Isoprinosine

Брой 11/2006

А. Гоцева, X. Червенякова,
М. Господинова, X. Кузмова,
Л. Андонова, В. Лилянова

Isoprinosine е имуномодулатор с противовирусна активност. Действа в ранната фаза на инфекцията, веднага след проникването на вируса в клетката и разпознаването му от антигенпредставящите клетки. Isoprinosine на ниво рибозома препятства транслирането на вирусната нуклеинова киселина (РНК, ДНК) и блокира син­теза на вирусни частици. Клиничните проучвания показват, че Isoprinosine нормализира потиснатия или увреден клетъчен имунитет. Isoprinosine повлиява имунния отговор, като увеличава абсолютния брой на Т-лимфоцитите, усилва ендогенната продукция на IL-1, IL-2, IL-12, и IFN-г, модулира цитотоксичността на Т-лимфоцитите и NKклетките, усилва фагоцитарната активност на макрофагите и микрофагите6 7’8.
Основните фармакокинетичните характери­стики на препарата са чревна абсорбция, бъбречна екскреция, орална бионаличност 90% и време на полуелиминиране 3,5 часа.

Показанията за приложение на Isoprinosine са основно вирусни инфекции респираторни, вирусни инфекции, причинени от хепатитни вируси, от вирусите на заболявания като рубеола, паро­тит, морбили, HIV, папиломавирусни, херпесвирусни инфекции и пр. (EBV, CMV, HSV1, HZ). Isoprinosine позволява да се започне активно лечение още с появата на началните симптоми на заболяването. Подходящо е приложението му при деца (от О до 18 години), хора в напреднала възраст и особено имунокомпрометирани, или продължително боледуващи.

Isoprinosine е показан при EBV инфекция. EBV е лимфотропен вирус като таргетни клетки за вируса се ябяват в-лимфоцитите1’ЗА5. Имунният отговор на организма обуславя и различното протичане на EBV инфекция у имуносупресирани индивиди и такива с интактна имунна система. От една страна Т-лимфоцитният клетъчен отговор е от съществено значение при осъществявне на експресията на вирусните антигени на EBV2. Бързият и ефективен клетъчен и в по-малка степен хуморален отговор води до контролиране на първичната EBV инфекция и доживотна супресия на вируса. Неефективният обаче клетъчен отговор може да доведе до ексцесивна и неконтролирана в-клетъчна пролиферация2.

Над 90% от възрастните имат серологични данни за предшестваща EBV инфекция, което говори за честата среща с този вирус в по мла­да възраст5. в юношеска възраст най-честата изява на първична EBV инфекция е инфекциозната мононуклеоза1’45. Заболяването може да има различна клинична презентация, но класическите симптоми включват лимфаденопатия, възпалителни промени в гърлото и фебрилитет5. Чести са хепатомегалията (с леко до умерено повишени стойности на серумните трансаминази) и спленомегалията. Откриват се характерни промени в хемограмата, с наличие на атипични мононуклеари, на фона на нормален или побишен брой на левкоцитите.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
Клиничното наблюдение е проведено при 44 болни на възраст от 2-34 г., от тях 14 мъже и 30 жени. Изучаваната група включва 22 души, лекувани с Imosine pranobex и 22 пациенти оформят контролна група (без прием на този препарат). Проучването е проведено за периода януари-септември 2006 год. в КИПТБ-УМБАЛ „Св. И6. Рилски, София“, СБАЛИПБ „проф. Ив. Киров“, София и УМБАЛ „Св. Марина“, варна. Проследени са в динамика клинично и лабораторно (ПКК, ДКК, чернодробни ензими със стандартни комерсиални методи) всички пациенти. Серологична верификация на остра EBV инфекция е доказаването на специфични EBV VCA IgM с помощта на имуноензимен метод (ELISA).
Терапията с Imosine pranobex* се проведе по следната схема:
3×2 табл. (3 х 1000 мг) 5 дни
0 табл. 2 дни
* в детска възраст дозата се коригира, съобразно теглото на детето (50 тд./кг.т.)
Общ курс на лечение: 28 дни

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
От направеното клинично проучване се устано­ви, че при сравняваните групи болни с инфекциозна мононуклеоза основно засегната е възрастта до 18 години (61 %). Разпределението по пол показва преобладаване на заболяването сред женския пол.

Isoprinosine и персистиране на хепатомегалията при 11 и на спленомегалията при 7 бодни от контролната група.

От лабораторните изследвания с диагностична значимост са: общият брой на атипичните мононуклеари, т.е. техният брой, общият брой на левкоцитите. При 40 от всички болни и повишените стойности на серумните трансаминази (AST/ ALT) също подпомагат диагнозата инфекциозна мононуклеоза.
Проследяването на пациентите показва, че клиничната симптоматика и лабораторни­те показатели се нормализират по-бързо при лекуваните с Isoprinosine в сравнение с контролната група.

1. Установено е скъсябане продължителността на обективните симптоми: температура, хепатомегалия, спленомегалия при лекуваните с Isoprinosine, спрямо бодните от контролната гру­па.
2. Нормализирането на температурата настъпба средно за 4-5 дни, вместо обичайните 7-9 дни.
3. Фаринзо-тонзиларната симптоматика е овладяна за 4-6 дни при 16 от болните, лекувани с Isoprinosine, в сравнение с 8-10 дни при контрол­ната група.
4. В групата, лекувана с Isoprinosine се наблюдава статистически достоверен спад на левкоцитите спрямо началното ниво при втора и трета визи­та, докато при контролната група този ефект е постигнат едва в края на терапията.
5. В края на лечението с Isoprinosine е постигнато сигнификантно намаление на лимфоцитите, докато при контролите се регистрира увеличение на този показател.
6. В групата, лекувана с Isoprinosine, се наблюдава статистически значимо понижение стойностите на AST, докато в контролната група на 14-я ден се наблюдава повишение, овладяно едва в края на лечението.
7. При лекуваните с Isoprinosine се наблюдава статистически сигнификантно понижение стойностите на ALT спрямо началното ниво при вто­ра и трета визита. В контролната група този ефект е постигнат в края на лечението и стойностите остават леко завишени.
8. Терапията с Isoprinosine води до скъсяване-времето за лечение и продължителността на заболяването.
9. Приложението на Isoprinosine предотвратява развитието на усложнения.
10. При проведеното лечение с Isoprinosine не са отчетени странични ефекти.
11. При всички проследени болни, Isoprinosine е показал отлична поносимост.
12. Проведеното клинично наблюдение показва, че приложението на Isoprinosine® е препоръчително при болни с инфекциозна мононуклеоза, поради установена ефективност и безопасност.