Брой 7/2017
Д-р А. Спасова, ас.
Университетска детска клиника по Белодробни болести, МБАЛББ ”Света София” – София
Алергичният риносинуит е едно от най-често срещаните алергични заболявания на горните дихателни пътища. За страните на Европейския регион честотата варира между 10-30%. През последните години процентът на страдащите от това заболяване е нараснал три пъти.
Боледуват главно подрастващи и млади хора – 1-1,5% от децата на 6-7 години и 2-40% от децата в училищна възраст. Забляването не е животозастращаващо, но има съществено влияние върху общественото здраве. Нелекуваният алергичнен риносинуит оказва негативно влияние върху качеството на живот при пациентите като влошава тяхната работоспособност, успеваемост в училище, социална активност и обуславя появата на бронхиална астма.
Според актуалните препоръки за диагностика и лечение на алергичния и неалергичен ринит, публикувани в списание Southern Medical Journal, ринитът* може да бъде разделен на три основни вида (подтипа):
алергичен (АР), неалергичен (НАР) и смесен (СР). Възрастните страдат най-често от НАР, а децата и младите хора – от АР. В клиничната практика възникват трудности при разпознаването на различните видове ринит и понякога диференциалната диагноза е много трудна. Поставянето на правилната диагноза зависи от познаването на нормалната анатомия и физиология на околоносните кухини, разпознаването на типичните алергични симптоми, познаването и прилагането на диагностичните критерии при изследване на пациентите.
Диагностичен алгоритъм за Алергичен риносинуит в детска
възраст
1.Анамнеза
Подробно снетата анамнеза е от важно значение за прецизната диагноза на алергичния ринит.
Основните направления на търсене трябва да бъдат в проучване на начина на живот на пациентите, събиране на подробна информация за началото на симптомите, излагане на определен фактор от външна или вътрешна среда, повлияване на симптомите от премахване на съмнителните фактори, има ли сезонност и/или целогодишен характер на оплакванията, има ли фамилност по майчина, бащина линия и по първа линия /братя и сестри/, собствен атопичен терен.
2. Физикален статус
При всички пациенти се провежда пълно пропедевтично изследване на детския организъм, като специално внимание се отделя на горни и долни дихателни пътища.
По време на огледа на горните дихателни пътища чрез предна риноскопия се визуализира отточна, бледа, понякога ливидна носна лигавица с водниста или серозна секреция. Наблюдават се подкръжени очи – Аllergic shiners, вследствие на венозната стаза, причинена от конгестия на назлната лигавица, хиперемирани конюнктиви, сълзотечение, светобоязън.
3. Провеждане на кожно-алергични проби
Алергените за диагностика представляват течни екстракти на основните сенсибилизиращи субстанции от битов, бактериален, плесенов, поленов, хранителен, индустриален и друг произход. Те се прилагат за
диагностика на алергичните заболявания, чрез кожно-алергични проби (КАП).
Много асимптоматични случаи могат да имат положителни кожни тестове, както и пациенти с клинични белези на алергичен риносинуит могат да имат отрицателни КАП със стандартните алергени. Затова е важно резултатите от проведеното кожно алергично тестуване да се интерпретират в контескт с резултатите от другите предвидени в диагностичния алгоритъм изследвания.
Методът за изследването на специфични ИгЕ за доказване на сенсибилизация е по-малко чувствителен и много по-скъп от КАП.