Брой 3/2016
Синдромът на хроничната умора (chronic-fatigue syndrome) е патологично състояние с неизяснена етиология, което се характеризира основно с различна по степен и продължителност умора и субфебрилна температура. Обикновено за заболяването се съобщава след наскоро прекарана инфекция, която е протекла по-тежко от обичайното и възстановяването от нея не е било пълно. Като причинители на хроничната умора най-често се обсъждат различни вируси (ретро-, херпесни и ентеровируси), но други инфекциозни патогени също се свързват с появата и развитието на този синдром. Сред тях е и причинителят на Ку-треската – Coxiella burnetii (фиг. 1).
Фигура 1. Coxiella burnetii – причинител на Ку-треската
Ку-треската е природо-огнищтна зооноза протичаща като остро или хронично заболяване с разнообразна клинична картина. Разпространена е по целия свят, като при човек се проявява като грипоподобно заболяване (”балкански грип”), нетипична пневмония или ендокардит, на фона на циклични температурни атаки. Развитието на синдром на хроничната умора след прекарана Ку-треска поставя въпроса за възможна етиопатогенетична връзка между тях.
Клиничното оздравяване след първична Ку-треска не винаги води до очистване на организма от коксиелата. Имунитетът при тази инфекция е нестерилен и микроорганизмът персистира в хазяина продължително време. Различни проучвания доказват присъствие на геномни секвенции на микроорганизма години след преболедуването от остра Ку-треска в костния мозък, кръвните мононуклеарни и в черния дроб.
Хронифицирането на Ку-треската зависи преди всичко от състоянието на организма и в по-малка степен от свойствата на коксиелата. Рискови фактори за заболяване от хронична инфекция са главно сърдечни и съдови увреждания (88%) и снижен имунитет (20%). От значение са също полът и възрастта. Две трети от болните са мъже (71%), а по-голям риск е възрастта над 60 г.
Важна роля за хронифициране на Ку-треската играе суперпродукцията на интерлевкин-10 (IL-10) от Т-клетките. Той способства за увреждането на узряването на фагозомите, което стимулира размножаването на коксиелата в моноцитите. IL-10 влияе за намаляване и на трансендотелната миграция на левкоцитите, което води до недостатъчен имунен отговор. Голямото намножаване на коксиелите води до продукция на високи нива на имуноглобулините към първофазния антиген, но това не подобрява състоянието на хронично болните. Напротив, способства за образуване на циркулиращи имунни комплекси, които водят до патологични състояния при болните, като понякога са описани и като синдром на хроничната умора.
През 1996 г. австралийски и английски автори съобщиха, че след преболедуване от първична Ку-треска, хроничния синдром на умората се наблюдава продължително време при значителна част от преболедувалите – от 20 до 64%. Заболяването беше наречено „Ку-синдром на хроничната умора“ (Ку-СХУ), който се проявява с умора, изискваща продължителна почивка след лека работа, повдигане и непрекъснато главоболие, тръпки и профузни нощни изпотявания, миалгия, потрепвания на мускулни снопчета, твърди на палпация, артралгия без подуване на ставите, непоносимост към алкохол, прекъснат сън, забравяне, лоша концентрация, замъглено виждане, непоносимост към ярка светлина, периодично увеличение на лимфни възли с болки в тях.
При повечето болни се откриват ниски нива на антитела към коксиелата и ДНК към нея. Предполага се, че Ку-СХУ се дължи на персистенция на C. burnetii или на нейните антигени, причиняващи дисрегулация на макрофаги и Т-лимфоцити и ненормална продукция на монокини и лимфокини. Клетъчни култури от мононуклеарни клетки на периферна кръв, взета от лица с активен Ку-СХУ и въздействани с антигени на C. burnetii, продуцират повишени нива на интерлекин 6 (IL-6) и на интерферон γ и снижени на IL-2.
Някои европейски автори считат, че Ку-СХУ е много по-рядко явление – при 5-10% от преболедувалите от остра Ку-треска, и че е по-краткотраен – от 6 м. до 1 год. Ку-СХУ е описан и на Балканите, в Хърватска. Заболяването се е развило от 4 до 12 месеца след първичната инфекция. Австралийски и английски автори намират, че заболяването може да продължи 5-10 и повече години.
За диагностика на Ку-треската се използват разнообразни методи – изолиране на причинителя и/или различни имунологични и молекулярни (генетични) техники за детекция и анализ на коксиелите.
За лечение на Ку-СХУ, освен доксициклин, японски автори са приложили minocyclin (100mg/ден) в течение на 3 месеца. Прилагат се и други схеми с флуорохинолони и тетрациклин с различна ефективност.
В заключение, синдромът на хроничната умора и специално Ку-СХУ не е въображаемо заболяване, а патология, която трябва да се лекува насочено след доказване на причината за неговото развитие. В случая, Ку-синдромът на хроничната умора е сериозно усложнение на Ку-треската и неговото изучаване и изясняване на патогенезата и лечението му трябва да продължат.
