Нарушения в хранителното поведение – анорексия и булимия невроза

Брой 6/2008

Доц. д-р Д. Попова, д.м.
Зав. клиника по терапия, метаболитни заболявания и диететика
УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“, София

През последните години нарастват рязко нарушенията в хранителното поведение анорексия и булимия нервоза, особено сред младите момичета на възраст от 12 до 18 години, провокирани предимно от модните увлечения по слабите фигури на манекените. Тези наруше­ния пораждат болестна тревога за формата и теглото на тялото и водят до сериозни рискове за здравето.За съжаление, анорексията и булимията се превръщат в болести на съвременното „модерно общество“.
Статистическите данни сочат, че от 0,5 до 1 % от женското население страдат от ано­рексия, като повече от 10% от постъпилите на лечение тежки случаи завършват със смъртен изход. В България общо 150000 момичета имат анорексия и булимия. Анорексия нервоза най-често засяга момичетата през или скоро след пубертета, но може да възникне и в по-ранна или в по-късна възраст. Тя засяга също така и момчетата.

Счита се, че тези нарушения са психогенни хранителни разстройства, като предразполагащите, провокиращите и поддържащите болестта фактори са различни. важна роля могат да играят наследствено-семейно предразположение, индивидуални особености на обмяната и регулацията на апетита, придружаващи психо-емоционални разстройства, отреагиране на стресогенни ситуации и състояния на страх, нарушени вътрешно семейни отношения, преживяни инциденти на насилие.

Клиничните прояви при анорексия нервоза са соматични и психични. Задължителните соматични симптоми са изразената загуба на телес­на маса 25-40% и аменорея, а незадължителните хипотония, обстипацио, суха, лющеща се кожа, лануго, разреждане на косата, брадикар­дия, увеличена паротидна жлеза.

Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-малко с 15% по-ниско от долната граница на нормалното тегло за съответните ръст и възраст), което се самопредизвиква с умишлено ограничаване на храненето или гладуване, прием на диуретични или лаксативни лекарства, самопредизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения. Налице е силен постоянен страх от наддаване на тегло и неосъзнаване на необходимостта от приемане на храна. Пациентите полагат усилия за преодоляване усещането на глад, ежедневно изчисляват приеманите хранителни калории и спазват различни хипоенергийни режими. Повечето болни нямат реална представа за патологичното си поведение и са удовлетворени от отслабването. в тях липсва критично отношение към настъпилите неестетични промени. Развива се фрапираща тежка кахексия и подкожната маст­на тъкан е силно редуцирана. Заболяването е класифицирано като психиатрично и диагнозата се поставя въз основа на горепосочените критерии.

В резултат на недохранването се развиват хранителни дефицити, анемия, хормонални нару­шения, които могат да доведат до спиране на менструацията и безплодие. Тъй като липс­ва спонтанна менструация, такава се получава само след прием на хормонална терапия. Анорексията може да причини нарушения и забавяне на растежа и развитието през пуберте­та, остеопороза, мускулна слабост и редуциране на мускулна маса, инактивитетна хипертрофия на слюнчените жлези, хипопротеинемични отоци, трофични кожни промени, увреждания на сърцето, бъбреците, черния дроб. Стомашното изпразване се забавя, а отпускането на червата може да доведе до паралитично запушване. Установяват се хипотония, брадикардия и сърдечни ритъмни нарушения. Прогресивно се раз­вива апатия, намален интерес към социални контакти, депресия, атрофия на мозъчната кора. При липса на лечение може да се стигне дори до смърт на болния.
Булимия нервоза се характеризира с честа консумация на големи количества храна, последвана от самопредизвикано повръщане, прием на лаксативни и диуретични средства. Силният неконтролиран глад често е реакция от хронично полугладуване.

Булимията засяга предимно жени между 16 и 40 години и най-често се причинява от депре­сия. Счита се, че от 1 до 3 % от младите жени и от 0,1 до 0,3 % от мъжете страдат от булимия. в потенциално рискови групи се намира до 20 % наличие на булимични симптоми. Предполага се, че под влияние на стрес в податливи личности се губи контролът върху хранителния прием, развиват се пристъпи от преяждане с последващо развитие на чувство за вина и депресия с фобия от напълняване. Наднормено тегло или затлъстяване в миналото, особено в детска въз­раст, могат да създадат доминанта за специа­лен „свръхконтрол“ върху теглото.

Клиничните прояви на булимия нервоза включват повтарящи се епизоди на хранително пре­яждане с прием на храна през по-малко от 2 часа при липса на контрол върху приема и количеството на храната. Преяждането се асоциupa с повтарящо се компенсаторно поведение за предпазване от чрез самоповръщане, прием на лаксативи и диуретици, гладува­не или ексцесив ни упражнения. Тези поведенчес­ки отклонения се повтарят поне два пъти седмично за период от 3 месеца. Самоконтролът е повлияй прекомерно от телесния вид и тегло.

