Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      • Лекари убийци в България няма: БЛС за починалите деца от Пловдив и Ботевград
      • 5 май – Световен ден на хигиената на ръцете
      В къщи / Хранене, диететика, метаболизъм / Железен дефицит, желязодефицитна анемия и хранене

      Железен дефицит, желязодефицитна анемия и хранене

      отGP News публикувано на 18.08.202010.10.2022 Хранене, диететика, метаболизъм
      желязодефицитна анемия и хранене

      Брой 8/2020

      Доц. д-р Д. Паскалев, д.м.
      Медицински университет – Варна

      1. Анемия и желязодефицитна анемия (ЖДА): определение и разпространение

      Според СЗО анемия (малокръвие) се приема при стойности на хемоглобина (Hb) в кръвта под 130 g/l за мъже, под 120 g/l за жени и под 110 g/l при бременни. ЖДА е анемия, която се дължи на недостатъчно желязо (Fe) в циркулиращата кръв и депата му в организма. ЖДА представлява 80% от всички анемични състояния. Клинично неизявена (скрита) ЖДА съществува в около 60% от жените в детеродна (фертилна) възраст, у жени с обилна менструация (средна ежедневна загуба 30 mg Fe по време на цикъла) и при кърмещи майки. Състоянието е по-рядко при мъже и най-често се свързва с кървене от стомаха и чревния тракт, особено от хемороиди. В световен мащаб около 25% от хората са с хронична ЖДА.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      2. Биологична роля на Fe: някои данни

      2.1. Желязото основно е включено в молекулата на хема (белтък + Fe). Хемът в състава на Hb пренася кислород от белите дробове до органите и тъканите на тялото. Hb притежава 4 молекули хем, а в миоглобина на мускулите има една молекула хем. Около 70% от Fe в организма се намира в хема; функционалното Fe (костен мозък, миоглобин и Fe-съдържащи ензими) е приблизително 12%.

      Около 18% от желязото е складирано в депата – черен дроб, далак и костен мозък; в тях Fe се съхранява под формата на феритин, откъдето при нужда се освобождава. Освен „на склад“, част от феритина циркулира в кръвта (серумен феритин) и вече рутинно се изследва. Между феритина в серума и този в депата съществува правопропорционална зависимост – 1 mcg серумен феритин отговаря на 8 mg Fe в депата. При наличие на железен дефицит (ЖД) феритинът „на склад“ намалява, а с него спада и нивото на феритина в кръвния серум. Така косвено по него се отчита състоянието на Fe в депата.
      Около 0,1% от Fe се намира в транспортния белтък трансферин, за който съдим по лабораторния показател желязосвързващ капацитет (ЖСК). Само 1/3 от трансферина е наситена с Fe; при ЖД свободните места се увеличават (липсва Fe) и затова ЖСК при ЖДА е повишен.

      2.2. При ЖД желязото в миоглобина намалява, респ. кислородната доставка в тях се снижава, което обуславя мускулна слабост и бърза умора. При тежък ЖД сърдечният мускул (миокард) също страда и се развива т.нар. анемично сърце.

      2.3. Желязото участва в синтеза на аминокиселината карнитин, която е необходима за правилното усвояване на мазнините. За доброто функциониране на имунната система също е необходимо достатъчно Fe.

      2.4. Желязото се резорбира в дванадесетопръстника и началната част на тънкото черво. За правилното усвояване на Fe от храната са необходими достатъчни количества солна киселина и пепсин в стомашния сок. По тази причина при различни стомашни и чревни заболявания (гастрити, язви и др.) резорбцията е нарушена и може да възникне ЖДА. Здравите усвояват около 10% от Fe в храната, но при наличие на ЖД резорбцията достига до 20% („железен глад“).

      2.5. Ежедневните загуби при мъже са 1 mg Fe, а при менструиращи жени – 2 mg Fe; при бременни „разходът“ достига до 3 mg, особено в последните 6 месеца на бременността.

      2.6. Желязото в храната бива:

      • свързано с хем (10-15%), което постъпва основно от месото, месните изделия, рибата и др.; то се резорбира в около 20%.
      • несвързано с хем (85-90%) и се намира в растителните храни, тъмния шоколад и др.; резорбира се до 10%.

      Резорбцията на Fe се улеснява от аскорбинова киселина (vit C), захари, аминокиселини и други вещества, които образуват разтворими комплекси с желязото.

      Фосфатите (яйца), оксалатите и фитатите (зеленчуци) и танините (чай) образуват трудно разтворими комплекси с Fe и затрудняват неговата резорбция.

