Брой 8/2008

Д-р Адриана Дойчинова, дм
педиатър

Лактазната недостатъчноет (АН) е реакция на непоносимост към лакто­за. С най-голямо значение е за децата до З-годишна възраст, тъй като втози период млечните проддкти са значителна част от диетата.
При кърмачета в първите няколко месеца АН е прояба на преходна функционална незрялост на ензимната система на ГИТ. вторична АН се наблюдава по-често при постгастроентеритен синдром, дисбактери­оза при антибиотично лечение, имунни заболявания и др.
Лактозата е основен въглехидрат в млякото и важен храни­телен компонент, не само като източник на енергия, но и за:
♦ формиране на здрабословна чревна флора;
♦ източник на галактоза, есенциална за развитието на нервната система;
♦ способства абсорбцията на Са, Мд, Мп, профилактика на рахит и анемия.
Разгражда се до глюкоза и галактоза в тънкото черво под действието на ензима лактаза. Активността на лактазата се мени онтогенетично. Преди 34 г.с. е едва 30 % от нивото й през 39-40 г.с., затова АН често се среща при недоносени деца. При прехода към хранене от възрастов тип, към 3-5 година активността й намалява.

Клиничните прояви на АН зави­сят не само от количеството на лактозата в храната, но също така и от скоростта на стомашно изпразване. Когато постъпващото количество лак­тоза в тънките черва надхвърля капацитета на лактазата, голяма част преминава в колона неразградена. Това води до повишено газообразуване и осмолаpuтeт в лумена осмотичен тип диария.

Някои грешки в техниките на кърмене водят до намаляване на приема на мазнини и ускорено стомашно изпразване проявава се с колики и неспокойствие при децата. Това е причина и за по-лошото толериране на нискомаслените млечни продукти в сравнение с пълномаслените.
Основните клинични прояви на АН са метеоризъм, колики, силен плач и дискомфорт, осмотична „кисела“ диария и др. след прием на мляко или млечни проду­кти. При деца до 3 години е възможно да се развият симптоми на дехидратация и/или недостатъчно наддаване на тегло.

Диагнозата се основава на характерните симптоми и подобрение, след ограничаване при­ема на лактоза редукционна диета, паралелно с лечение на основното заболяване. Прилага се временно до възстановяване активността на лактазата. Изключително рядко се налага пълно изключване (елиминационна диета) при вродена АН.
в кърмаческа възраст корекцията на диетата е в зависимост от типа хранене. Кърменето не се прекратява, но всички други източници на лактоза вре­менно се изключват. За деца на смесено или изкуствено хране­не, трябва да се подбере мляко с максимално количество лакто­за, което не предизвиква клинична симптоматика.

Обичайната диета (вкл. стан­дартно мляко за кърмачета) се възстановява след като симптомите са отзвучали, най-рано след 2-3 седмици. Приемът на лактоза постепенно се увеличава. Диетичният режим се пре­кратява при разреждане и нормализиране на изхожданията. Тежките постгастроентеритни синдроми с хронична диария, достигат ремисия на основното заболяване след 1 -3 месеца.
За недоносени деца се препоръчват специалните формули за недоносени, които са с понижено съдържание на лакто­за. Обичайно към 3-4 месец от живота тези деца възстановяват поносимостта към лактоза.
При захранване на деца с АН също се препоръчват безмлечни каши, зеленчукови пюрета и др. Приготвят се с млякото, което детето приема. Плодовите соко6е се въвеждат по-късно, през второто полугодие от живота.
НУТРИАОН ниснолактозен е пълноценно мляко за кърмаче­та с АН от деня на раждането. Бързо овладява диарийния синд­ром и коликите при кърмачета и по-големи деца, поради ниския осмоларитет. Оптималното съдържание на лактоза стимулира продуцирането на лактаза 8 червата и растежа на полезната чревна флора. Осигурява имунна и антиоксидантна защи­та (таурин, селен, витамини А, бета-каротин, С, Е).

НУТРИЛОН ниснолактозен бързо компенсира тегловния дефицит и осигурява добро физическо развитие при продължително хранене, поради балансирания си състав и адекватен внос на всички хранителни ингредиенти.