Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • ЕMA одобри под условие ново лекарство за неврофиброматоза тип 1
      • БЛС: НЗОК да плаща за биомаркерите, но не от лекарските заплати
      • Разширяват възможностите за домашно лечение за псориазис и гноен хидраденит
      • 24-31 май – Международна седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза
      • Протест на медици и студенти с искане за достойни възнаграждения
      В къщи / Педиатрия / Human papillomavirus

      Human papillomavirus

      отGP News публикувано на 01.10.200413.09.2022 Педиатрия

      Брой 10/2004

      Д-р Даниел Георгиев
      Акушеро-гинекологичен център МЕД-РАА София

      Папиломните вируси представляват група малки необвити вируси с двойноверижна ДНК. Те са характерни както за хората, та­ка и за някои животни котки, кучета, овце, миш­ки и др. Някои от нечовешките типове, в частност говеждите (BPV), се използват като модели за изучаване, давайки ценна информация относно молекулярната биология и патология на тези вируси.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Папиломните вируси са с висока видова специ­фичност и понастоящем не е наблюдавана инфек­ция с човешки папиломни вируси (HPV) в други видове и обратно.
      Съществуват повече от 80 HPV генотипа, като за голяма част от тях е установено, че причиняват специфична патология. Инфекцията може да резултира в латентна (най-честата форма), която в голям брой от случаите остава недиагностицирана, може да резултира до доброкачествени лезии с различна морфология или до пролиферативни лезии с риск от малигнена прогресия.

      ПАТОБИОЛОГИЯ
      Човешките папиломни вируси се разделят на кожни генотипове, причиняващи предимно доброкачествени кожни брадавици с вариабилна морфо­логия, и лигавични типове, асоцииращи се с доброкачествени, с премалигнени лезии и най-често с карцином на маточната шийка.

      Групата на кожните папиломни вируси включва повече от 30 генотипа. Към тях се отнасят типове 1, 2, 3 и 4, причиняващи т.нар. плантарни брадаввици, разположени по гърба на ходилото. С типовете 2, 4, 26, 27 се асоциират обикновените

      брадавици, разположени по ръцете. С типове 3, 10, 28, 49 се свързват плоските брадавици, разпо­ложени по коленете, раменете и лицето. HPV 7 е характерен за брадавиците, преобладабащи при месари, рибари, касапи.

      Обширни папиломни лезии се намират и при epi­dermodysplasia verruciformis (EV), рядко, генетично детерминирано кожно заболяване с висок риск от малигнена трансформация. Папиломните типове, които се изолират тук, са 2, 3, 5, 8, 9, 10, 12, 14, 15, 17 и др.
      Лигавичните типове са повече от 25, които инфектират гениталния тракт и по-рядко засягат устната кухина (13, 32), респираторния тракт (6, 11, 30) и конюнктивата.
      Клиничната изява на гениталната HPV инфек­ция е доста разнообразна. И при мъжете, и при жените инфекцията може да се прояви под фор­мата на генитални брадавици condylomata acu­minata, които са видимата проява на папиломната инфекция и, противно на широко разпространеното мнение, са по-рядката форма на инфекцията, за разлика от макроскопски невидимите лезии (плоски и инвертни папиломи), засягащи предимно маточната шийка и в по-малък процент влагалището.

      Кондиломите могат да бъдат локализирани в областта на вулвата, входа на влагалището, влагалището, маточната шийка (по-рядко), перинеума, ануса и ректума, препуциума и гланс пенис при мъ­жете. Вирусните типове, асоциирани с тях, са 6, 11,42, 43, 44, 54.

      Другата и най-важна проява на гениталната HPV инфекция са интраепителиалните лезии и цервикалният карцином, карциномът на вулвата, влагалището, ануса и пениса.
      Интраепителиалните лезии, или т.нар. преканцерози на маточната шийка, в нашата страна се обозначават по т.нар. CIN система: CIN 1 лека дисплазия, CIN 2 умерена дисплазия, и CIN 3 тежка дисплазия и Carcinoma in situ. Според BETHESDA системата, възприета в САЩ, тези лезии се разделят на нискостепенни LSIL (еквивалент на CIN 1), и високостепенни сквамозни интраепителиални лезии HSIL (еквивалент на CIN 2 u CIN 3).

