бр. 3/2015
Aвтор: Проф. Д-р З. Кълвачев, гл. ас. Ю. Войников
Вирусите могат да се считат за възможни причинители при различни хронични заболявания на централната нервна система (ЦНС) с неизвестна етиология, поради техния потенциал за невротропизъм и реактивност. За потенциалната роля на вирусите в заболяванията на ЦНС започва да се говори след грипната епидемия 1918-1919 г., тъй като много от инфектираните индивиди са проявявали симптоми на мания или шизофрения след инфекцията. Директно тестване на вирусната хипотеза за тежките ментални заболявания започва през 50-те години на 20 век, когато трима независими учени установяват вирус-подобни частици в цереброспиналната течност на пациенти с шизофрения. Съществуват повече от 30 изследвания на вирусни антитела в кръвта на хора с тежки ментални заболявания и над 15 изследвания за вирусни антитела в цереброспиналната течност. Изследванията са главно насочени към херпес вирусите и по-специално към HSV-1, цитомегаловирус (CMV) и Epstain-Barr вируса, но резултатите засега са противоречиви.
Евентуалната роля на невротропната вирусна инфекция при проява на психични разстройства може лесно да бъде подценена, тъй като подходът към диагностицирането и установяването на етиологията е труден. Известно е, че възпалителните процеси играят роля при различни психиатрични разстройства – депресия, биполярно разстройство, деменция, невродегенеративни промени, тревожност. Няколко изследвания са показали, че увеличените серумните нива на провъзпалителни цитокини значително увеличават честотата на симптомите на психични разстройства.
В Дания е проведено голямо епидемиологично проучване, обхващащо повече от 30 години, където учени наблюдават увеличаването на риска от различни психози, вследствие на остри инфекции и автоимунни заболявания. Също така е известно е, че вирусни инфекции могат да причинят деменция или деменция-подобни състояния.
Някои считат, че деца на майки, инфектирани с грипен вирус през първата половина от бременността, имат трикратно по-висок риск от последващо развитие на шизофрения, като този риск се увеличава до седемкратно, когато майчината инфекция е протекла през първия триместър на бременността. Установена е корелация между развитие на шизофрения у поколението при наличие на майчина инфекция с Херпес Симплекс Вирус Тип 2 (HSV-2) по време на бременността. Корелации също са били документирани с рубеола, заушка, респираторни инфекции, морбили и полиомиелит. От изключителна важност е откриването на механизма по който майчините заболявания се свързват по-нататък с развитието на шизофрения у поколението. По-малко вероятно е това да е директен резултат на патогена върху плода, имайки предвид, че даже антигените не са в състояние да повлияят на плода по време на бременност. Предполага се, че причината се крие по-скоро в майчиния имунен отговор.
Пренатално и постнатално заразяване с вирусни инфекции, като морбили, рубеола, херпес и цитомегаловирус, са били асоциирани с развитие на аутизъм. Също така, полиомавирусен геном е бил открит в мозъчни тъкани от хора с аутизъм: 67% от пациенти с аутизъм са били положителни за инфекция с полиомавирус, докато 23% са били положителни при контролна група. Въпреки, че хипотезите за молекулния механизъм чрез който вирусните инфекции допринасят за патологията на аутизъм са все още неизяснени, изследвания върху животни потвърждават тезата, че имунен отговор на инфекция може да допринесе за развитието на аутизъм.
Борна вирусът (BDV) е РНК-ов вирус, който инфектира мозъка и кръвните клетки при хора, примати и други бозайници. Инфекцията при хора е свързана с психични разстройства и шизофрения, но цялостното влияние на BDV върху психичното здраве все още остава неизяснено. Проучвания сочат, че BDV инфекцията преобладава при една трета (29,5%) от здрави контроли и 40,4% от психиатрични пациенти.
