Брой 10/2004

Доц. д-p М. Маринова
Университетска детска болница София

Острите респираторни инфекции са причина за най-честите заболявания в детска възраст. През кърмаческа и ранна детска възраст анатомо-физиологичните особености на дихателната систе­ма, имунитетът, повишена чувствителност към вредни фактори на средата, наследственост, начин на хранене и др. обуславят по-тежко протичане на заболяванията.

В 90-95% от случаите остри­те респираторни инфекции се причиняват от вируси. Въпреки че заболяванията са най-чести през студените месеци, охлаждането играе роля само на предразполагащ фактор, чието зна­чение е незначително при сис­темно закаляваните деца.

Най-често причина за острите респираторни инфекции са следните вируси: риновируси, аденовируси (типове 1-7, 14, 21), RS вирус, ентеровируси ECHO (типове 4,8,9, 11), коксаки (А 2, 4, 5, 6, 8, 10, в 2, 3, 5), грип (А1, А2, в), парагрип (1-4), коронавируси и др.

Вирусите се характеризират със значителна контагиозност и способност да предизвикват различни по размери епидемии. В най-голяма степен това е изразено при грипните вируси. Висока контагиозност имат също парагрипните и RS вирусите.

Основна характеристика на респираторните вируси е подчертаният им афинитет към децата, в някои случаи дори към определени възрастови групи.

Клиничните прояви на различните респираторни инфекции са твърде сходни, поради което за поставяне на етиологична диаг­ноза са наложителни вирусологични изследвания.

Клиничната практика е дока­зала, че при заболявания, причинени от някои респираторни вируси, често се наблюдават определени клинични симптоми.
Например риновирусите най-често причиняват ринити и ринофарингити, RS вирусите бронхиолит, пневмония, бронхо­обструкция, ентеровирусите

ринофарингит, херпангина, фарингит, екзантеми, грипните вируси грип, ринофарингит, круп, бронхит, пневмония, аденовирусите ринофарингит, фарингит, фарингоконюнктивит, бронхит, бронхиолит, пневмония, парагрипните вируси ринофарингит, круп, трахеобронхит, бронхиолит, пневмония.

Най-голяма е честотата на острите респираторни инфек­ции в детските колективи. Инфекцията се пренася по въздушно-капков път. Респираторните вируси проникват и се размножават в епителните клетки, след което ги разрушават и попадат в кръвообращението. Клинично това се изявява с фебрилитет, интоксикация, засягане на различни органи и системи

най-често сърдечно-съдовата и нервната.

Деструктивните процеси в дихателните пътища заедно с намалението на защитните сили на организма създават благоприятни условия за бактериална инфекция, която утежнява протичането на заболяването. Усложненията най-често са свързани с десцендиране на инфекцията, засягане на синусите и средното ухо, ретрофарингиален и перитонзиларен абсцес.

Острите респираторни ин­фекции влошават протичането на хроничните белодробни заболявания астма, мукобисцидоза.

Етиологично лечение на ост­рите респираторни вирусни ин­фекции няма. Антибиотично ле­чение е показано само при суперпонирана бактериална ин­фекция. Прилагат се патогенетични и симптоматични средства антипиретици, капки за
нос, противокашлечни средства, бронходилататори, витамини.

Медикаментозното лечение следва да бъде съобразено не са­мо с клиничната симптоматика, но и с възрастта на детето.

При избора на капки за нос следва да се има предвид, че со­лите на борната киселина са токсични за деца до 2-годишна възраст. Ацетизал не бива да се назначава на деца под 5-годишна възраст. Удачно е използването на имуномодулатори (препарати, съдържащи ехинацея).

Острите респираторни ин­фекции в кърмаческа възраст създават благоприятни условия за дехидратация: висока темпе­ратура и тахипнея, както и недостатъчен прием на течности.
На първо място в профилактиката на острите респираторни вирусни инфекции е избягването на контактите с болни в острата фаза на заболябането.

Най-добри резултати се постигат чрез система от мероп­риятия, целящи да повишат неспецифичната защита на ор­ганизма. Важна роля има рационалното хранене. Добре известно е, че естествено хранените деца боледуват по-рядко и когато заболеят, по-леко прекарват заболяванията. При изкуствено хранене се препоръчва използването на адаптирани млека и, разбира се, правилно и своевременно захранване.

Закаляването още от първите дни след раждането, в началото с общ закалителен режим, а по-късно и с подходящи, индивидуализирани специални закалителни процедури намалява риска от остри респираторни вирусни инфекции. Трябва да се има предвид, че след спиране на процедурите ефектът от тях се губи. Това налага те, съобразени със сезона и възрастта, да се провеждат през цялата година.