Брой 7/2006

Доц. Д-р А. Анадолийска, дмн

Честото уриниране в дет­ската възраст е симптом на няколко често срещащи се клинични проблеми в педиатричната практика.
Честото уриниране (полакиурията) се дефинира като увеличен брой на уриниранията (микцията) през деня. То е различен симптом от полиурията, която е екскреция на ексцесивно количество урина. Въпреки че двата симпто­ма може да са свързани, повечето деца, които търсят медицинска помощ, имат нормално количество на отделената урина за деня, но са с често уриниране и малко коли­чество на отделената урина. Този симптом трябва също да се разграничи и от нощното напикаване. Повече от 90 % от новородените деца уринират още през първия ден след раждането. Кърмачетата уринират от 10-30 пъти дневно. След 2-годишна възраст честотата на микциите намалява наполовина, а обемът на урината нараства четирикратно. Децата от 2 до 5 г. уринират 8 до 12 пъти дневно, след 5-годишна възраст броят на микциите намалява от 6 до 12 пъти, а юношите уринират 4-6 пъти дневно. В училищната възраст честото уриниране се дефинира като уриниране през интервал, по-малък от 2 часа. То може да е резултат на намален капацитет на пикочния мехур или на психически стрес. Освен това то не е свързано с полидипсия. Когато честото уриниране е вторично, на базата на полиурия, уринният обем при всяко уриниране е нормален или по-голям и обикновено се съчетава с жажда.

За полиурия се говори, когато количеството на ури­ната е над 900 мл/м* 1 2/дн. Полиурия с разредена урина често е обусловена от намалена продукция на антидиуретичния хормон. Но тя може да е резултат и на водно обременяване.

Честото уриниране се среща като симптом на инфек­ция на пикочните пътища (ИПП). в детската възраст е особено важно ИПП да се диагностицира своевременно, защото изисква своевременно и адекватно лечение.
Уретралният синдром се наблюдава у момичета в юношеска възраст и се характеризира с остро нача­ло на честото уриниране, съпроводено с болки. Друга честа причина за уретрит е вагинитът, причинен от Chlamidia trachomatis, особено при плуване в закрити басейни. В юношеската възраст като възможна при­чина за често и болезнено уриниране трябва да се има предвид и инфекция с гонококи.

При често уриниране трябва да се изключат локална травма, мастурбация или сексуално насилие. Честото уриниране може да е и резултат на ентеробиоза.
Хиперкалциурията е честа неинфекциозна причина за синдрома на често и болезнено уриниране. При нея има фамилност за бъбречнокаменна болест и клинично се изявява с видимо кървава урина със съсиреци или асимптомна хематурия. Медикаментите са честа причи­на за често уриниране. Метилксантините (новфилин) и алкохолът инхибират продукцията на антидиуретичен хормон и водят до често уриниране. Хроничната хипокалиемия, хиперкалциемията и интоксикацията с вит. Д също се съчетават с често уриниране поради наруше­ние на реналния отговор към антидиуретичния хормон.

Пикочен мехур и уретра
1. Инфекции на пикочните пътища
2. вирусен цистит
3. Цистит от медикаменти вит. С, циклофосфамид
4. Уретрит вулвовагинит, баланит, локална травма, дребни глисти, чуждо тяло в уретрата
5. Неврогенен пикочен мехур спина бифида
6. Запек
7. Умствено изоставане
8. Ектопично разположен уретер

Бъбречен произход
1. Осмотична диуреза захарен диабет, след инжектиране на контрастна материя, неврогенна жажда
2. Камъни в бъбреците
3. Хиперкалциурия
4. Сол губеща форма на надбъбречна хиперплазия
5. Хронична хипокалиемия
6. Иинсипиден диабет

Медикаменти
1. Ккофеин кока-кола, кафе
2. Новфилин
3. Алкохол
4. Антихистамини
5. вит. D

Психогенен стрес ‘
1. Безпокойство
2. Водна интоксикация психогенна жажда, синдром на Munchausen by proxy
Честото уриниране може да се дължи на полиурия при бодна интоксикация. Тя трябва да се има предвид в случайте на нощна енуреза с полиурия. Макар и рядка за ранната детска възраст, психогенната полидипсия е често явление в юноше­ската възраст. При дете с често ури­ниране е от първостепенно значение изключването на ИПП.