      Съответно на лезиите, с които се асоциират, HPV типове­те се разделят на такива с нисък риск 6, 11, 42, 43, 44 и др., на такива с умерен риск 31, 33, 35, и на високорискови типове 16, 18, 39, 45, 51, 52 и др.

      При тежките дисп­лазии и инвазивния карцином най-често се открива HPV 16 тип (в над 50% от случаите), докато HPV 18 (открива се в 14% от случаите) се асоциира с по-агресивните и бързо прогресиращи тумори.

      Рисковите фактори за цервикалния карцином са свързани със сексуалната трансмисия на вируса сексуални контакти в ранна възраст, голям брой сексуални партньори, партньори с карцином на пениса, анамнеза за минали сексуално трансмисивни заболявания.

      HPV инфекцията е причинно свързана с появата на цервикалния карцином, както и на други плоскоклетъчни аногетилни карциноми (HPV ДНК се установява в 99% от цервикалните тумори), но сама по себе си не е достатъчна за тяхното раз­витие.

      ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
      Честотата на HPV инфекциите е висока, точният брой на случаите не може да се определи поради недиагностицирането на голяма част от субклиничните форми и нерегистрирането на различните изяви на инфекцията, с изключение на случаите на HPV асоциираните карциноми.

      Най-високо е разпространението на инфекция­та сред жените между 15 и 25 г., приблизително 50%. Предполага се, че 75% от сексуално активното население е инфектирано с генитални HPVs (данните са за САЩ, 1994 г.)

      За нашата страна, според собствени изследвания на малка група клинично здрави жени и таки­ва с инвазивен карцином на маточната шийка се установи честота на инфекцията съответно 20% и 40% (данните са публикувани б It. J. Gyne­col. Obstet. 2003, 15: No.3/4: 131-137 ).

      Предаването на гениталната HPV инфекция е основно по сексуален път (вагинален, анален, ора­лен), което се благоприятства от налични микротравми на кожата и лигавиците. Над 60 % от инфектираните развиват лезии за период от 4 седмици до 8 месеца.

      Вертикалната инфекция майка-плод рядко резултира в респираторна (ларингеална папиломатоза), причинена предимно от типове 6 и 11.

      Допуска се и несексуално предаване на вируса (макар и рядко), с което се обяснява наличието на генитални брадавици у деца (с изключение на случаите на сексуално насилие).
      Рисковите фактори за развитие на HPV асоциирани заболявания са понижен клетъчен имунитет и имуносупресия, бременност, прием на орални контрацептиви, пушене, дефицит на фолиева киселина, други полово предавани болести (хламидиаза, генитален херпес).

      ДИАГНОЗА
      За диагнозата на острите кондиломи в повечето случаи е необходимо да се направи оглед, порядко се налага хистологично уточняване. Необ­ходимо е да се отдиференцират от condylomata la­ta при вторичен сифилис и molluscum contagiosum.
      Диагностицирането на интраепителиалните лезии се осъществява посредством цитологично изследване, колпоскопия, хистологично изследване.

      HPV диагностицирането посредством ДНК ана­лиз не се препоръчва като скрининг. Използват се комерсиални тестове (Hybrid Captur II), докато PCR методите се използват предимно с научни цели.

      ТЕРАПИЯ
      Лечение на острите кондиломи:
      ♦ Condylin 0,5% р-р
      ♦ Imiquimod 5% cream (Aldara)
      ♦ Trichloroacetic acid 80-90%
      ♦ Криотерапия
      ♦ Хирургично отстраняване
      ♦ Лазер вапоризация
      ♦ Интерферон локално (30% ефектибност), системното приложение е без ефект

      Лечение на интраепителиалните лезии:
      ♦ Лазер вапоризация
      ♦ ДТК
      ♦ Електроконизацио (LEEP)
      ♦ Класическо конизацио

      Лечение на острите кондиломи при бременни:
      ♦ Криотерапия, трихлороцетна киселина, хирургично отстраняане
      ♦ Да не се прилагат цитотоксични агенти подофилин или подофилотоксин, както и имикбимод
      ♦ Не се препоръчва профилактично цезарово се­чение при бременни с кондиломи, с изключение на случаите на големи кондиломи, обтуриращи родилния канал, и при висок риск от кървене при раждане по вагинален път.

      Навигация

      Предишна Предишна
      Остри респираторни вирусни инфекции в детската възраст
      СледващаПродължаване
      Бъбречни болести в напреднала възраст
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене