефект настъпва незабавно, максималното действие е 60 минути, продължителността 4-6 часа. Ventolin 0,5 mg/ml се дозира по 0,15-0,3 мг/кг/доза (max 5 мг) и се разрежда с 2-4 мл физиологичен серум за приложение чрез ултразвуков компресионен инхалатор. вместо Ventolin може да се инхалира Bricanyl. Поради почестите и по-тежки странични явления в дет­ската възраст не се препоръчва Berotec.

      Много медикаменти, използвани за лечение на бронхиална астма (напр. глюкокортикостероиди, |32-агонисти, теофилин), се метаболизират по-бързо при децата, отколкото при възрастните.

      Медикаментите за контрол са:
      ♦ инхалаторни глюкокортикостероиди
      ♦ системни глюкокортикостероиди
      ♦ антилевкотриени
      ♦ натриеб кромогликат (кромолин натрий), недокромил натрий
      ♦ метилксантини
      ♦ инхалаторни р2-агонисти с удължено действие и перорални р2-агонисти с удължено действие
      ♦ инхалаторни КС 8 съчетание с дългодействащи р2-агонисти (Seretide, Simbicort)
      Кортикостероидите имат мощен противовъзпалителен ефект, намаляват бронхиалната хиперреактивност, секрецията на мукус и отока на лигавиците, увеличават броя на (3-адренорецепторите в белите дробове и повишават чувствителността им към действието на р2-агонистите. Прилагат се за контрол на персистираща астма независимо от тежестта. Изисква се редовно индивидуално титриране на дозата за осигуряване на оптимален контрол с възможно най-ниска доза ИКС.

      Дозировката и продължителността на корmuKocmepougHomo лечение се определят от тежестта и клиничното протичане на астмата. Нежеланите ефекти от парентералното и пероралното им приложение са 8 значителна степен редуцирани при инхалаторните кортикостероиди. Съвременните основни насоки в лечението на детската астма препоръчват инхалаторни­те стероиди като най-ефективната противовъзпалителна терапия. въпреки това много лекари и родители са загрижени относно потенциалните странични ефекти на дълготрайното корти­костероидно лечение, особено за влиянието му върху растежа. всички инхалаторни КС се абсорбират в известна степен и като дълготрайни странични явления на продължително прилагане на високите дози може да се очаква в някои слу­чаи появата на остеопороза, катаракта, глауко­ма, смутен костен растеж, оро-фарингеална кандидоза, дисфония, кашлица и дразнене в гърлото. Ниските и умерените дози не оказват влия­ние върху окончателния ръст и костната пльтност. Системните ефекти на инх. КС зависят от дозата и вида на медикамента, метаболизма в черния дроб и депозирането на медикамента. Редица проучвания показват, че при доза на инх. КС до 400 мкг/дн страничните явления са минимални. Използването на подходящи инхалаторни устройства допълнително намалява системната резорбция. Спейсърите се изписват за употреба с CFC-BDP инхалатори поради дбе причини:

      1) за да се избегне дискоординацията при употребата им, тъй като оптимален ефект се постига при едновременно натискане за пускане на дозата и началото на инспириума. Спейсърът задържа аерозола в камерата и позволява на пациента да вдиша лекарството с няколко дихателни движения;

      2) защото намалява депозирането на медика­мента в орофаринкса, като филтрира големите частици.
      Инхалаторните КС имат значим ефект подобряват се симптомите на астмата, намалява се нуждата от използване на системните КС, подобряват се белодробната функция и качеството на живот. Ранното включване на инхалаторните КС модифицира хода на заболяването и потенциално предпазва пациентите от развитието на хронична белодробна обструкция

      Особеност при терапията на астмата в дет­ската възраст е изборът на приспособленията за приложение на лекарствените средства по инхалаторен път.
      Небулизирането на разтвори с ултразвукови апарати не винаги е с оптимален ефект. Разпрашителите и инхалаторите, активиращи се от инспириума, не могат да бъдат използвани при деца под 5 години.