      3. Рискови групи, застрашени от ЖД и ЖДА

      • вегетарианци, които не успяват да заместят месото с други храни, богати на Fe
      • възрастни хора, които имат лошо хранене и често атрофия на стомашната и чревната лигавица
      • лица, приемащи постоянно антиацидни медикаменти за „киселини“ (недостатъчно солна киселина)
      • хора със стомашни заболявания, причинени от микроорганизма Helicobacter pylori (бактерията използва Fe за собствени нужди): доказването става с различни методи, посочени от гастроентеролог
      • повишени нужди от Fe – бърз растеж в пубертета; бременни и кърмещи жени
      • повишени загуби – ерозивен гастрит, язвена болест, тумори, хемороиди; обилни менструации и маточни кръвоизливи (АГ-консулт)
      • хронични инфекции (ревматоиден артрит); тумори с различна локализация

      4. Симптоми и диагноза

      4.1. Симптоми (клинична изява) – бледост, обща слабост, бърза уморяемост, лесна раздразнителност, сърцебиене, чупливи нокти, рагади около устните; афти в устата; променен вкус (желание да се яде лед)

      4.2. Лабораторна диагноза – изследват се:
      • хемоглобин (Hb)
      • серумно Fe
      • ЖСК
      • серумен феритин
      • кръвна картина – морфология на еритроцитите (лабораторен специалист; лекар хематолог)
      4.2.1. ЖД протича в 3 стадия:
      • нисък серумен феритин
      • намалено серумно Fe; повишен ЖСК; нисък феритин
      • изявена ЖДА – нисък Hb; нисък феритин; висок ЖСК; променена морфология на еритроцитите и клинични прояви (вж. 4.1.)
      При установяването на ЖДА не трябва веднага да се започва лечение с железен препарат! Следва да се установи причината: кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, генитални (жени), тумори и др.

      5. Храни и хранене при ЖД и ЖДА

      5.1. За профилактика на ЖДА определени храни са особено подходящи, но лечение единствено с тях не е достатъчно. Лечебното хранене е само добавка към медикаментозната терапия. Цялостното лечение се води от квалифициран лекар! Самолечението може да забави поставянето на точна диагноза!

      5.2. Дневни нужди от желязо. Те са определени от Наредба №1/22.01.2018г. на МЗ за физиологични норми за хранене на населението:

      • мъже след 19-годишна възраст: 8 mg Fe /ден
      • жени от 19 до 60-годишна възраст: 18 mg Fe /ден
      • жени над 60-годишна възраст: 8 mg Fe /ден
      • бременни: 27 mg Fe /ден
      • кърмещи жени: 9-10 mg Fe /ден

      5.3. Препоръчвани храни
      • животински вътрешности – черен дроб, далак, бъбреци, сърце. Субпродукт кървавица
      • червени меса; заешко месо – най-богато на Fe от всички меса;
      месото стимулира отделянето на стомашен сок, който спомага резорбцията на несвързаното с хем Fe
      • домашни птици
      • риба и т.нар. „морски дарове“ – миди, стриди, скариди и др.
      • яйчен жълтък – особено богат на Fe
      • сирена – пармезан, козе сирене
      • ядки
      • сушени плодове, които са по-богати на желязо от пресните
      • натурален шоколад
      • подправки: къри, риган, кардамон, мащерка, кимион, индийско орехче, канела
      • цитрусови плодове – те са богати на vit C, който улеснява резорбцията
      • гъби шийтаке (Lentinula Edodes) – богата на Fe, незаменими аминокиселини и на субстанциите лентинан и LEM (Lentinula Edodes Mycelium), за които се приема, че имат противотуморно действие (да се внимава за алергичен дерматит)

      5.4 Някои правила за по-добро усвоявани на желязото от храната

      • приемът на чай и кафе да става между отделните хранения (намаляват резорбцията на Fe
      • по възможност да не се смесват храни, богати на Fe, с такива, съдържащи повече калций (например мляко и млечни продукти), понеже се намалява резорбцията на Fe – разделен прием
      • да се консумират храни, богати на vit C (цитрусови плодове) – по този начин се увеличава резорбцията на Fe; при нужда прием на vit C до100mg/ ден
      • консумация на готвена храна (ускорява се освобождаването на Fe от белтъчините)

      Ползвани източници

      1. Герчева Л. Хронична желязодефицитна анемия, в: М. Стамболийска, Д. Паскалев, Д. Димитрова (ред). Вътрешни болести за специалисти по здравни грижи, МУ- Варна, Варна, 2018, 380-384
      2. ***Наредба №1 от 22.01.2018г. за физиологичните норми за хранене на населението, МЗ – България
      3. Ташев Т. Хранителни анемии, в: Т. Ташев (ред). Основи на храненето, МФ, София, 1981, 212-216
      4. Ташев Т. Хранително-свързани анемии, Наука Диететика, 2011, 1,11-15
      5. Aspuru K, C. Villa, F. Bermejo et al. Optimal management of iron deficiency anemia due to poor dietary intade, Int J Gen Medq 2011, 4q 741-750
      6. Herold G und Mitarbeiter. Innere Medizin, Gerd Herold (ed), Köln, 2020, 35-38

      КупиАбонамент

      ENTAN BANNER
      LIPIBOR BANNER
      ENTAN BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Актуален поглед върху дислипидемиите, според последните препоръки на ESC/EAS 2019 – част 1
      СледващаПродължаване
      Насоки за хранене при хиперурикемия и подагра
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене