Брой 1/2014
Доц. д-р Любомир Киров
Председател на НСОПЛБ,
Национален консултант „Обща медицина“
Визитка
Доц. Любомир Киров завършва Висш медицински институт – Пловдив през 1990 г. През 1998 г. придобива специалност по Вътрешни болести. От 2009 г. е Магистър по здравен мениджмънт. От 2012 г. – „Доктор“ по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията. От март 2013 г. е „Доцент“ по Обща медицина.
Работи последователно във Вътрешно отделение и Интензивен сектор на Общинска болница – гр. Пещера като ординатор и консултант по вътрешни болести, участъков лекар и завеждащ кабинет по абдоминална и специална ехография; Консултант по вътрешни болести – ВПО, Общинска поликлиника – гр. Пещера, Общопрактикуващ лекар.
От 2012 г. е преподавател по „Обща медицина“ в Софийския университет, Медицински факултет и води обучение на студенти по медицина и медицинска рехабилитация и ерготерапия.
Доц. д-р Любомир Киров е в НСОПЛБ от 2000 г., а от 2003 г. до момента е председател на сдружението и е вицепрезидент на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа. От 2005 г. е зам.-председател на Българското научно дружество по обща медицина. Член е на борда на CEVAG ( Central European Vaccination Awareness Group), член на EURACT(European Academy of Teachers in General Practice and Family Medicine).
От 2012 г. е Национален консултант по Обща медицина.
Доц. Киров, в края на 2013 година общопрактикуващи лекари от цялата страна имаха възможност да проверят своите знания и практически умения на организираната от НСОПЛБ годишна Национална научно-практическа конференция. С какви впечатления сте от нивото на подготовка, която показаха участниците?
Колегите от нашия екип, както и сътрудниците ни, понякога се шегуват, че съм твърде пестелив на похвали. Но, ако трябва да бъда откровен, тази конференция беше на още по-високо ниво от предходната. Интересът от страна на ОПЛ бе голям, израз на което бе броят на регистрираните участници. А постоянното присъствие на хората в двете зали, някои от които „притичваха“ от едната в другата, за да посетят максимум от представяните презентации, е всъщност високата оценка, която дадоха на подготвената от нас програма. Това наистина ме зарадва изключително, защото нашата цел е да направим нещо добро, полезно и на високо ниво за ОПЛ. Винаги сме се стремили да оформим и издигнем имиджа на нашата професионална група и да организираме събития, които колегите да припознават като специални, предназначени за тях и да ги приемат като свои. Една истинска съсловна организация работи не само в защита на професионалните и икономически интереси, но се грижи и за поддържане нивото на компетентност в своите членове.
Често ми задават въпроса: „Каква е основната тема на конференцията?“. Обикновено такава няма. Има основна идея, към която се придържаме и следваме в годините, а именно, да бъдем полезни. Нашата специалност е твърде разнообразна. Няма незначителни теми, както няма и незначими хора. Всеки един от нас е важен и може да бъде полезен.
В началото на двата основни дни на конференцията имаше панели, в които представихме различни, подготвени от нас, клинични случаи, при които ОПЛ трябваше да дадат своето решение. Преобладаващо верните отговори бяха отражение на добрата подготовка на участниците. Високият професионален интерес и компетентност се проявиха и в качеството на задаваните въпроси и изразените мнения по време на обсъжданията след презентациите на поканените от нас лектори. Да, наистина беше страхотно мероприятие и не се притеснявам да го кажа. Ползвам дадената ми възможност още веднъж да благодаря на всеки от екипа, който малко или много допринесе, за да се случи, както и на нашите гост-лектори, които се отзоваха на поканата. Благодаря и на нашите спонсори, а също и на колегите, които посетиха конференцията, защото тяхното активно участие е най-голямата награда за положените усилия.
През 2014 ни предстои конгрес с международно участие, който ще организираме по същото време. Надявам се, той да премине също така добре. За екипа на НСОПЛБ това означава много труд и през тази година.
Бихте ли направили един разрез на „гилдията ОПЛ“ днес. Какъв процент от замисъла при създаването на такава позиция се осъществи, къде се разминаха нещата, в каква посока виждате развитието?
Ние сме в особено положение. Бих казал, че сме лекарите на „прехода“ в реформиране на системата на здравеопазване. Никой от нас, допреди тринадесет години, не е предполагал, че ще се наложи да поеме изцяло по нов път. Реформата ни завари в средата на професионалния път, когато вече имаш изграден стереотип, знания и умения. Немалка част от нас имаха придобита вече специалност и то от най-трудните – вътрешни болести и педиатрия. Наложи се да променим изцяло мирогледа си, отношението към ценностите в работата ни, да възстановим знания и да придобием умения, които не се бе налагало да ползваме, поради тогавашната специфика на системата. Тази промяна наричам „шокова“. Особено през първите години, по-често бяхме нападани, критикувани, очакваше се да правим какво ли не, което ни носеше повече огорчения, отколкото удовлетворение. Липсата на подкрепа, но и силният ни дух, доведе до учредяването и развитието на нашата организация – НСОПЛБ.
Вероятно, ние не сме съвършените ОПЛ и няма как да бъдем, защото не сме започнали практиката си като такива. Но изминахме труден път и продължаваме, като правим възможното да бъдем на ниво. Не можем да забравим, какво и в какъв обем сме практикували преди промяната, защото няма как да забравиш „родния“ си дом. Но посрещнахме и новото предизвикателство, като преобладаващата част от нас приеха идеята и полагаме усилия да изградим един нов и по-хубав дом. За съжаление, не срещаме очакваната подкрепа от различните институции. Или ако има такава, тя е доста непостоянна и недостатъчна.
Имам усещането, че промените забавиха своя ход, точно когато трябваше да се прехвърли върха, т.е. да бъдат взети по-радикални решения по отношение на финансиране, организация на ПИМП и изискуема квалификация. Сякаш за хората извън нашата професионална група е по-важно някъде там да има някакви лекари, които да не струват повече от 6% от бюджета на НЗОК, независимо че извършват около 30 млн. прегледа годишно, отколкото условията, в които те работят и резултатите, които постигат. Начинът, по който се провежда специализацията по Обща медицина – особено като съдържание, също трябва да бъде усъвършенстван, така че когато я приключат, колегите да са удовлетворени, че не са загубили времето си, а са имали полза като професионалисти.
Посоката на развитие трябва да бъде към по-добро финансиране, оптимизиране на организацията на работа в ПИМП и системата на здравеопазването като цяло, „развързване на ръцете“ на ОПЛ да извършват по-голям обем диагностична и лечебна дейност чрез ползване на съвременни методи, което да бъде стимулирано финансово, възможности за допълнителна квалификация и прилагане на придобитите знания и умения в практиката. Това би превърнало общата практика в по-атрактивно поле за кариерно развитие и ще привлече и млади колеги. Това, което ние правим като организация, е не само стъпки за подобряване работата на системата, а и защита в наш интерес. То е мост, по който да минат в бъдещето тези, които ще дойдат след нас. И това бъдеще да е различно от миналото, в което ние сме живели.
Според статистиката голяма част от общопрактикуващите лекари вече са над 50 години. Има ли интерес сред младите медици и може ли да се разчита на достатъчно нови пъпълнения в общата медицина и практика?
Ако трябва да бъдем точни – над 55 годишна възраст. Да, има вече и „бели лястовици“ сред нас, което ни радва. Но са малко и никога няма да бъдат достатъчно, ако не се случат промените и не се върви в посоката, за която говорих преди малко.
Много се говори за проблемите, които изпитват пациентите при среща със системата на здравеопазване. Да, има такива. Но истинската драма е сред лекарите и нашите сътрудници, тъй като нашият брой намалява, остаряваме, а младите колеги, които и без друго, не са много, търсят своята реализация в чужбина или в други сфери на дейност, свързани със системата на здравеопазване. Истинските проблеми, истинската драма за пациентите ще настъпи тогава, когато броят ни стане критично малък, а възрастта – повече от почтена. Тогава, тема като затруднен достъп до медицинска помощ, който сега се тълкува като половин или един час чакане пред кабинета или пътуване до съседния град, където има ОПЛ или консултант по съответна тясна специалност, ще ни изглеждат незначителни. Защото едно е да почакаш пред амбулаторията и да получиш или да отидеш до съседното населено място и да получиш в същия ден, съвсем друго е, да няма кого да чакаш или да откриеш, след като си пътувал. Както казва героят от романа на Уилям Уортън „Пилето“: „Чудесно е да можеш да летиш, но е ужасно тъжно да няма до къде да прехвръкнеш…“.
Темата на кръглата маса на годишната конференция беше “Общата медицина и практика – роля и място в българската система на здравеопазване, перспективи“. Откроиха ли се някакви нови идеи?
Първо бяха споделени и отново обсъдени „стари“ идеи, за чиято реализация ние настояваме и последователно действаме. Споменах ги накратко в началото на разговора ни. Някои от тях, като промени в наредбата за специализация, например, просто не търпят повече отлагане, за да се даде възможност на колегите, които са в процес на специализация, да я приключат.
Като относително нови моменти мога да спомена въвеждането на система от критерии за оценка на качеството на работа, което да бъде финансово стимулирано, като това включва и наличието на придобита специалност по Обща медицина. Обсъдиха се възможности за „развързване ръцете“ на ОПЛ да изпълняват и други дейности, за които имат или придобият съответната квалификация. Бе потвърдена официалната ни позиция за необходимостта от придобиване на специалност по Обща медицина като изрично условие за практикуване. В момента около 600 колеги не са се зачислили за специализация. Все пак 14 години не бяха малък срок, за да стане това. Друг нов момент бе идеята НРД да бъде подписван не като един за цялото съсловие, а в три отделни, независими една от друга части след приключване на преговорите (за ПИМП, СИМП и БП) в зависимост от постигнатото съгласие или несъгласие.
Вие сте и национален консултант по „Обща медицина“. Дава ли Ви тази позиция някакви реални възможности за влияние и за каква кауза работите?
Националният консултант съветва представителите на Министерство на здравеопазването по въпроси, свързани със здравната политика в сферата му на компетентност. Това прави по искане на министъра на здравеопазването или на друг от екипа му. Но, признавам си, давал съм съвети и без да са ги искали. Проблемът е в това, че Националният консултант не може да задължи представителите на МЗ да изпълняват дадените препоръки.
Мисля, че отговорът на въпроса, за каква кауза работя е повече от ясен през последните 13 години. За мен, това което правя, наистина е кауза, а не просто работа.
С какви очаквания в професионалната сфера посрещате 2014 година? Какво бихте пожелали на нашите читатели – общопрактикуващи лекари от цялата страна?
Ще трябва да продължим да правим това, което сме решили – последователно, без да се отчайваме от несполуките и без да се опияняваме от успеха. Понякога резултатите се получават бавно и пътят за постигането им е мъчителен, но добрите цели си заслужават усилията. Никога не съм залагал на „минутите слава“. Нека бъдат здрави и разумни. Нека продължим да пишем заедно историята си. И, когато след години погледнем назад да можем да кажем, че не сме живели напразно.
Интервюто взе:
Валя Колева
