Брой 10/2005
Д-р Ботьо Ангелов, дм
Катедра по офталмология, ДУБ „Аленсандровсна“ София
Алергичните конюнктивити са една от най-честите причини за възникване на очен дискомфорт, а в някои случаи могат да доведат и до нарушения в зрителната острота.
Видове очни алергии
Различават се пет вида очни алергии:
1. Сезонни и хронични алергични конюнктивити
Тези конюнктивити най-често възникват при индивиди, които са свръхчувствителни към някои от следните алерзени: полени, домашен прах, акарии, жиботински косми, перушина, плесени и др. Началото е внезапно, дължащо се на сезонната поява на полени и/или на други специфични антигени.
Клиничните признаци са: зачервяване, сълзене, парене, сърбеж, понякога хемоза, тарзални папили, като роговицата рядко се засяга. Придружаващи симптоми са тези на ринит и алергичен синузит. Место се наблюдава хронифициране на заболяването със сезонно рецидивиране (в 80% от случайте).
2. Атопичен кератоконюнктивит
Това е рядка, по-тежко протичаща форма, която може да доведе до намаление на зрението, дори и до слепота. Етиологията в този случай е неизвестна. Развива се свръхчувствителност от I и IV тип. Засягат се предимно мъже на възраст 30-50 г. Место заболяването се предхожда от атопичен дерматит, екзема или астма.
Клиничните прояви са налице целогодишно, като е възможно сезонно обостряне на симптомите: хиперемирана булбарна конюнктива, парене, чувство за „чуждо тяло“ в окото, симблефарон (конюнктивални адхезии). Тежестта на заболяването се определи от степента на засягане на роговицата (повърхностен кератит, епителиални инфилтрати и улцерации, неоваскуларизация). При медикаментозното третиране на атопичния кератоконюнктивит се изисква тясно сътрудничество между дерматолоз, алерголог и офталмолоз.
3. Пролетен (вернален) кератоконюнктивит Тази форма се среща рядко, като в страните с умерен климат се проявява през пролетния сезон. По-голяма е честотата на заболяването в страните с топъл климат (най-вече в страни от Близкия Изток). Засягат се предимно момчета на възраст до 10 г. За клиничната картина са характерни: огромни тарзални папили (диаметър над 1 тт, дори повече), парене, чувство за „чуждо тяло“ в окото. Често пъти смяната на климата води до отзвучаване на симптомите на заболяването.
4. Гигантопапиларен конюнктивит Наблюдава се при пациенти, които носят контактни лещи и са с алергична предиспозиция. Заболяването се среща при индивиди, използващи различни видове контактни лещи, но е по-често при употреба на меки контактни лещи. За причинители на този конюнктивит се считат белтъци, отложени по повърхността на лещата, а също и сенсибилизиране към материала, от който е произведена или към продуктите за поддръжката й, механичния травматизъм и др.
5. Контактни алергични реакции
Причиняват се от различии медикаменти, козметика, продукти за поддръжка на лещи, колири. Наблюдават се алергични реакции по клепачите и по повърхността на окото.
Лечение на алергичните конюнктивити
Общата схема на лечение при алергични конюнктивити включва:
♦ Определяне на алергена и евентуална десенсибилизация;
♦ Антихистаминови Н1-блокери за предпочитане са локалните антихистаминови препарати от нова генерация. Приемът на системни антихистамини често води до сухота в очите и може да задълбочи очната алергия;
♦ Стабилизатори на мастоцитната мебрана хромогликати назначават се локално, обикновено няколко седмици преди началото на алергичния сезон и след отшумяване на острата алергична реакция (като „опашка11 на антихистаминовата терапия);
♦ Кортикостероиди в ниски дози (локално) употребата им се ограничава от сериозните странични реакции, които могат да предизвикат;
♦ вазоконстриктори подходящи са само за краткотрайно приложение.
При гигантопапиларния конюнктивит обикновено носенето на контактните лещи се преустановява за няколко седмици, а в тежките случаи за месеци. След това е желателно да се използват друг вид лещи, като за поддържането им се полагат старателни всекидневни грижи. Два пъти седмично лещите трябва да се обработват с ензимни препарати.
При контактните алергични реакции трябва незабавно да се преустанови контактът с алергена.
В заключение можем да споделим, че очните заболявания на алергична основа далеч не са тривиални.Те са изключително често срещани, имат епидемиологична и икономическа значимост, а някои от тях могат да доведат и до намаление на зрението.
Най-тежките форми на очни алергии са неизлечими, но както и високото кръвно налягане или диабета, те трябва незабавно да се третират. Такова лечение често пъти се провежда през целия живот. Пациенти, които имат очни алергични заболявания често се нуждаят от съвет „да приемат проблема сериозно, за да е възможно да го държат под контрол толкова дълго, колкото се налага.
