Брой 2/2023
Д-р К. Генкова, Д-р В. Папочиева, Доц. д-р Г. Петрова, д.м.
Клиника по педиатрия
УМБАЛ „Александровска“,
Катедра по педиатрия, МУ – София
Есенно-зимният сезон е периодът, през който преминава най-големия поток от боледуващи деца през кабинетите на ОПЛ и педиатри. Това е времето когато климатичните условия навън предразполагат за тесен и затворен контакт в различните колективи, а оттам и за по-лесно разпространение на вирусни, бактериални и други инфекции. От своя страна по-ниските температури могат чрез различни механизми да уязвят детския организъм и да го направят по-податлив на заразяване.
Кога едно дете е „често боледуващо”? Дефиницията на този термин е трудна, особено, когато тя се отнася за прекарани рецидивиращи инфекции през периода, който споменахме (1). Когато обсъждаме подобно становище би следвало да вземем предвид състоянието на детето за по-продължително време, а именно броя на боледуванията поне за една календарна година. Друг важен критерий за оценка е характерът им, системата, която са засегнали, имало ли е последици за организма в дългосрочен план, какво лечение е прилагано, какъв е бил ефектът му и т.н. (2).
Каква може да бъде причината за явлението „често боледуващо дете”? Освен споменатата роля на климата, за правилното функционира на имунната система значение имат ред фактори на външната и вътрешна среда като замърсяване на въздуха, стрес, малнутриция, хиповитаминози, носителство на вирусни инфекции, различни хронични страдания и много други. Разбира се, това явление може да се наблюдава при индивиди с подлежащ вроден имунен дефицит (3-9).
В тази статия ще споделим примери от практиката на Клиника по педиатрия към УМБАЛ „Александровска”, илюстрирани чрез два клинични случая на дете с подозирана и такова с действителна имунна компрометация.
Клиничен случай номер 1:
Касае се за момиче на 6-годишна възраст с нормална развойна анамнеза до момента на хоспитализацията в Клиниката. Фамилно е обременено за респираторни и алергични заболявания (баща с бронхиална астма в детска възраст), без данни за собствен атопичен терен. Имунизирано редовно с добра поносимост.
Детето е четирикратно хоспитализирано за пневмонии – на 1 година и 6 месеца, на 1 година и 10 месеца, на 4 години и на 5 години. От 1 год. и 6-месечна възраст ежемесечно е с инфекции на горни дихателни пътища. Поради многократните прояви на бронхиална обструкция, наложили лечение с антибиотици, венозен кортикостероид и инхалаторен Вентолин, е стартирано контролиращо лечение за бронхиална астма с умерен ефект. От КАП е без данни за сенсабилизация. При проведените параклинични изследвания в Клиниката установихме понижени стойности на витамин D. Функционалното изследване на дишането беше с отрицателен бронходилататорен тест. Имунологичният статус не даде сигнификатни отклонения. Не се изолираха и CMV-DNA, HSV1/2-DNA, Adenovirus-DNA, HHV6/7 DNA, EBV-DNA. При детето се препоръча субституция с витамин D с много добър ефект – разреждане на боледуванията и стабилизиране на състоянието.
Клиничен случай номер 2:
Момче на 5-годишна възраст, родено от втора нормално протекла бременност и раждане, с нормално развитие до момента на хоспитализация в Клиниката. Фамилна обремененост – три момчета в семейството (деца на племенницата на майката) са починали от инфекции на 10-месечна, на 2 год. и 8-месечна и на 12-годишна възраст, Детето е със собствен атопичен терен – хранителна алергия. Редовно имунизирано по ИК с добра поносимост.
По повод на чести инфекции на горни дихателни пътища, трикратно с пневмонии, трикратно с бронхиолити, два отита и пансинуит е провеждано лечение за бронхиална астма без особен ефект. По повод на артрит е хоспитализирано в ДО, където от проведените изследвания е с ниски стойности на имуноглобулините, изказано е съмнение за Болест на Брутон, която е потвърдена в Клиника по Педиатрия на УМБАЛ “Александровска” и е стартирано субституиращо лечение с гамаглобулин с много добър ефект да момента.
Вместо заключение:
Темата “често боледуващо дете” е широко застъпена и касае не само родители и близки на засегнатите индивиди, но и специалистите, ангажирани в опазване на тяхното здраве, нормално развитие и качествен живот. Както споменахме, понятието крие зад себе си палитра от въпросителни и не може да бъде дефинирано само от един единствен преглед. Диагностицирането на състоянията на имунна компроментация, било тя вродена или не, е сложен процес, изискващ мултидисциплинарен подход и прецизна оценка. Ранно поставената диагноза и навременно лечение пък са от изключително значение не само за детето и неговото семейство, а и обществото като едно цяло.
Използвана литература:
1. Ruth K Ertmann 1, Susanne Reventlow, Margareta Söderström; Is my child sick? Parents’ management of signs of illness and experiences of the medical encounter: parents of recurrently sick children urge for more cooperation, 2010
2. Christina Robohm et al. JAAPA; Diagnosis and treatment of the common cold in pediatric patients, 2012
3. Виктория Върбанова – Инунен дефицит. Първична и вторична увреда на имунния отговор, 2017
4.Mary Aglipay, Catherine Birken, Patricia Parkin, Mark Loeb, Kevin Thorpe, Yang Chen, Andreas Laupacis, Muhammad Mamdani, Colin Macarthur, Jeffrey S Hoch, Tony Mazzulli, Jonathon L Maguire; Collaboration,Effect of High-Dose vs Standard-Dose Wintertime Vitamin D Supplementation on Viral Upper Respiratory Tract Infections in Young Healthy Children, 2017
5.Deepti Suri, Amit Rawat & Surjit Singh; X-linked Agammaglobulinemia, 2016
6. J Parkin et al. Lancet; An overview of the immune system, 2001
7. Sattler, KennedyLydon; The role of the immune system beyond the fight against infection, 2017
8. Yazan Alwarawrah et al. Front Immunol; Changes in Nutritional Status Impact Immune Cell Metabolism and Function, 2018
9. Martha M C Elwenspoek et al.; The effects of early life adversity on the immune system, 2017
10. Yasuhisa Nakano et al. PLoS One; Survey of potentially inappropriate prescriptions for common cold symptoms in Japan: A cross-sectional study, 2022
11.Н.Мумджиев; Диференциална диагноза на детските болести, стр. 66, фиг. 212, 2004
Адрес за кореспонденция: Д-р К. Генкова
Клиника по педиатрия,
УМБАЛ „Александровска”, София
ул. „Св. Георги Софийски“, 1
1431, София