Гъбичкови кожни инфекции

Брой 1/2002

Проф. д-р Д. Гоукроджър

Дерматофитните гъбички представляват многоклетъчни филаменти или хифи, които обикновено засягат кожния stratum corneum, но има и и микози, които поразяват други (подлежащи) клетъчни слоеве и тъкани.

Дерматофитните гъбички се репродуцират чрез спорообразуване.Те инфектират не само кожата (stra­tum corneum), а и кожните придатъци нокти и косми, предизвиквайки възпаление по механизма на забавената свръхчувствителност и/или чрез метаболитни ефекти. Различават се три основни рода дерматофити:

• Microsporum инфектира кожата и космите;
• Trichophyton засяга кожата, космите и ноктите;
• Epidermophyton инфекцията се локализира в кожа­та и ноктите

30 вида дерматофитни гъбички са патогенни за човека. Патогенните само за човек (антропофилни) видове причиняват no-слаби възпалителни реакции, в сравнение със зоофилните (трансмисивни предадени от животни на човек).

Дерматофитите се локализират в кератина, nog формата на разклоняващи се хифи, които могат да се идентифицират при микроскопско изследване. То се осъществява като кожни екскориации се поставят върху предметно стъкло, в 10% разтвор на калиева ос­нова (КОН), след което се покриват с покривно стъкло и се наблюдават под светлинен микроскоп. Дермато­фитите могат да се идентифицират и при ин витро култиввиране в специални среди.

Tinea (от лат. “червей”) е най-често ануларна кожна гъбичкова инфекция. Наблюдават се раз­лични локализации на единичните или множествени плаки, за които е характерна еритема (най-често периферна) и лющене. Лезиите нарастват бавно с централно просветляване, откъдето произлиза и наименованието „подобно на червей”.

• Tinea corporis
• Tinea cruris
• Tinea incognito
• Tinea manuum
• Tinea capitis
• Tinea unguium
• Tinea pedis.

При последната локализация по-честа при възрастни индивиди (особено при млади мъже) и по-рядко срещана при деца, се наблюдават мацериращи лезии в интердигиталните пространства на пръстите на краката, понякога съпътствани от везикули и пустули. Предразположени са предимно индивиди, посещаващи обществени бани и басейни, а инфекцията е разпространена в условия на горещ и влажен климат. Причи­нители са Т. rubrum, Т. mentagrophytes var. interdigitale, Epidermophyton fioccosum.

В диагностичен аспект са от значение и методите за UV микроскопско изследване на причинителите, локализирани в кожни екскориации. Например за диагностициране наТ. capitis се прилага микроскопско изс­ледване в ултравиолетова светлина (флуоресцентномикроскопско проучване на дерматофитите). В ус­ловия на флуоресцентна микроскопия М. audouinii и М. canis флуоресцерат със зелен цвят, докато Т. ton­surans не е видима (не свети в ултравиолетова свет­лина).

Трябва да се предотврати влагата и носенето на тесни дрехи в областта на поразените участъци; по­някога пудренето им допринася те да се поддържат сухи.

При минимална (локализирана) гъбичкова инфекция се прилага локална терапия, но генерализираното заболяване, както и засягането на ноктите и скалпа, изискват системно лечение.

Например Т. corporis, Т. pedis и Т. cruris се повлияват благоприятно при локално прилагане на кремове, пудрии/или спрей. От друга страна, преди включване на антифугални лекарствени средства при alopecia areata, понякога се налага облъчване на скалпа с Х-лъчи.

Системното лечение на дерматофитните инфекции се провежда най-често с griseofulvin, който се оказва ефективно средство при значителен процент от заболелите (повлияват се от 30 до 70% от нокътните инфекции). При прилагането му в дългосрочен план, ка­то странични ефекти могат да се наблюдават главоболие, повръщане, фотосенсибилизиране; установена е и несъвместимост с контрацептиви, с фенобарби­тал и т.н.

Новата генерация противогъбичкови лекарства се характеризира с по-малко странични ефекти и повишена ефективност и е средство на избор пред гризеофулбина (с изключение при деца). Например Terbinafine (Lamisil), в дневна доза 250 тд и Intraconazole (Sporanox)-100 тд дневно, се използват за третиране в случаи на tinea corporis, cruris, manuum и pedis, при продължителност на лечебния курс от две до четири седмици. в случаи на tinea unguium са подхо­дящи Terminafine (Lamisil) (250 тд дневно) или Intraconazole (Sporanox) (200 тд дневно), но приложени за по-продължителен период от шест до 12 седмици.

Наскоро Terbinafine (Lamisil) бе въведен в терапевтичната дерматологична практика и под форма на крем. Amorolfine (Loceryl) приложен като лак за нокти, веднъж седмично, също оказва лечебен ефект при 30-40% от случайте с Tinea unguium.

Съществуват ограничения при прилагането на лекарственото средство Ketoconazole (Nizoral), поради доказания му хепатотокеичен ефект.