      При пациенти, при които не се постига контрол на астмата, се пристъпва към приложение или на високи дози КС, или на по-ниски дози инхалаторни КС в съчетание с дългодейстбащи (32-агонисти (комбинирани препарати Seretide, Simbicort)
      Seretide*
      ♦ Salmeterol 50 pg + Fluticasone 100 pg
      ♦ Salmeterol 50 pg + Fluticasone 250 pg
      ♦ Salmeterol 50 pg + Fluticasone 500 pg
      ♦ Symbicort*
      ♦ Formoterol 4,5 pg + Budesonide 80 pg
      ♦ Formoterol 4,5 pg + Budesonide 160 pg

      Това прави терапията с един инхалер по-удобна за пациента. Известно е, че лошото сътрудничество боди до увеличена употреба на облекчаващи и профилактични медикаменти, лош кон­трол върху астмата и повишена заболеваемост. Комбинираните препарати позволяват контрол на астмата с 60 % no-малка доза стероид, отколкото при употреба само на инхалаторен КС.
      |32-агонистите с дълго действие играят по-малка роля 6 лечението на детската астма като добавъчно инхалаторно лечение към ИКС 8 някои особени случаи:
      ♦ Salmeterol 2 х 50 рд (над 4 г.)
      ♦ Formoterol 2 х 4,5 рд (над 6 г.)
      Препаратите от групата на кромолините проявяват противовъзпалителен ефект, свързан със стабилизиране на мастоцитната мембрана. При приложението им не се наблюдават системни странични явления. Описаните нежелани ефек­ти най-често са свързани с пропелентите на аерозола или дразненето от прахов инхалатор. Препоръчват се при леката персистираща аст­ма.
      включването на антилебкотриени се препоръчва при лечение на лека и средно тежка форма на астма като допълнение към инх. КС. Техният адитивен ефект позволява да се постигне по-добър контрол на астмата при намалена доза на инхалаторния КС.

      Алергенната имунотерапия може да бъде част от компдексното лечение на лека и средно тежка астма при деца над 5 години с доказана клинично значима сенсибилизация към инхалаторни и/или поленови алергени.

      Лечението на съпровождащия бронхиалната астма алергичен ринит се провежда според ARIA антихистамини (локални и перорални), назални кортикостероиди, деконгестанти при големите деца, имунотерапия.
      Етапният подход в лечението на астмата придава особено значение на факта, че астмата във всяка възраст е болест, при която в основата на повтарящата се симптоматика лежи хронично алергично възпаление на дихателните пътища. Противовъзпалително лечение се налага при всички случаи на астма с изключение на интермитентната.
      Недобрият контрол и липсата на сътрудничество биха могли да бъдат следствие на прекалено сложна схема, неразбиране ролята на инхалаторните КС поддържащи и контролиращи лекарства, при които не се очаква моментално подобрение, социални обстоятелства и др. Съзнателната липса на доверие би могла да се дължи на увеждението, че лечението е ненужно, несигурно и боди „до пристрастяване“. При тийнейджърите важно значение има и чувството на срам и неудобство от астмата и от средствата за лечението й. Има достатъчно наблюдения, които доказват, че сътрудничеството при протибоастматичната терапия се подобрява, когато честотата на приема намалява.

      Изключително важно е да се поддържа прост лечебен режим, който да бъде съобразен с нуждите на пациента. Не трябва да се ограничава физическата активност на децата. Пациентите и техните родители трябва да бъдат добре обучени и информирани относно астмата и нейното лечение, както и да се обсъдят неоснователните безпокойства. Потенциални стратегии за подобряване на комплайанса в прилаганото лече­ние при астматично болните са редуциране на честотата на приема на медикаментите, промяна в начина на приемане, обучителни програми, поведенческо управление. Ранното и подходящо противовъзпалително лечение е от съществено значение за подобряване на дълготрайния изход от астмата. Изключително важна е и дълготрайната сигурност при децата.

      Стратегиите за превенция на астмата могат да се насочат към различните етапи от развитието на астмата: (1) навременна намеса в ранните години от развитието на астмата, (2) вторична превенция на рисковите (алергичните) деца, склонни към белодробна клинична изя6а и (3) първична превенция в ранното детство. Предучилищните години могат да са критичен период за ефикасността на подобни интервен­ции.
      Домашните любимци са едни от най-честите източници на алергени: слюнка (куче, котка, кон), урина (котка, куче, плъх), кожа, екскременти. Превенцията на алергиите при децата включва правилното хранене, кърмене, хигиена на отглеждане, социална среда без тютюнопушене в дома, без домашен любимец, без вредности.
      След един повторен остър епизод при детето трябва да се изработи нов личен терапевтичен план в писмен вид удобен, прост и точен, без всякакви двусмислия, като се отчитат индивидуалните особености на пациента и на неговото семейство.

      Навигация

      Предишна Предишна
      Често уриниране в детската възраст
      СледващаПродължаване
      Остри отравяния с бета-блокери в детската възраст
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене