Брой 8/2014
Д-р Т. Ханджиева-Дърленска
Катедра по фармакология и токсикология,
Медицински университет – София
Метаболитният синдром (МС) е съчетание на андроидно затлъстяване, дислипидемия, глюкозна интолерантност и/или диабет тип 2 и артериална хипертония като рискови фактори за развиване на сърдечно-съдови заболявания. Днес честотата на МС достига епидемични размери. Според широкомащабно проучване в САЩ в началото на 21-ви век тя е 23,9%, а в Европа (ЕАСО) – 17%. МС стои в основата на почти всички сърдечно-съдови заболявания, известни като „бич на съвремието”, стоящи в основата на 2/3 от смъртността на възрастното население в развитите страни. Тъй като андроидното (респ. централното или абдоминалното) затлъстяване стои в основата на този симптомокомплекс, измерването на обиколката на талията представлява основен диагностичен прийом (фиг. 1) Именно затова на всички общопрактикуващи лекари (ОПЛ) се препоръчва измерването на обиколката на талията при всички профилактични и други прегледи.
СЪВРЕМЕННИ СТРАТЕГИИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА МС
- Диета, съпътствана от ефективна програма за управление на теглото.
- Повишена физическа активност, особено важна за поддържане на теглото.
- Понижаващи теглото медикаменти за намаляване на теглото и подобряване на съпътстващите здравни рискове.
- Промяната на стила на живот при лица с МС е в основата на всички препоръки
Щом веднъж се постави диагнозата МС поведението на лекаря трябва да е агресивно и безкомпромисно и неговата цел е да намали риска от ИБС и диабет тип 2. Първичната терапия на МС по съвременните препоръки е промоцията на здравословен начин на живот:
- Умерено намаляване на средния дневен калораж – цели се намаляване на теглото с 5-10% през първата година;
- Умерено повишаване на физическата активност;
- Промяна на състава на диетата.
Съвременната диетология поставя в основата на хранителния режим на лицата с МС продукти с нисък гликемичен индекс. Големите общоевропейски проучвания DiOGenes и PREVIEW сочат водещата роля на режим с леко повишение на белтъчините (25 Е%) и продукти с нисък гликемичен индекс за лечението и превенцията на затлъстяването и диабет тип 2. Нашият опит в това отношение подкрепя тези данни и подчертава, че повишаването на влакнини в храната понижава риска от МС и коронарна болест на сърцето (КБС). Епидемиологични проучвания предполагат, че приемането на влакнини с храната е свързано с по-нисък риск от МС и КБС.
Степента на въглехидратна абсорбция след хранене, изразен чрез стойността на гликемичния индекс, има значителен ефект върху постпрандиалните хормонални и метаболитни отговори. След прием на храни с висок гликемичен индекс се наблюдава начално рязко повишение на кръвната глюкоза и инсулин, последвано при много индивиди от реактивна хипогликемия, секреция на контраинсуларни хормони, както и на увеличени нива на свободните мастни киселини в кръвта.
За пациентите, при които промяната на начина на живот не е достатъчно и особено при тези с висок риск за ИБС се предлага и медикаментозна терапия. Все още няма етиологично насочено лечение за МС като цел, но лекарствената палитра е многообразна. Според В. Юмук от 2013 г. Orlistat 120 mg (2-3 пъти дневно) продължава да бъде основен медикамент за лечението на болестното свръхтегло. Наше проучване сочи, че след 4-месечно лечение с Orlistat се наблюдава и промяна в хранителното поведение на пациентите – респ. понижаване консумацията на мазнини с храната.
Терапията на МС цели намаляване на серумните триглицериди, вкл. Apo-B и на LDL – холестерола и повишаване стойностите на HDL – холестерола. Медикаменти: фибрати и статини.
Изявената хипертония (RR > 140/90 mm Hg) се лекува според съвременните указания за превенция и лечение на хипертонията. При пациентите с изявен диабет антихипертензивната терапия започва при стойности на RR > 130/80. Днес се счита, че намаляването на риска при терапия с антихипертензива се дължи на понижението на АХ като цяло, а не вида на съответния медикамент. Няма данни за антихипертензивни лекарства с предпочитано действие при пациент с МС.
Голям е интересът по отношение на възможността на определени медикаменти да подобрят инсулиновата резистентност и с това да забавят развитието на диабет тип 2 и намалят риска от ИБС при пациенти с МС. Най-новите проучвания по отношение на тиазолидиндиона също демонстрират ефикасността на лечението на пациенти с глюкозен интолеранс и инсулинова резистентност и отлагането във времето на развитие на диабет тип 2. Други проучвания показват същата полза от прилагането на орлистат и акарбоза. Като допълнение може да се каже, че инкретиновите миметици, инхибиторите на дипептидил пептидаза IV и инхибиторите на протеин тирозин-фосфатаза 1В биха могли да предложат нови възможности в терапията на МС.
КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАЙ-ОБЩО ПОВЕДЕНИЕТО НИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С МС СПОРЕД СЗО
- Прием на повече плодове и зеленчуци, както и на ядки и пълноценни зърна
- Извършването на умерени физически усилия в продължение на поне 30 минути
- Намаляване на количеството на мазни и захарни храни
- Преминаване от наситени животински мазнини към ненаситени растителни мазнини
Допълнителни съвети за намаляване сърдечно–съдовите рискови фактори:
Спиране на тютюнопушенето
- Умерена консумация на алкохол за повишаване нивата на HDL
- При нужда, лекарствено лечение на хипертонията и дислипидемията
- Стриктен контрол на кръвната захар при диабетици
Когато целите не бъдат постигнати само с корекции на начина на живот, може да се препоръча фармакотерапия, адаптирана за всеки пациент и само в комбинация с хранителен режим и редовни физически упражнения.