Булимията може да доведе до свръхтегло, но поради прилагане на различни начини за изхвърляне на поетата храна обикновено теглото не се променя забележимо. Приемането на големи количества храна, което се редува с продължително гладуване и повръщане с времето води до сериозни здравии увреждания, подобии на тези при анорексията. При булимия също се наблюдават менструални нарушения, хипокалиемия (в около 10 % от случайте) във връзка с честия прием на диуретици, остра стомашна дилата­ция и понякога руптура, обстипация, хипертрофия на паротидната жлеза, пародонтоза и кари­ес, поради повишен прием на захари, езофагеални руптури, аспирационна пневмония.

В резултат на все по-засилващото се внима­ние по отношение на здравословното хранене се появи ново нарушение в хранителното пове­дение орторексия нервоза. Докато анорекси­ята и булимията са насочени към количеството на консумираната храна, орторексията е обсебване от качеството на приеманите хра­ни. Засегнатите от това хранително наруше­ние се фиксират в здравословността на храната и прекалено озраничават асортимента на храните, които консумират. Налице е страх от съдържащи се бредни за здравето вещества в храната като сол, захар, мазнини, консерванти, оцветители, замърсители и др. Такива индивиди с часове мислят за храненето си и за планирането на здравословното си меню.Те се чувстват виновни, ако нарушат здравословните си принципи на хранене и най-често изпадат в социална изолация.

Терапията на хранителните нарушения е труд­на и недостатъчно ефективна. Обикновено индивидите с тези нарушения нямат съзнание за болест и/или прикриват своите отклонения и се озовават в болница твърде късно при животозастрашаващо състояние.Често има и неразбиране от страна на близките. Поради това пациентите се отдалечават от правилните медицин­ски и психиатрични грижи. Лечението включва психотерапия (индивидуална, групова и фамилна) и поведенческа терапия, която трябва да се реализира от клиничен психолог. Това е водещ терапевтичен метод, който има за цел да възстанови правилната самоидентичност, самоувереност и самоконтрол. Често е необходима консултация с психиатър. в практиката се при­лагат антидепресанти, които са по-успешни при булимия, а така също и медикаменти, модифициращи различни невротрансмитери в норадренергичната, серотонинова и опиоидна системи. Лечението с лекарства засега не е водещо.

Основен е интердисциплинарният терапевти­чен подход за възстановяване на теглото и правилното хранително поведение с корекция на наличните дефицити. В света съществуват и специализирани центрове за лечение на хранителни разстройства.
При изразена малнутриция се прилага индивиду­ален хиперенергиен диетичен режим, суплементиран с ензими, витамини, минерали и пробиотици, в съчетание с диетообучение. При необходимост се включват курсове на частично парентерално хранене в клинични условия. След пери­ода на анорексия трябва да се включат стъпка по стъпка, чрез постепенно захранване пълноценни и лесноусвоими продукти. Диетичният режим се изгражда от естествени млечни хра­ни, нетлъсто птиче месо и риба, пресни плодове и зеленчуци,захари, достатъчен прием на течности. всеки случай е строго индивидуален и се нуждае от точна лекарска преценка на налични­те нарушения в психичното и соматично състояние. Полезни също са кинезитерапията и подхо­дяща физиотерапия. в повечето напреднали слу­чаи заболяването е хронично и не може напълно да се излекува. Поради това, изключително важно е да се профилактират хранителните нарушения.
Още от най-ранна детска възраст трябва да се възпитат навици за правилно хранене и да се научат препоръките за здравословно хране­не. Затова най-важна е ролята на семейната среда, заедно с помощта на детската градина, училището и семейния лекар. Така от ранна въз­раст ще се знаят и ще се спазват препоръки­те за балансирано и разнообразно хранене. При възникване на здравен проблем и/или нарушения в храненето, винаги ще е нужна консултацията с лекар-специалист, диетолог, ендокринолог, психотерапевт. Танцьори, apmuemu, enopmuemu, балерини, манекени, работещи в развлекателния бизнес, са най-застрашени,защото трябва да поддържат специфично тегло и да след ват строги хранителни ограничения.

Голяма част от родителите днес нямат достатъчно време за диалог и пълноценна комуникация с децата си. все пак те би трябвало да забележат нарастващия страх на децата си от напълнябане, стремежа за диетни ограничения, избягването на храната, употребата на очистителни и диуретични средства, безпокойството, тревогата, предизвикване на повръщане на погълнатата храна. Необходимо е в такива слу­чаи родителите да намерят време за спокоен разговор, за да се потърсят и отстранят при­чините за тревога и стрес, с помощта на прия­тели и близки, а при нужда и след консултация със специалисти.

Здравият човек се храни здравословно, а не диетично или разделно, има добра физическа активност за поддържане на здравето си и за собствено удоволствие, има добро самочувст­вие, обича тялото си такова, каквото е и притежава стабилни, самостоятелно изградени естетически и морални ценности.