Mетаанализ за инфекции през детството демонстрира сигнификантна корелация между вирусни инфекции на ЦНС по време на детството и бъдещото развитие на шизофрения. Инфекциите които крият най-голям риск от развитие на шизофрения са тези с цитомегаловирус и пааротитен вирус (заушка). Освен това, инфекция с вируси, като HSV-1, може да изостри симптомите на шизофрения, да предизвика намалена когнитивна функция или други неврологични промени, в сравнение с неинфектирани пациенти. Потенциален мост между стресовите фактори на средата, като инфекция с грипния вирус и по-късното развитие на шизофрения, може да е човешкият ендогенен ретровирус тип-W (HERV-W). Експресията на HERV-W може да се активира чрез специфични причинители на околната среда, които могат да индуцират имунен отговор. Ретровирусни повърхностни протеини на HERV-W могат да предизвикат провъзпалителен отговор, започвайки каскада с активирането на CD14 и TLR, което от своя страна води до увеличаване производството на цитокини като IL-1, IL-6, TNF-α, които са рисков фактор за развитие на шизофрения.
Малко вероятно е вирусните инфекции директно да предизвикват развитие на биполярно разстройство. По-вероятно е те да предизвикват каскада от събития, водещи до нарушения в регулацията на имуно-инфламаторната система. Тази каскада включва сложни взаимодействия между генетични фактори и външни фактори на околната среда. Пренатално заразяване с вируси, например по време на грипни епидемии, може да увеличи риска от развитието на афективно разстройство в поколението на майки, особено ако заразяването е настъпило във втория триместър на бременността. Такова пренатално състояните може да доведе до активиране на ендогенни ретровируси (HERVs). Повърхностните ретровирусни протеини (HERV-W ENV) имат както невротоксични, така и проинфламаторни свойства, като по този начин допринасят за развитието на хронично възпаление в развиващата се нервна система.
Данните от клинични и епидемиологични проучвания през последните 20 години дават основание да се обсъжда концепцията за възможността някои вирусни инфекции да повишават риска от развитието на психични разстройства. Подобни изследвания допринасят за изясняване на патогенезата за тези отклонения. От особено значение е, проучванията да се провеждат в условия, гарантиращи получаване на обективни резултати, след което да се обсъждат задълбочено с участието на различни специалисти.
Използвана литература
Lintas C, Altieri L, Lombardi F, Sacco R. Association of autism with polyomavirus infection in postmortem brains. J Neurovirol. 2010 Mar; 16(2):141-9.
Arpino C, Vallebona PS, Gaudi S, Rezza G. Polyomaviruses and autism: more than simple association? Journal of NeuroVirology July 2010, Volume 16, Issue 4, pp 330-331
Carter CJ. Susceptibility genes are enriched in those of the herpes simplex virus 1/host interactome in psychiatric and neurological disorders. Pathog Dis. 2013 Dec;69(3):240-61.
Karim S, Mirza Z, Kamal MA, Abuzenadah AM, Azhar EI, Al-Qahtani MH, Damanhouri GA, Ahmad F, Gan SH, Sohrab SS. The role of viruses in neurodegenerative and neurobehavioral diseases. CNS Neurol Disord Drug Targets. 2014;13(7):1213-23.
Gentile I, Zappulo E, Bonavolta R, Maresca R, Riccio MP, Buonomo AR, Portella G, Settimi A, Pascotto A, Borgia G, Bravaccio C.Exposure to Varicella Zoster Virus is higher in children with autism spectrum disorder than in healthy controls. Results from a case-control study. In Vivo. 2014 Jul-Aug;28(4):627-31.
Marques F, Brito MJ, Conde M, Pinto M, Moreira A. Autism spectrum disorder secondary to enterovirus encephalitis. J Child Neurol. 2014 May;29(5):708-14.
Balestrieri E, Arpino C, Matteucci C, Sorrentino R, Pica F, Alessandrelli R, Coniglio A, Curatolo P, Rezza G, Macciardi F, Garaci E, Gaudi S, Sinibaldi-Vallebona P. HERVs expression in Autism Spectrum Disorders. PLoS One. 2012;7(11):e48831.
