Брой 2/2004
Д-р А. Мангъров
началник на Детско отделение, Инфекциозна болница София
Полиомиелитът (детският паралич) се причинява от 3 типа (тип 1, 2 и 3) полиовируси, спадащи към групата на ентеровирусите. Заболяването протича в две основни клинични форми апаралитична (в над 95% от случайте) и паралитична. Протичането на апаралитичната форма е безсимптомно без клинични неврологични прояви, като грипоподобно заболяване или като серозен менингит. При паралитичната форма се засягат моторните неврони в гръбначния мозък, което води до появата на т.нар. вяли парализи. Уврежданията са необратими и водят до траина инвалидизация. Липсва специфично лечение. Предотвратявване на заболяването е възможно единствено чрез имунизация. Използват се два типа ваксини жива (за даване през устата) и убита (за инжекционно приложение).
Убитата тривалентна ваксина (IPV) е разработена през 1955 г. от Jonas Salk. Тя е лицензирана в много страни и се счита за една от най-безопасните ваксини, практически без никакви странични действия. важно нейно предимство е изработ6ането на много високи титри на серумни антитела IgG срещу трите типа полиовируси. Най-голям опит с нея имат страните Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция, Холандия, както и някои канадски провинции. В тези страни използването и е стандартна практика и неината надеждност и ефектибност са доказани в условията на добре организирани имунизационни програми. Недостатък е по-високата (в сравнение с тази на живата ваксина) цена. Предимство е лесното съхранение не се изискват минусови температури. От 1982 г. се използва т.нар. потенцирана убита полиомиелитна ваксина, която дава значително по-мощен имунен отговор.
Живата тривалентна ваксина е разработена в края на 50-те години. В нея почти навсякъде по света се използват създадените от Sabin атенюирани ваксинални щамове. Нейните най-съществени предимства са ниската цена, лесното прилагане, високите титри на секреторни антитела (IgA), които предотвратяват разпространението на т.нар. диви полиовируси, както и възможността за вторично имунизиране на околните контактни лица. Пионер в използването на ваксината е бившият Съветски съюз, като получените резултати и натрупаният опит са намерили приложение за изкореняване на полиомиелита в много страни. Най-важният пример за ефективността на живата полиомиелитна ваксина е успехът на програмата на СЗО за елиминирането на полиомиелита. Ваксината е средсто на избор в страни, където има случаи на полиомиелит или проблеми с осъществяването на имунизационните програми. В много редки случаи живата полиомиелитна ваксина може да причини т.нар. постваксинален полиомиелит в резултат на мутиране на ваксиналните щамове. Рискът от подобно усложнение е по-висок при първоначалните дози 1/750 000 първи дози. B редица страни от обявените от СЗО т.нар. свободни от полиомиелит зони Северна и Южна Америка (1994), Западен тихоокеански район (29.10.2000) и Европеиски район.
(21.06.2002), се счита, че рискът от постваксинален полиомиелит надхвърля този от инфекция с див вирус, поради което се преминава към имунизация от смесен тип убита + жива ваксина, или към използване единствено на убитата (инжекционната) ваксина. От 1998 г. Имунизационният комитет на Robert Koch Institute (STIKO) в Германия препоръчва използването на убитата ваксина като средство на избор. От 1.01.2000 г. за рутинна имунизация за полиомиелит в САЩ се препоръчва и използва само убита ваксина. В посочените по горе страни от Северна Европа винаги е използвана единствено убитата ваксина. Друг недостатък на живата ваксина са случаите на т.нар. cVDPV, или циркулиращи ваксинални полиовируси, получени вследствие на мутации на щамовете от живата орална полиомиелитна вваксина или комбинациите им с други ентеровируси. Вследствие на такива полиовируси възникнаха взривове в Египет, Мадагаскар, Филипините и други страни.
Поради тези факти и като се има предвид постигнатият напредък при ерадикацията на полиомиелита, последното станобище на СЗО е употребата на убитата полиомиелитна ваксина да се препоръчва, като страните проведат задълбочена оценка на епидемиологичните, финансовите и оперативните последици от избора и прилагането на убитата ваксина. Като минимум, на първо място, трябва да се определи потенциалната заплаха от нежелани реакции, свързани с употребата на жива ваксина, както и как широката общественост.